Изкуството на бизнеса: Матю Боултън – един от бащите на индустриалната революция
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Ако посетите Бирмингам, в центъра на града, пред Дома на спорта, ще видите една позлатена бронзова статуя. Създадена през 1956 г., тя почита труда и иноваторството на трима мъже, които се считат за пионерите на индустриалната революция в Англия. Това са създателят на парния двигател – Джеймс Уот, инженера Уилям Мърдок, а третият е този, който осъзнава потенциала на изобретенията и ги превръща в реалност. През XVIII в. той притежава една от най-големите фабрики в света, изсича монети не за един и два кралски двора, а сребърните му сервизи са изложени на почти всяка витрина в страната. Матю Боутън е не просто финансовият благодетел на индустриалната промяна, той е един от двигателите й.
Бъдещият предприемач и общественик е роден през 1728 г. в Бирмингам. По това време, градът бавно се превръща в един от центровете за металообработване във Великобритания. Причината за това е, че в близост до града са открити големи залежи на коксови въглища. Тъй като Бирмингам е отдалечен от големи реки, плавателни канали или морето, производството се фокусира върху изработката на дребни метални продукти за бита – от кофи до катарами, куки за плетене, дръжки на бастуни и кутии за енфие. Тези продукти, които на български се наричат „домашни потреби“, в английския от онази епоха са известни като „тойс“ (б.а. – дума, която днес означава играчки), а хората, които ги произвеждат – „тоймейкър“. Семейство Боултън от поколения се препитават именно като производители на подобни стоки за бита.
Матю се ражда на 3 септември 1728 г. Той е третото дете на Матю Боултън Старши и Кристина Пиърс. Семейството се замогва покрай бума на индустрията и се премества в един от по-заможните квартали. Матю Старши иска добро образование за сина си и го записва в едно от по-престижните училища на Бирмингам, където малкият Матю учи докато не навършва 15 години.
Две години по-късно, докато помага на баща си в семейния бизнес, Матю Младши изобретява нов начин за уплътняване на металните кофи, които семейството произвежда – чрез емайлиране на метала посредством високотермична обработка на специфична глазура. Това прави съдовете изключително надеждни и популярни. За да засилят търговския ефект, Боутънови изнасят кофите във Франция, откъдето отново ги внасят във Великобритания под етикета на най-съвременни достижения на френските занаятчии. Естествено, британските домакини са запленени от „чуждата“ продукция и я купуват на висока цена.
Докато припечелва първите си пари, Матю Младши започва да се оглежда за съпруга. С цел да запази парите в рода, той се обръща към семейство Бабингтън – роднини на Боултънови и притежатели на обширни имоти в близост до Бирмингам. През 1747 г. Матю се жени за своята далечна братовчедка Мери Робинсън, наследница на значително състояние както от баща си, така и от своята кръстница. Две години по-късно, Матю Старши прави сина си съдружник в семейния бизнес – финансовата основа за бъдещо развитие е положена.
Финансовият просперитет на Матю е непрекъснат. Фирмата става все по-голяма и все по-богата. Успехът в бизнеса обаче е съчетан с поредица от трагедии в дома. Мери ражда три дъщери през 50-те години на XVIII в., но и трите умират, а през 1757 г. умира и самата Мери. През 1759 г. Матю Старши също издъхва, завещавайки цялата компания на своя син. Година по-късно Матю се жени за своята балдъза Ан. Бракът е на ръба на закона – светското право го позволява, но англиканската църква – не.
Скоро след това основният противник на венчавката – Люк Робинсън, брат на Мери и Ан също умира и цялото му наследство преминава в сестра му Ан а оттам – в ръцете на Матю. От втория си брак Матю има две деца – син, който кръщава на себе си и дъщеря, кръстена Ан, на своята майка. Следващият Матю Боултън ще ощастливи баща си със шест внука от два брака – първородният от тях, също наречен Матю, остава в историята като изобретател на елерона.
Възползвайки се от натрупаното състояние от баща си и двата си брака, Матю решава да разшири семейния бизнес и през 1761 г. закупува 13 акра земя в местността Сохо (б. а. днес в пределите на Бирмингам), където през следващите няколко години изгражда имение и производствен център, наречен Сохо хаус. За да затвърди позицията си на изтъкнат джентълмен, Матю редовно изпраща подаръци на кралското семейство и преди всичко на престолонаследника Джордж (бъдещият Джордж III).
