Хуманоидни фантоми плашат туристите в планините на Калифорния

Планините Санта Лусия са чудо за гледане! Но докато те се издигат в небето на Калифорния с безкрайния океан пред тях, на следобедния хоризонт отгоре им се материализират сенчести фигури: т. нар. Тъмни наблюдатели.

Известни още на испанските заселници от 18 век като „Los Vigilantes Oscuros“, тези безлики силуети изглеждат като вещици с шапки с периферия и бастуни в ръка. Разкази, предавани от поколения, предупреждават, че ако човек се приближи към тях, може да изчезне безследно.

Въпреки че съвременната наука предполага, че Тъмните наблюдатели са просто резултат на някаква зрителна измама, феноменът е не по-малко пленителен и мистериозен – а и ужасяващ.

Санта Лусия в облаци

Ранни разкази за Тъмните наблюдатели

Историите за Наблюдателите често са свързвани с етническата група на Чумашите от Калифорния, но всъщност тези коренни американци нямат никакви подобни призраци във фолклора си.

Според разказите на испанските заселници обаче, които пишат за съществата още през 1700-те години, те се извисяват над обикновените смъртни с височината си от 3 метра, изглеждат наметнати с наметала и с големи шапки с широки периферии на главите си.

Според фолклорните истории, докато Наблюдателите си поставят за задача строго да пазят хората в планините отдолу, най-мъдро е тези хора да не ходят при тях, тъй като, който се осмели да ги приближат, изчезва в забвение.

За съжаление, историите за Тъмните наблюдатели са толкова неясни, колкото и самите им форми, а автори от 20 век като Джон Стайнбек добавят и свои собствени митове около явлението.

Подобно на много други калифорнийски писатели, Стайнбек израства с историите на съществата. Собствената му майка му разказва как е носила храна в планините като приношение за тях, а по-късно на тяхно място е имало поникнали цветя.

Други писатели, като поета от Централна Калифорния Робинсън Джеферс, също дават към легендите от собственото си въображение. Джеферс описва Тъмните наблюдатели като „форми, които изглеждат човешки за човешките очи, но със сигурност не са хора“. Той отбеляза още, че „те идват отзад хребетите“ и е известно, че излизат от „тихия здрач“, преди да „се стопят в сенките“.

Пример за парейдолия

Може ли науката да обясни феномена?

Въпреки че няма физически доказателства, че тези фигури са нещо повече от визуална измама, много хора са направили доста интригуващи снимки с тях. От тези снимки някои учени се опитват да определят какво всъщност се случва.

Една теория е, че Тъмните наблюдатели са просто резултат от парейдолия – психологически феномен, при който човешкият мозък търси разпознаваеми или познати модели и форми в иначе неясен образ.

Феноменът е известен на германските местни жители от планините Харц като „призракът на Брокен“. Наречен на регионалния връх Брокен, феноменът представлява увеличена сянка на човек, залепена върху облаците. Междувременно мъглата увеличава размера на сянката, преди тя да се изпари.

Разбира се, много срещи с Тъмните наблюдатели може да са и просто сенките на люлеещите се от вятъра дървета. Любопитното е, че тези предполагаеми същества винаги се срещат на голяма надморска височина, където снабдяването с кислород към мозъка е затруднено.

Може ли Тъмните наблюдатели да са просто халюцинация или някаква характерна и малко вероятна аномалия в богатия свят, в който живеем?

Подобно на лицата на луната или на Дева Мария на тост, хората често могат да търсят човечност във всичко. Или може би един ден екип от експерти ще се впусне в планините Санта Лусия и ще се върне с неопровержимо доказателство, че Тъмните наблюдатели са истински, сенчести същества – и искат да останат в мир.