Смущаващата история на куру – фаталната болест, причинена от канибализъм

До 30-те години на миналия век никой извън народа Форе на Папуа Нова Гвинея не знае, че този народ дори съществува. В един от най-слабо проучените региони в света, Форе си живеят независимо от години, развивайки отличителна култура с традиции, непознати дори за техните съостровитяни. Една от тези традиции е ритуалният канибализъм… който обаче довежда до широко разпространено заболяване, наречено куру.

Австралийските златотърсачи са първите външни хора, които осъществяват контакт с коренното население, което живее в източните планини на Папуа Нова Гвинея. Златотърсачите скоро са последвани от изследователи и офицери, които патрулират в района. Но ще отнеме повече от 20 години, докато канибализмът на Форе излезе наяве, заедно с ужасните му последици.

На преден план канибализмът е трябвало да бъде акт на любов и скръб – защото се консумират мъртвите тела на близки хора. Но въпреки вложените добри чувства в намеренията им, на този ритуал се гледа с ужас от повечето други групи хора по света. И последиците от него са също толкова ужасяващи.

Консумацията на мъртви хора от Форе директно довежда до разпространението на куру. Известно още като „смеещата се смърт“, куру е фатално мозъчно заболяване, което кара жертвите да губят контрол над своите емоции, крайници и телесни функции. Много жертви страдат – доста стряскаща гледка – от неконтролируеми пристъпи на смях. Смъртта настъпва повечето пъти по-малко от година след първите симптоми на заболяването.

В своя пик, през 50-те години на миналия век, куру унищожава 2% от племето годишно. Въпреки че както хората от Форе, така и външните наблюдатели осъзнават, че има голям проблем, в началото те нямат представа какво причинява епидемията от смях. Но не след дълго всички научиха ужасната истина…

Произходът на болестта куру

Папуа Нова Гвинея е известна със стотиците си коренни групи, останали недокоснати от външни цивилизации в продължение на хиляди години. В домовете си, сгушени сред гъстите гори, които покриват планините на страната, тези групи развиват отличителна гама от култури и практики.

Едва през 16 век португалски и испански изследователи за първи път се докосват до региона. Но дори и те тогава осъществяват контакт само с онези, които живеят по бреговете. Така че много групи от коренното население остават без контакт с външни хора от други страни до много напред в 20 век.

Някои от по-отдалечените групи практикуват канибализъм. Въпреки че всяко племе подхожда към ритуала по различен начин, Форе твърдо вярва, че това е свещен погребален ритуал. И така, всеки път, когато човек умре, тялото му е приготвяно и изяждано от близките му. Хората от Форе смятат, че този ритуал ще укроти духа на мъртвото тяло и ще почете починалия.

Един медицински изследовател обяснява философията на този народ като каза: „Ако тялото се погребе, то ще бъде изядено от червеи; Форе вярва, че е много по-добре тялото да бъде изядено от хора, които обичат починалия, отколкото от червеи и насекоми.

Обикновено жените са натоварени със задачата да изядат тялото на човека – защото се смята, че телата им могат да се справят, ако се появи „опасен“ дух. Те ще изядат почти всяко парче месо и орган от тялото с изключение на жлъчния мехур. Най-важното е, че това включва мозъка. Жените обаче понякога хранят с части от труповете и малките си деца. И така, предимно жени и деца са засегнати от куру.

Въпреки че мисионерите и колониалните служители осъждат канибализма сред племената, които го практикуват, ритуалът остава широко разпространен сред народа Форе. Не е известно точно кога болестта куру се появява за първи път сред тях. Но някои изследователи смятат, че за първи път е възникнал около 1910-те или 1920-те години, само няколко десетилетия преди да осъществят контакт с външния свят.

Това твърдение се подкрепя от липсата на споменаване на болестта във фолклорните истории на Форе и защото самите хора признават, че болестта започва да намалява населението им. Ако бяха живели с куру от поколения, вероятно нямаше да е останал никой. Но по времето, когато се срещнат с австралийски и американски изследователи през 50-те години на миналия век, те все още наброяват около 11 000 души.

Проблемът, пред който са изправени както Форе, така и изследователите, е, че никой не знае какво е куру или как се разпространява. Но знаят, че смъртта от смях се превръща в епидемия, която убива до 200 души годишно. Докато изследователите смятат, че замърсители или генетика може да са причинили болестта, коренното население е на мнение, че някой е практикувал магьосничество.

Но едва в началото на 60-те години на миналия век изследователите най-накрая установяват, че проблемът е в консумацията на човешка плът.