Историята на Кетцалкоатлус – птерозавърът с размерите на жираф

Кетцалкоатлус озадачава експертите от десетилетия. Той е част от древната група на летящите влечуги птерозаври, а неговите вкаменени останки са открити за първи път през 70-те години на миналия век и разкриват впечатляващите му габарити – например, размахът на крилете му е 10 метра.

Но така като очевидно е най-големият летящ динозавър, живял някога, как точно е успявал да лети? Това остава загадка – до сега.

Костите му са тънки като хартия и затова само няколко десетки вкаменелости издържат изпитанието на времето. Всяка една от тях е съхранявана безопасно в Тексаския университет в Остин, където скоро бе анализирана от изследователите, за да се разбере как (и дали) това туловище е успявало да се вдигне във въздуха.

Според по-старите теории колосалното същество се е залюлявало напред като прилеп, за да излети, или се е засилвало, тичайки напред като албатрос. Но ново проучване, публикувано в Journal of Vertebrate Paleontology, установява, че то скача на 2,5 метра във въздуха, след което размахва гигантските си криле.

Откриването на Кетцалкоатлус, най-големият летящ динозавър на всички времена

Официално известно като Quetzalcoatlus northropi, крилатото същество е член на семейство Azhdarchidae – беззъби птерозаври с удължени вратове. To вирее през периода на късната креда преди около 70 милиона години, а вкаменелостите му са открити за първи път през 1971 г.

Дъглас Лоусън е студент по геология в Тексаския университет в Остин, когато открива първата кост в националния парк Биг Бенд в окръг Брустър, Тексас. Той нарича рода на пернатия бог-змия Кетцалкоатъл от ацтекската митология – и вида northropi на пионера на самолетите Джон Нортроп.

Кетцалкоатъл

Според Музея по естествена история Карнеги размахът на крилете на Quetzalcoatlus northropi е 10 метра, приблизително колкото един стандартен автобус. Подобно на други птерозаври, костите му са били кухи, за да са по-леки за летене.

Но изследователите също така изчисляват, че Кетцалкоатлус е тежал до 230 килограма, което го прави най-големият летящ динозавър, живял някога – ако наистина е може могъл да лети. Някои учени дори не вярват, че ще може да пребори гравитацията с толкова голяма маса.

Всяка съществуваща вкаменелост на Кетцалкоатлус е открита в Националния парк Биг Бенд. В осезаем недостиг, всички тези вкаменелости се пазят на безопасно място в алма матер на Лоусън. Но разкопките вървят бавно.

„Имате вид кости, подобни на картофен чипс, запазени в много твърда скала, и трябва да ги премахнете от нея, без да ги унищожите“, обясни Матю Браун, палеонтолог по гръбначни животни от Тексаския университет в Остин.

Тази година ново поколение изследователи описа анализа си на вкаменелостите в монография от пет статии, която има за цел да покаже окончателно, че Кетцалкоатлус е летял – и как точно е успял да го направи.

Докато Кетцалкоатлус не е динозавър сам по себе си, съществуването му редом с динозаврите очарова Кевин Падиан от години. Съавтор на една от петте статии и палеонтолог от Калифорнийския университет в Бъркли, той вярва, че това изследване хвърля нова светлина върху птерозаврите – първите животни след насекомите, които могат да летят.

„Това древно летящо влечуго е легендарно, въпреки че по-голямата част от обществената представа за животното е плод на въображение, а не на наука“, каза той. „Това е първият реален поглед върху цялото най-голямо животно, летяло някога, доколкото знаем. Резултатите са революционни за изследването на птерозаврите.“

Как Quetzalcoatlus успя да слезе от земята въпреки огромния си размер

Новоиздаденият труд обхваща широк спектър от теми. Те включват първоначалното откриване и известно разпространение на животното, неговото праисторическо местообитание, физически характеристики и таксономия, както и актуализирано еволюционно родословно дърво и анализ на морфологията му.

„Птерозаврите имат огромни гръдни кости, където се закрепват летателните мускули, така че няма съмнение, че са били страхотни летци“, казва Падиан.

Въпреки диапазона в размерите, от големи до малки, изследователите приписват всички по-рано открити вкаменелости на Quetzalcoatlus northropi на един и същи вид. Едва сега те разбират, че по-малките кости не са на по-млади екземпляри, а вместо това принадлежат на два неизвестни досега вида птерозаври.

„Да се ​​каже, че тази работа е дългоочаквана, е пълно подценяване“, казва експертът по птерозаври Дарън Найш.

Идентифициран като Quetzalcoatlus lawsoni, един от тях е кръстен в чест на Дъглас Лоусън и е едва вторият Quetzalcoatlus, открит някога. Това същество има размах на крилете между 5 и 6 метра. Другият вид птерозаври е кръстен Wellnhopterus brevirostri и не е свързан с Quetzalcoatlus.

За да определят как Quetzalcoatlus northropi еволюира в най-големия летящ динозавър, който е, изследователите частично реконструират костите на по-малките видове, за да научат повече. И откриват, че летящото влечуго не се люлее напред-назад като прилеп преди да излети, нито набра скорост, тичайки като албатрос, както се предполага преди.

Вместо това Кетцалкоатлус скача на 2,5 метра право във въздуха и започна да размахва гигантските си крила, след което се издига във въздуха.

„Приложихме много от аерокосмическите си знания, за да разберем как се случва цялата работа и колко скорост е необходима, за да генерира излитане“, казва Браун.

Трудът също така разкрива, че по-големият Кетцалкоатлус е живял като чапла, ловувайки сам в реки и потоци. Тогава обрасла с вечнозелена гора, Биг Бенд предоставя изобилие от раци, миди и червеи, които чудовището да похапва с дългата си и беззъба човка. Quetzalcoatlus lawsoni пък са по-социални – костите им са намерени заедно на едно място.

„Добрата новина е, че ни предоставя много… никога досега толкова подробна информация за azhdarchids не е била събирана на едно и също място, което означава, че изследването ще бъде ключово за тази група в продължение на години – вероятно десетилетия“, каза Найш.