Амазонската армия на Дахомей – Черната Спарта
През есента на 1861 г. мисионерът Франческо Боргхеро е поканен да присъства на парада в Черна Спарта – другото име на малката провинция Дахомей, чиято столица е градът със същото име. Мисионерът е поканен, за да види парад и представяне на едно странно и военно общество, което се ръководи по същите сурови спартански закони. Бойците там успяват да демонстрират умения и сила, която се носи по цялото робско крайбрежие. Пред европейските гости, градът демонстрира уменията на най-силните си бойци. Армия от 3000 тежковъоръжени войници преминават през малкия площад, показвайки различни нападателни и защитни маневри, използвайки макети на вражеска столица.
Дахомейските войници са нещо, което никой не е виждал до този момент. Те са боси, силни и с огромни бухалки и ножове. Някои от тях са познати като жътварите, защото са въоръжени с дълги коси, подострени и от двата края. Макар и на парада да няма жертвоприношения, един от въпросните косачи успява да разреже животно на две, при това с един удар – посланието трябва да бъде ясно за всички останали – тук роби няма да се продават и няма да се закупят. Войниците прескачат огради, преминават през стърнища, разчистват полето от препятствия и всичко това се случва в абсолютна тишина, сякаш се разбират с телепатия.
Най-смелите в учението получават колани от тръни, които се носят с гордост и уважение. Най-накрая генералът заявява, че сравнението между европейските и дахомейските войни. Посочва, че двете страни са достатъчно смели и силни и не трябва да бъдат врагове. В този случай самият Боргхеро е объркан, той слуша за равноправието и приветстването на мира, но генералната изненада е, че между мускулестите и здрави фигури, голяма част от войниците са от женски пол. Отрядът на амазонките е меко казано впечатляващ. Дахомей се оказва едно от малкото места в света, където жените отбиват редовна военна служба. Никой не знае кога е била призована първата дама в редиците.
Някои смятат, че практиката започва някъде през XVII век, когато кралството е основано от Дако, лидер на едно от многото племена. Тогава в Дахомей има жени ловци, но не и бойци. Някъде в архивите, около средата на XIX век един френски морски лекар ще запише, че е гледал как 20 жени са нападнали стадо от 40 слона, убивайки няколко от тях за храна. От нападението има три жени, които са били стъпкани, но никой не страдал. Кралят Гезо ги хвалел и казвал, че са не само най-добрите му ловци, но и най-добрите хора, които може да използва. Дамите отвръщали, че предпочитат да ловуват хора и тяхното желание било изпълнено. Охраната на двореца, при това още в началото на XVIII век е именно от жени. Впрочем именно те ще бъдат и по-лесно допускани в двореца, отколкото мъжете.
А законните съпруги ще се третират като хора „Трето качество“. Красотата им, както и факта, че раждат деца, изобщо не можел да трогне владетелят и неговите подчинени. Формално, всяка една от жените-войни е женена за краля, но нито една няма връзка с него – тоест съюзът става още по-сериозен. По бреговете, където се продават роби от други племена, жените от така наречената последна класа ще играят и ролята на полиция и ще ръководят целия процес.
Някъде през XVII век ще открием, че Нзига от Матамба ще намери място в архивите. Тя е известна като един от основните противници на португалците, прави най-различни жертвоприношения и поддържа харем от 60 мъже, всички били обличани в женски дрехи. Практиката за наемането на жени-войни продължава до XIX век, когато крал Монгкут от Сиам наема 400 дами за защита.
Крал Гезо е много по-смел в рекрутирането на дами, той избира около 6000 от най-силните, които да включи в битката. В един момент е ясно, че няма жена, която да не поиска да бъде част от армията. Кралят им дава много по-голяма свобода, зарежда ги с тютюн, алкохол и роби – всяка разполага с около 50 души обслужващ персонал.
Сър Ричърд Бъртън разказва, че когато посещава двореца, всяка амазонка върви с едно момиче, което носи камбана. То трябва да върви напред и да свири, за да съобщава на мъжете, че трябва да се освободи пътя. Забранено е на мъж да докосва жена и ако това се случи или дори излезе на пътя ѝ, той ще умре. Дахомей има своите врагове, като един такъв може да е Егба и след серия битки, именно той ще поведе жените към победа. За целта ще ги накара да тренират денонощно, подготвяйки се за едно от най-кървавите отмъщения.
Те трябва да преминават бодливи храсти, да издържат на болка, да се борят една с друга, да преминават различните идеи за оцеляване, включително девет дни в горите с минимално количество храна. Макар и подготовката да е впечатляваща, мнозина никога не са влизали в битката. Когато французите идват, за да видят отново голямото сражение, те осъзнават, че при престрелка, жените нямат никакви познания. Повечето стреляли в движение, използвайки стари мускети, без да се прицелват, без дори да подпират пушката в рамото. В ръкопашните битки били на съвсем друго ниво и няма мъж, който да успее да надделее.
Крал Гезо никога не се отказва от войни и използва армията си за нападения преди здрачаване. Единствената по-неприятна загуба е срещу столицата на Егба – Абеокута. Причината е, че дахомейските дами били сигурни в победата, но подценявали врага, все пак там живеят около 50 000 души, повечето леещи тухли и работещи на пристанището, калени от времето. Малко след средата на XIX век се охлажда и желанието за война. Чужденци описват, че броят войници е стигнал до 1500, но и с толкова, нападенията продължават. Самото военно формирование оцелява около 20 години по-късно, дори води боеве с различни европейски заселници, които вече поделят континента. Дахомей посреща французите и започва да се влиея от тях.
През 1889 г. амазонките ще помогнат за ескалацията на война срещу колонията Порто-Ново. Армията нападнала село, в което местните вождове се опитвали да обяснят, че няма паника и френския флаг ще ги пази, а няма да ги нарани. Следва обезглавяване на вождове, други кръвопролития и крайният резултат е началото на битка, водена по европейски стандарт. Първата голяма битка се случва извън Котоно. Там двете страни са отдадени на идеята за победа, но французите надделяват, макар и да признават, че са имали много добър опонент. Сражението се води в много тежки дъждове и някои войници си спомнят как хора са били обезглавявани. Французите се спасяват единствено и само с помощта на огнестрелното оръжие, с което разполагат.
Използват същата формула и в Байол. Новият владетел започнал да търси модерното оръжие и да подготви бойците си за по-добра съпротива. Липсата на познания и военни стратегии и маневри, продължава да се отразява на крайния резултат. Втората война се води 7 седмици и се разгръща в 23 различни битки. Загубите продължават да се трупат, но амазонките след това открили и нова стратегия. Започнали да се обличат като робини и да преминават вражеската линия, съблазнявайки френските офицери.
След като заспят, те никога повече не се събуждат. Дори и когато губят, дахомейките просто се опитвали да се забият в байонета на противника си, размахвайки дълги остриета – техните нападения се превръщат в нещо подобно на човешко камикадзе. Въпреки голямото желание, победата никога не се случила за Дахомейци. Според Стенли Алперн, последната жена от армията на Дахомей е била открита да живее в село през 1943 г. и се смята, че живее до 100-годишна възраст, като още тогава разказва как се е била с французите. Казвала се Нави и когато умира, се смята за последната от бившето царство.
