Как се оцелява в лавина – Кен Скот се среща с ледената прегръдка, търсейки повече адреналин
Лавината е изключително изпитание и може да постави в риск всеки един човек, който е неподготвен. Какво представлява тя? Огромна снежна маса се спуска директно от върха, засилва се и помита всичко по пътя си. Броят на жертвите в никакъв случай не може да се смята за нисък, а и планината, колкото и приятна да е през зимата, никога не бива да се смята за дружелюбна. Точно това е научено от Кен Скот по трудния начин, когато се събужда в дома си в Мулан, Идахо на 7 януари 2020 г.
По радиото чува, че има сериозна снежна покрива в планината Роки и веднага събира багажа за Сребърния планински курорт, където има достатъчно ски писти и високи шансове за един прекрасен ден. Кен е известен като изключително самоуверен и отдаден скиор, който има огромното желание да стане господар на пистата, но все още не е видял другото лице на планината. За повече от 30 години работи като патрулиращ на пистата, следейки за правилната екипировка – впрочем има доста сериозни капитали именно от продажби – и в последните години все пак иска да се научи да опознае и хобито, което продава.
Като мъж на 55 години, в последните няколко кара около 100 дена на година, което наистина е завидно постижение, а неговата съпруга го подкрепя, макар и не винаги да има същото време, за да се занимава точно с това. Ето защо и Кен по-често е сам. Прекарва около един час, спускайки се върху по-аматьорските писти, забавлява се, наслаждава се на спокойствието по пистата, докато не идва една по-сложна мисия – да се качи на лифта и да отиде на по-експертната писта, която носи името 16-1. Тя също е отворена, но през голяма част от сезона идва с предупреждения за лавини. Тази сутрин патрулите са поставили 13 експлозива, за да разчистят пистата и да се опитат да обърнат падането на потенциалната лавина в задната част на планината, като не позволяват огромната снежна маса да се стовари върху тях. Именно в тази посока се е запътил и скиорът.
Точно тази сутрин лифтът към тази писта е изключен, но Кен ще върви и се изкачва със ските на гръб, за да се спусне там. По пътя маха на някои от своите приятели, които вече го познават. Достигайки върхът, Кен е готов за приключения, които скоро ще прераснат в нещо друго – едно велико изпитание. Само няколко метра след спускането, грохотът на снежна покривка започва да го преследва, а съдейки по приближаването на звука, снежната маса не само ще го застигне, а и ще го погребе. Скоростта не е достатъчна да избяга и масата ще го погълне и изпрати още 300 метра надолу по склона. Сблъсъкът с лавина е подобен на срещата с товарен влак, прегазването е факт.
Докато тялото му се подхвърля като найлонова торба от вятър, единственият спомен, който има от годините като патрулиращ е, че главата му трябва да бъде над снежната покривка. Това е трудна задача, когато скоростта е висока. След като бурята отминава, Кен лежи на лявата си страна, погребан под снежната покривка, а ските му продължават да стоят окопани. Добрата новина е, че малко над него може да се види слънчева светлина. Дясната му ръка е свободна и може да се движи без болка. Може да диша и е жив, това е първото, което минава през главата му. На пистата Скот не е сам, неговата приятелка Хърлен-Патано също е решила да последва стъпките му, но при нея ситуацията е наистина много по-лесна, тя може да излезе и да го потърси с поглед.
Нейният приятел е погребан под доста дълбока маса, но поне смята, че може да излезе, а и е бил забелязан от някого, единственото което остава е да чака. Със здравата си ръка успява да разчисти достатъчно пространство над лицето си, за да може поне да диша. Ако остане по-дълго време, може да се задуши от въглеродния диоксид, който издишва. При подготовката знае, че трябва да диша по-леко и да мисли позитивно, запазвайки спокойствие. Хърлен-Патано е обзета от адреналина и знае, че трябва да открие Скот по-бързо и тук времето е много ключово.
Докато върви и се опитва да го открие, втора лавина с много по-висока скорост я помита. За страничните наблюдатели, снежната покривка е била много по-мощна от предишната и този път ситуацията става жестока. Тонове сняг са се засили от върха и имат желанието да отнесат всички. Жената има късмет, снежната покривка е минала върху нея, но продължава надолу и не я погребва. При повторното изправяне, страхът обхваща сърцето ѝ, картината се е променила до неузнаваемост и откриването на пострадалите ще отнеме много време. Кен е в съзнание и не може да сбърка идването на втората лавина, този път си мисли, че вече е мъртъв.
