Водолази откриха съкровища от загадъчния „Остров на златото“

Местни водолази, които изследват река Муси в Индонезия, са открили златни пръстени, мъниста и други артефакти, които може да са свързани с империята Шривиджая, която контролира морската търговия в големи части от Азия между 7 и 11 век.

„През последните пет години се появяват невероятни неща“, казва британският морски археолог Шон Кингсли, който докладва за откритията в есенния брой на списание Wreckwatch, за Даля Албърдж от Guardian. „Монети от всички периоди, златни и будистки статуи, скъпоценни камъни, всякакви видове неща, за които може да прочетете в Синдбад Мореплавателя и да си помислите, че е плод на фантазия. Всъщност е истинско.“

Сред откритията са будистка статуя в реален размер, покрита със скъпоценни камъни, а също и храмови камбани, огледала, кани за вино и флейти, оформени като пауни, съобщава Стефани Папас за Live Science.

Шривиджая в разцвета си през 8 век

Царството Шривиджая започва в Палембанг, град, разположен на река Муси на остров Суматра. Според Енциклопедия Британика империята контролира Малакския проток – ключов маршрут между Тихия и Индийския океан – и установява търговия с групи в Малайския архипелаг, Китай и Индия. Шривиджая е и център на Махаяна будизма (вторият голям дял в будизма).

Китайските доклади от 7 век показват, че Палембанг е дом на повече от 1000 будистки монаси. Китайските будисти се спират в града, за да изучават санскрит по време на поклонение в Индия, според Министерството на туризма на Индонезия. През 1025 г. войната с индийската династия Чола намалява силата на Шривиджая, въпреки че тя продължава да играе роля в търговията още 2 века.

Както Кингсли пише в Wreckwatch, археолозите не откриват следи от сгради на кралска администрация, храмове или други структури. Възможно е вулканите на острова да са ги покрили. Но друго вероятно обяснение е, че градът е построен предимно от дърво, като много домове и други сгради са построени върху салове, които плуват по реката – вид архитектура, която все още се среща в някои страни от Югоизточна Азия днес, според Live Science. Такива конструкции биха изгнили отдавна.

Голяма част от оцелялата информация за Шривиджая идва под формата на (малко преувеличени) разкази от пътешественици, които описват невероятни гледки като човекоядни змии и говорещи папагали, но реално предлагат малко подробности за ежедневния живот. Според Wreckwatch, кралството е било богато на злато, което е използвало стратегически за изграждане на отношения с Китай и други регионални сили. Шривиджая също така финансира будистки храмове и манастири в Индия, Китай и Ява. Сребърни и златни монети от империята са щамповани с цвете от сандалово дърво и думата „слава“ на санскрит, пише Сиан Бойл за Daily Mail.

Кингсли казва на Live Science, че не са провеждани официални археологически разкопки в или около река Муси. Но аматьори откриват съкровища там още от 2011 г., когато строителни работници откриват редица артефакти, докато чистят дъното на реката. Скоро местни рибари и работници започват да изследват водното тяло, някои по време на „тайни [нощни] гмуркания“, според доклад от 2019 г. на Австралийския национален център за върхови постижения в морската археология. След това голям брой от тези артефакти се появяват на пазара на антики и много от тях се озовават в частни колекции, оставяйки малко физически доказателства за цивилизацията, които учените да изучават.

„Започваме от нулата“, казва Кингсли пред Live Science. „Това е като да влезеш в крилото на музея и то е напълно празно. Хората не знаят какви дрехи са носили жителите на Шривиджая, какви са им вкусовете, от каква керамика обичат да ядат, нищо. Ние не знаем нищо за тях нито в живота, нито в смъртта.“

Индонезия налага мораториум върху подводната археология през 2010 г. Но както посочва Кингсли, черният пазар на артефакти, открити по време на нощни гмуркания, продължава. „Рибарите не спират да ловят риба и не спират да откриват“, казва той пред Live Science. „Само сега е още по-малко вероятно да докладват на властите за находките.“ Археологът добавя, че е възможно правителството или някой богат благодетел да закупят артефакти от Шривиджая за съхранение и изучаване, преди всички да бъдат придобити от частните колекционери.

„Новооткрита, историята за възхода и падането на Шривиджая умира наново, без да бъде разказана“, казва той пред Guardian.