Чистачът, който имаше Медал на честта от Втората световна война

Може би е заради начинът, по който се носи – непретенциозно и смирено – но ден след ден стотици кадети от Военновъздушната академия минават покрай един от чистачите в училището си без да осъзнават, че до тях стои величие.

В средата на 70-те години на миналия век Уилям Крауфорд може един ден да мете залите, а на другия да почиства баните, но около 30 години по-рано е денят, в който той си създава специално място в историята на войната. През 1943 г. в Италия единственото нещо, което редник Уилям Крауфорд разчиства, са немските картечници и бункери.

Под силен огън и изложен на голям риск за живота си, той проявява толкова дръзка смелост, че тя му спечелва Медал на честта и уважението на всеки човек, който става свидетел на действията му. И все пак, кадетите във Военновъздушната академия ще трябва първо да се запознаят академично със съюзническата кампания в Италия, за да разберат какъв човек е вървял сред тях.

След като кадетите научават, че скромният им чистач е носител на най-високата военна чест на нацията, те никога нямаше да гледат на него по същия начин.

Смирения дух

Уилям Крауфорд е роден през 1918 г. в Пуебло, Колорадо. Той винаги ще нарича щата Колорадо свой дом, въпреки че прави дълга кариера в армията, където е назначаван на различни места.

След пенсионирането си от армията, се завръща в Колорадо и започва работа като чистач в Академията на военновъздушните сили на САЩ в Колорадо Спрингс.

Кадетите казват, че срамежливият човек с парцала, когото познават само като г-н Крауфорд, просто се слива с фона, докато върши работата си без много шум. Въпреки това, когато един от кадетите започва да чете книга, която описва настъплението на съюзниците през Италия, той се натъква на историята на човек, удостоен с почетния медал, който се казва Уилям Крауфорд.

В разговор със своя съквартирант, кадет Джеймс Мошгат, випуск ’77, той прави връзката и казва: „Леле, няма да повярвате, но мисля, че нашият чистач има Почетен медал.“ На следващия ден кадетът занася книгата в Крофорд и просто го пита дали става въпрос за него.

Мъжът се взира в книгата за известно време, след което просто казва: „Това беше преди много време и е само един ден от живота ми.“

След това той студентите го карат да се върне в онзи съдбовен ден в Италия и да разкаже историята, както може да направи само човекът, който я е изживял. До септември 1943 г. Съюзниците напредват през Южна Италия, като я бавно избутват германската армия.

Крауфорд и 36-та пехотна дивизия са близо до Алтавила Силентина и имат заповед да превземат хълм 424.

Алтавила Силентина

И сам войнът е войн

На 13 септември рота I атакува позициите на противника на хълма, но е притисната от интензивен картечен огън и минохвъргачки.

Служейки като разузнавач на отряда на трети взвод, редник Крауфорд е близо до предната част на това нападение и локализира първата от оръжейните позиции, която причинява хаос на ротата.

Без заповеди той се заема да премахне заплахата сам. Под силен вражески огън пропълзява напред на няколко метра от оръжието и мястото и хвърля граната директно върху тримата защитници.

Междувременно останалата част от ротата най-накрая стига до билото на хълма, когато отново попадат под обстрел от още две картечни гнезда на по-висок хребет. Отново по своя инициатива Крофорд се заема да унищожи заплахата.

Пълзейки под бурята от куршуми, се натъква на първото гнездо и с перфектна точност отново хвърля граната точно в скута да картечарите.

Преминавайки към второто, той успява да го спре от действие, просто с присъствието си – като останалите защитници бягат, за да не срещат човека, когото току-що бяха видели как сам разрушава три укрепени позиции.

Благодарение на храбрите действия на Крофорд, хълм 424 е успешно завзет и настъплението на съюзниците може да продължи. За съжаление обаче, позицията му в предната част на атаката в крайна сметка ще доведе до залавянето му от германците по време на хаоса на битката.

Останалата част от ротата смята, че Крофорд е убит в действие, докато съобщенията за неговата храброст напредват нагоре по веригата на командването. И за действията си през онзи ден в Италия Уилям е удостоен посмъртно с Почетния медал,

Но историята, разбира се, не свършва тук.

Обратно към живота

През 1944 г. медалът е връчен на баща му, който го приема от името на сина си; той също смята, че синът му е загинал в битка. Но по-късно през 1944 г., когато група войници е спасена от германски плен, се оказва, че Уилям Крауфорд е сред тях, без въобще да е наясно с факта, че сега вече е носител на най-високата военна чест на нацията.

Крауфорд ще продължи да служи в армията след Втората световна война и се пенсионира през 1967 г. с чин сержант. След отличителната си и все пак скромна кариера в армията, този непретенциозен човек поема новата си служба във Военновъздушната академия на Съединените щати в Колорадо Спрингс.

Именно тук през 1976 г. бъдещите офицери от ВВС ще получат урок както по смелост, така и по смирение. Докато кадетите гледат на своя чистач с новооткрито уважение, той им разказва за преживяванията си. В един от разговорите им Крофорд споделя, че той никога не е получавал лично своя медал на каквато и да е церемония поради принудителното си отсъствие, така да се каже, и предполагаема смърт. Студентите и служителите на Военновъздушната академия запомнят този факт.

И през 1984 г., когато президента Роналд Рейгън идва да произнесе реч на тазгодишната церемония по дипломирането, те са уредили смелият им чистач най-накрая да се изправи лице в лице с президента на Съединените щати и да получи дължимата му похвала.

Уилям Крауфорд почива на 81-годишна възраст през 2000 г. в дома си в Колорадо. И въпреки че е ветеран от армията, той става единственият човек, който не е служител на ВВС на САЩ, погребан в гробището на Академията на ВВС в Колорадо Спрингс, защото кадетите го смятат за свой и му отдават цялото уважение, което заслужава такъв човек.