Общите инвестиции по изграждането на комплекса, снабден със складове и цехове, оборудвани с най-модерната за онова време апаратура, възлиза на ок. 10 000 лири (ок. 1 250 000 лири днес). През следващите няколко години, сумата на инвестициите ще се удвои, а Матю ще трябва да хитрува сериозно с редица кредитори, за да подсигури необходимите заеми.
Причина за сериозните разходи е целта на начинанието – масово производство на сребърни сервизи и други луксозни стоки за дома. Същевременно Матю иска да разкрие и допълнителна манифактура за производство на медни и посребрени съдове, които да са достъпни за по-бедните жители на Бирмингам. Изборът на локален пазар се оказва безпогрешен – населението на Бирмингам нараства от ок. 15 000 души през 1700 г. на над 70 000 души през 1790 г. Появява се обаче неочаквана спънка. Сребърните съдове трябва да получават задължително сертифициране от властите. Най-близките пунктове за това са разположени на около 100 км от Бирмингам. Матю рискува повреда на стоката, кражби или открадване на дизайна от страна на конкуренцията. Използвайки връзките си в Двора и столицата, Матю изпраща петиция до Парламента и скоро в Бирмингам е отворен оценителски офис.
Следващото му начинание е изработка на позлатени домашни украшения, преди всичко вази, използвайки технология, дотогава позната най-вече във Франция. Причината за това е бумът в търсенето на подобни украшения сред аристокрацията във Великобритания между 1767 и 1772 г. Мраморно-златните украшения струват скъпо и скоро модата по тях залязва. Матю е оставен с огромно количество на склад. В момента, в който той и съдружниците му се готвят да преглътнат горчивия хап от похабените ресурси, Боултън намира неочакван купувач – руската императрица Екатерина II Велика, която изкупува вазите на Матю, заявявайки че са по евтини и по-хубави от френските.
Покрай своите бизнес начинания Боултън заформя важни приятелства и партньорства. Те намират изражение в създаденото през 1765 г. „Лунно общество“. Името идва от обичая на джентълмените да се събират на пълнолуние. Причината не била кабалистична, а практична – тези нощи били най-светли и безопасни за прибиране в малките часове. Високо образовани и интелигентни, членовете на обществото наричали себе си насмешливо „лунатици“. Клубът бил неформален и се организирал на приятелски начала до 1813 г. В него участвали редица изтъкнати индустриалци, учени и философи от Бирмингам, а на сбирките редовно присъствали изтъкнати представители на тогавашната интелигенция.
Сред тях впрочем е и един от бащите-основатели на САЩ – Бенджамин Франклин. В хода на тези сбирки се ражда приятелството и съперничество с един от големите индустриалци на епохата – Джосая Уеджууд – пионер в производството на съвременна керамика. Двамата често се конкурират на британския пазар, но същевременно участват в редица съвместни начинания. В частният си живот те са близки приятели, често си гостуват помежду си, а оживената им кореспонденция е частично запазена и до днес.
На база на сериозните си успехи, в средата на 70-те години на XVIII в., Боутън въвежда една от първите системи на трудово застраховане във Великобритания. Служителите му плащат 1/16 от заплатите си, които отиват във фонд, който да ги подпомага в случай на трудова злополука. Матю е принципен към кадрите си – наема само бедни момчета и сираци, на които да даде работа, прехрана и занаят, така че дори да не работят вече за него, да имат с какво да изкарват прехраната си. На няколко пъти му предлагат да взема чираци от средната класа, но той отказва, заявявайки че за тези изтънчени младежи няма място в неговите цехове.
Това, с което Матю остава в историята обаче не са толкова неговите мраморни вази или сребърни чинии и кани. Съдбата преплита пътищата му с един доста особен човек – изследователят Джеймс Уот. Двамата се запознават за първи път ок. 1766 г. и Боутън веднага вижда потенциала в разработения от Уат парен двигател. Самият Уат не е така ентусиазиран от откритието си, макар да го патентова през 1769 г. Три години по-късно, партньорът на Уат и притежател на част от дяловете в производството на двигатели – д-р Джон Ребък е пред фалит. Боутън надушва възможността и изкупува всичките му дялове, след което се заема да убеждава Уот, че трябва спешно да доусъвършенства своя двигател.