Вече е напълно обездвижен и малкото пространство над главата му е заровено. Докато лежи на лявата си страна, натискът става още по-свиреп и ситуацията е повече от немислима. Може да движи единствено и само очите си, които не са закрити от скиорската маска, както и палците на краката си. Натискът на снега се отразява и върху гърдите му, без да позволява да диша нормално. Мисията този път ще бъде още по-свирепа и ще трябва да се случи за много по-кратко време. Преди да изпадне в паника, Кен вече прави списък на нещата, които е сложил тази сутрин.
Статистиката показва, че няма никакви дрехи, които да изпъкват цветово, за да позволят на спасителния екип да го открие по-лесно. Започва да мисли за своята приятелка, с която е тръгнал на тази безумна височина, чуди се дали е жива или не. Патрулите също не знаят дали изобщо някой се е спускал по този склон. В този момент Ребека Хърлен-Патано е единствената надежда, а ако тя не е добре, шансовете за оцеляване стават нулеви. Статистиката показва, че при лавина, шансовете за оцеляване са около 90% през първите 15 минути и след това стават 30% за следващите 30 минути. Около 3/4 от жертвите на лавина умират от задушаване. Дори и да се опитва да се движи, Кен няма никакви сили, болката е голяма, а болката, която идва от мислите за роднините – безмилостна.
От сутринта, в която е бързал за курорта, до този момент, никога не се е замислял, че може да умре. На тренировки по оцеляване е казвано около милион пъти, че паниката няма да помогне. Ребека е жива и след като успява да се изправ, разкопчава гащеризона си, за да извади телефон и да потърси помощ. Не знае номера на планинските служби, но пък има номера на приятелка, която познава Скот. Преди да се стигне до каквито и да е било размени на приказки, Ребека казва, че има лавина на 16-1 и помощта е жизнено необходима. Новината бързо се разпространява и спасителната служба, както и скиори-доброволци, започват да търсят и се опитват да открият бедстващите.
Всеки носи със себе си лопати и започва да разравя по-големите дупки по пътя си. Ребека също не чака и започва да копае в търсенето на Кен. Заради натиска на снега, той може да си поема малко въздух, но го плаши, че най-вероятно няма да е в съзнание, когато се опита да се събуди. В този момент започва да превърта в съзнанието си всички моменти, в които се е говорило за лавини. През 2012 г. Кен губи трима свои приятели в Лавина и за зла беда, започва да си мисли, че най-вероятно скоро ще ги срещне.
След около 10 минути около 50 човека се отправят към пистата. Започват усилено издирване, а червените им якета могат да се видят от курорта. Ребека само показва мястото на спускане и оставя професионалистите да продължат. Разпределят се на разстояние от по метър и половина един от друг и започват да копаят. Някои използват така наречените копия, с които да напипат нещо по-твърдо – индикацията, че има човек. Командата е „Проба в ляво, проба в дясно, проба в центъра, продължаваме напред.“
В рамките на 40 минути цялата процедура се повтаря, докато Бил Фузак не се провиква „Попадение!“. Започва усилено копаене и около 4 метра сняг трябва да бъдат премахнати, преди да се стигне до Кен Скот. Прегърнатият от снега вече знае, че са минали около 30 минути и шансовете му се намаляват все по-бързо. Вече не му е студено, а това е притеснително – първите симптоми на хипотермия вече са факт. Скоро ще заспи и най-вероятно всичко ще приключи.
Преди да успее да се унесе, усеща напрежение върху дясното си бедро. Някой пробива снега, за да го търси. Не вярва дали наистина го е усетил или просто си въобразява. В следващите няколко минути се моли да се повтори. Нищо не се случва. Като човек със стаж в спасителната служба, той знае как се правят проби. След като няма повторен удар, започва да си мисли, че неговият един шанс на милиони, вече е изигран и той не печели. Изведнъж започва да усеща вибрации около себе си – някой копае. Опитва се да крещи, но това е много трудна задача, без въздух. Спасителните служби копаят около 5 минути, за да стигнат до него.
Много по-късно Кен ще разказва как първата глътка въздух ще бъде като второ раждане. Спасителните служби успяват да открият и Бил Фузак и Уорън Кийс, които са ги последвали, но са се спуснали след първата лавина, опитвайки се да ги намерят. Трима други не успяват да бъдат открити на време и загиват. Лекарят е категоричен, че Скот се е разминал и няма никакви тежки наранявания, що се отнася до страха от ските – той не съществува. Хората можели да го видят след 9 дни обратно в курорта, да се спуска и наслаждава на хобито си, но този път е изключително внимателен.
Снимки: Wikipedia
