Музикални хроники: Как Димо Стоянов създаде и разви една от най-смислените групи в българската музика
Изниза се цяла година без непрежалимия Димо Стоянов от P.I.F. – знакова фигура в българската музика и един от основните двигатели на алтернативното музикално течение у нас.
Големият музикант почина внезапно от COVID-19 точно преди Коледа в ужасната 2020 г., а загубата му остави огромна празнина, която няма как да бъде запълнена. За щастие, P.I.F. продължават да правят концерти и различни инициативи в чест на Димо, като на сцената неговите песни изпълняват редица гостуващи певци. Сред тях са Свилен Ноев от „Остава“, Ерсин Мустафов от Jeremy?, Дичо, Прея, Графа и др.
Изминалата година без Димо Стоянов беше година на споделени спомени от множеството почитатели на групата, а хубавите и смислени истории с вокалиста са безброй. Може би най-значима сред историите е тази за възникването на P.I.F. и за начина, по който съставът промени българската музика.
Димо е родом от Варна и създава групата още през 1992 г. с верния си спътник, китариста Иван Велков. Тогава те все още са ученици и Димо има желание да сформира група, а негов приятел го запознава с Иван. Това е срещата, която променя завинаги живота и на двамата и води до възникването на една от най-обичаните български групи.
В началото съставът се казва Resemblance и под това име започва да прави впечатление на варненската сцена с обещаваща авторска музика на английски. Resemblance правят първия си концерт в „Дома на транспортните работници“ във Варна през 1993 г. Макар че билетите са пуснати едва в деня на събитието, бандата успява да ги разпродаде. И не само, че всички седалки са заети, но се забелязват и седящи по земята хора, любопитни да чуят нещо различно и модерно на родната сцена.
След няколко години Димо и Иван се местят в София, съставът се допълва от още няколко музиканти, а красивите мелодии се сдобиват с текстове на български. Една от най-първите композиции си остава и една от най-добрите – „Невидимо дете“. Групата пък сменя името си заради предложение от собственик на клуб, който ги кани да свирят при него, но името Resemblance му се струва сложно за произнасяне и трудно за запомняне. Затова и съветва момчетата да изберат нещо кратко и ясно. Тогавашният пианист Павлин Бъчваров спонтанно казва: „Защо не „P.I.F.“? И така въпросът с името завинаги приключва.
През 2000 г. се появява едноименният дебютен албум „П.И.Ф.“, пълен с хитове, оставащи любими и до днес на цяло едно поколение. „Приказка“, „Колело“, „Вали“, „Камбаните“, „Невидимо дете“, „Пътуване“ – малко групи могат да се похвалят с толкова силен материал още в първия си албум. „Някой кара колело“ и „Това е приказка една“ се превръщат в рефрени, които хората масово запяват, а любители китаристи засвирват.
В онзи период от голяма помощ на P.I.F. и на останалите групи от зараждащата се алтернативна сцена е телевизия ММ – чрез нея бумът на един нов тип български рок става реалност. Албумът „П.И.Ф.“ прибира наградата на ММ за албум на годината, а група P.I.F. се утвърждава сред лидерите на новото течение.
Това обаче не означава, че преходът от Варна до София минава безпрепятствено. В началото Димо, Иван и останалите свирят в нов клуб в Студентски град, който почти няма посетители. Музикантите едвам свързват двата края, но постепенно си проправят път на софийската сцена и заедно с „Остава“, „Уикеда“, „Анимационерите“, „Стейн“, Gravity Co. и още групи като тях създават алтърнатив вълната, която променя българската музика.
Въпросната вълна продължи няколко години, но след нея последва тежък, „мъртъв“ период, в който ММ изчезна, а в българската музика започнаха да доминират съвсем други стилове. Голяма част от алтернативните групи прекратиха дейност, но P.I.F. продължиха не само да правят концерти, но и да записват нова музика, издадоха и още няколко албума. Това не се случи безболезнено, те минаха през доста различни периоди и промени в състава, в един момент и Иван Велков беше извън P.I.F. и постоянен член остана само Димо.
Но групата не просто оцеляваше, а се развиваше, защото фронтменът постоянно имаше идеи за нещо различно и свежо в изпълненията и в целия подход към концертите. Същността му на актьор, завършил куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ, си проличаваше и някак логично се стигна до смесването на музика и театър и създаването на неговия авторски спектакъл „Кой прибира сутрин звездите?“ – разбира се, с песните на P.I.F., изпълнявани на живо на представленията.
От доста години P.I.F. подкрепя и различни обществени кампании, подпомагащи младите музиканти или насочени към борба с войната по пътищата, към борба с рака, срещу насилието в училище и пр. Песента „Понякога“ се превърна в част от инициатива, информираща за невидимите симптоми на множествената склероза и тяхното въздействие върху качеството на живот на диагностицираните.
Непрестанно активен и пълен с идеи, Димо си отиде едва на 45 години – и то докато довършваше последния, шести албум на групата.
Албумът P.I.F. 6 все пак излезе и се превърна в лебедовата песен на големия изпълнител.
Днес духът на P.I.F. е жив, защото песните на Димо са вечни и защото останалите трима – Иван Велков, Мартин Профиров и Христо Михалков, не спират да поддържат огъня с различни изяви и инициативи.
Така ще бъде и занапред. Димо и P.I.F. винаги ще имат специално място в българската музика, а цялата любов към тях и красивите спомени просто трябва да се споделят – затова и групата ще продължи своята приказка.
Снимки: Wikipedia