През 1774 г., руското правителство кани Уот да работи за тях. На Матю му костват доста усилия да разубеди своя партньор по неволя. Вместо това Боутън кани Уот в Бирмингам. Двигателят е готов през 1776 г. Първите два са инсталирани в района на Бирмингам и постигат сериозен успех. Следват поръчки от цялата страна. Матю измисля хитра схема за печалба – вместо да се плаща цялата сума по инсталацията и сглобяването – купувачът се ангажира да плаща процент от парите, които спестява за закупуване на въглища за по-старите модели двигатели и пещи. Уловката е, че тези пари трябва да се изплащат ежегодно за четвърт век напред. По този начин Матю осигурява постоянен поток от ежегодни субсидии за съвместния бизнес с двигателите.
През 1782 г. следва нов финансов удар – Боутън притиска Уот за нова модификация – двигател, който вече не просто изпомпва вода, а има въртящ момент, с който могат да се задвижват мелници и цехове за обработка на жито, както и други типове производство, свързани със задвижване на колела. Между 1782 и 1800 г. Уот и Боутън продават 450 такива двигателя, което води до драстично ускоряване на производството във Великобритания.
Вечно търсещ нови начини да забогатее, през 1780 г. Боутън отваря собствен монетен двор в Сохо. Там, той започва да изработва сребърни и медни монети за Британската източноиндийска компания, за британската компания в Сиера Леоне, както и за Русия. Същевременно Боутън получава заявка за 20 000 000 „празни“ монетни диска, които да бъдат гравирани от новосъздадения монетен двор на САЩ. Боутън предлага да сече монети и за британското правителство, възползвайки се от факта, че в края на XVIII в. 2/3 от монетите в обръщение на Острова са фалшификати.
Правителството на Уилям Пит Младши отказва. Въпреки това Боутън упорства и през 1797 г. му е разрешено да отсече определено количество медни пенсове, които влизат в обръщение. Първите модели също стават жертва на фалшификаторите. В началото на XIX в. Боутън подобрява дизайна на монетите и успява да надхитри измамниците, които са принудени да продължат с фалшифицирането само на по-старите емисии.
Освен бизнесмен, Боутън е отдаден на обществената дейност в своя роден град. През 1768 г. той организира музикален фестивал, на който събира средства за изграждане на първата болница в града. Фестивалът е повторен през 1778 г., а болницата е построена през следващата 1779 г. Идеята за музикален фестивал е така добре приета от местното население, че от 1784 г. фестивалът става ежегоден и се организира чак до 1912 г. Отново с негови средства е изграден новият театър, който просъществува от 1774 до 1956 г. Боутън дарява средства за организирането и въоръжаването на местна доброволна полицейска бригада, която да ограничи ширещата се в града престъпност. По този повод за известно време заема длъжността на Главен шериф на Страфърдшър.
През 1800 г. патентът на Боутън и Уот за парния двигател изтича и те прехвърлят своите бизнес начинания на синовете си. Въпреки това Боутън продължава да надзирава лично монетния си двор, който само през 1807 г. отсича 90 000 000 монети за Източноиндийската компания. По това време Уот пише на Болтън, че на неговата възраст вече е време да се отдаде на здравето си, а не да се товари със семейния бизнес. Макар и неспособен да ходи заради проблеми с краката и бъбреците, Матю настоява всеки ден да бъде занасян на носилка в монетния двор. В крайна сметка, през 1809 г., Боутън заболява тежко от камъни в бъбреците. Измъчван от страховити болки, Матю умира на 19 август 1809 г. Погребан е в църквата Сейнт Мери в Хендсуърт, Бирмингам.
Матю Боутън е един от бащите на съвременната индустрия и един от пионерите на процеса, наречен днес Индустриална революция. Неговото дело е почетено във Великобритания и най-вече в родния му Бирмингам. Основният обществен колеж в града е наречен „Матю Боултън“ в негова чест, а през 2009 г. Банката на Англия пуска специална емисия банкноти от 50 паунда с образите на Боутън и Уот. Макар в учебниците по история Боутън да се споменава най-често като „заможния приятел, дал възможност за изява на Уот“, Матю е всъщност сърцето и душата на бизнеспредприятието – вечно неспокоен и търсещ нови хоризонти, които да покори.
