3 болести, чийто произход медицинските експерти объркват напълно

Нови разкрития за това как ХИВ/СПИН за първи път пристигна в Съединените щати наскоро развенчаха дългогодишното вярване, че един-единствен човек, наричан в академичната литература Пациент Нула, стои в основата на епидемията от 80-те години на миналия век.

Около 30 години по-късно се оказва, че този Пациент 0… никога не е бил Пациент 0. Етикетът в досието му не е числото нула, а буквата „O“, която означава, че човекът е от „Извън Калифорния“ (“Outside California”) – щата, където според изследователите възниква кризата. Така че въобще цялото понятие за Пациент Нула се ражда от недоразумение.

Но това не е първият път, в който медицината бърка историята на произхода на болест, дори напротив – изглежда, че науката има история с подобни грешки поне в началото на заболяването. И много от тези грешки са свързани с вече съществуващи вярвания и предразсъдъци.

Ето три други ужасни болести, чийто произход медицинските експерти объркват:

Сифилис

В края на 1400-те години, когато Христофор Колумб и неговият екипаж от моряци уж пренасят сифилиса („Френската болест“, както по-късно ще стане известен) в Европа, вече е очевидно, че той се предава по полов път. И така скоро властите решават, че жените разпространяват болестта – по-конкретно „жени с лоша репутация“, тоест проститутките.

Този консенсус стига и до медицинските лаборатории. За да разработят лечение на болестта – което обикновено включва хубави дози живак – лекарите експериментират с вече хоспитализирани проститутки като ги заразяват със сифилис.

В основата на тази „сифилизация“ е предположението на докторите, че човек може да бъде инокулиран срещу болестта, както при едрата шарка. Така през средата на 19 век те редовно заразяват проститутки със сифилис с надеждата, че те ще развият имунитет. Проблемът обаче е, че много, ако не и повечето от тях, вече са болни от сифилис – което автоматично разваля цялото изследване.

Епилепсия

Заради припадъците легитимни, както и не чак толкова легитимни, медицински експерти решават, че болестта се дължи на демонично обсебване като тази идея продължава чак до съвременността. А започва дори преди Библията – смята се, че произтича от вавилонците, гърците и римляните, всички от които приписват религиозно значение на това, което сега познаваме като припадък. Според тези ранни религиозни вярвания демони са обладали засегнатия и Бог го наказва за това.

Страхът от демонично обладаване и Божието наказание е вкоренен толкова дълбоко в древните общества, че болните са изолирани, отбягвани и подложени на ужасни (според днешните стандарти) лечения.

Наистина, тези ранни „лечения“, измислени от римляните, включват пациентът да пие кръвта на победени гладиатори и да яде плътта на трупове, като тези церемонии влияят на по-късните „екзорсизми“.

Проказа

Проказата е може би една от най-трагично неразбраните болести в историята. Подобно на много заболявания преди това, медицинските специалисти първоначално вярват, че е или нещо наследствено, или форма на наказание, проявено чрез физическо обезобразяване.

И в двата случая пациентите с проказа са избягвани, поставяни под карантина и дори изпращани в „колонии за прокажени“, като най-известната е на хавайския остров Молокай, където пациентите ще прекарат остатъка от живота си.

За разлика от някои болести, за които първоначално се смята, че са Божие наказание, стигмата около проказата остава дори след като изследователите откриват нейната биологична причина.

Тъй като хората толкова много се страхуват да не се заразят, някои европейски села дори бият камбани, за да предупредят жителите, че наблизо има човек с болестта.

Изолацията продължава, дори когато разбирането за болестта и нейното лечение става нещо обичайно: страдащите са изпратени в болници или в цели колонии за болни и много от тях прекарват остатъка от живота си далеч от останалата част от обществото.

Днес шепа хора, заточени в Молокай през 60-те години на миналия век, по-голямата част от които са местни хавайци, все още живеят на острова. Дори след премахването на карантината повече от дузина души остават в „прокажената колония“, наречена Калаупапа. Смята се, че за един век – до началото на 60-те години – от там минават около 8000 души.