Ла Малинче – девойката, отговорна за унищожението на цяла цивилизация
Когато Ернан Кортес и неговите испански конкистадори завладяват Ацтекската империя в Северна Америка между 1519 и 1521 година е подпомаган много от местна жена на име Малинали, която играе ролята на преводач, съветник и посредник на испанците. Името й става олицетворение на двуличието и предателството на собствения народ. Дали наистина е така или младата дама става жертва на собствените си обстоятелства?
Момичето, което по-късно става известно като Ла Малинче е родено около 1500 година измежду етническата група Науа, намираща се на полуостров Юкатан в Северна Америка. Израства в район между древната Майска империя и новосъздадената, агресивна Ацтекска империя със столица Теночтитлан, местоположението на сегашното Мексико Сити. Още на 8-годишна възраст малката Малинали е поробена. Не става ясно точно по какъв начин става това, но има две предположения. Едното от тях е, че детето е отвлечено по време на обсада или е било продадено от родителите си. Тогава робството е често срещано явление в Централна Америка, затова не е изненадващо, че семейството й е способно да я размени за някои нужни потребности с маите.
До този момент в живота си Малинали говори науатъл, езика на ацтеките, но сега е заобиколена от непознатия за нея Юкатек Мая. Като резултат момичето бързо се научава как да използва чуждата за нея реч. През последвалите години е възможно да е живяла на различни места. Съдбата й ще се промени коренно с появата на първите испански изследователи през 1518 година. Новодошлите европейци бързо се настаняват на полуостров Юкатан и осъществяват контакт с местните на Централна Америка. Тази среща ще се окаже началото на продължителна европейска намеса върху региона.
На следващата година Ернан Кортес повежда експедиция от испанската колония на остров Куба до полуостров Юкатан. Когато пристига в град Потончан, намиращ се на маиска територия, местните се надяват че ще задоволят гостите си като им подаряват 20 роби. Сред тях се намира и Малинали, с която испанците не са се държали по-различно от останалите й поробени връстници. Всички са покръстени и им се дават християнски имена. Кортес не обръща много внимание на новопокръстената Марина, но това се променя, когато научава, че владее два езика. Конкистадора идва до Централна Америка решен да завладее ацтеките, след като разбира за големите им богатства от предишните испанци, които навестяват региона. Малинали изведнъж се превръща във важна пионка за неговата мисия и я назначава като интерпретатор. Въпреки че момичето не владее грам испански се намира лесно решение на този проблем. Сред групата си Кортес намира свещеник, който бързо е започнал да усвоява местния език на маите. Двамата преводачи са важни за Ернан и особено Малинали, която е често изобразявана да седи близо до конкистадора на картини, описващи срещите им с местните племена.
Когато е сигурен, че брега на Юкатан е под негово владение Кортес заедно с последователите си навлиза в полуострова. Докато се придвижват групата воюва с някои от наутските градове и села, а с други преговаря. Малинали е много важна в тези разговори, тъй като испанците разполагат с малка войска и имат нужда от съюзници от местните племена на мексиканския регион. Скоро Кортес се съюзява с тлакскалите и тексоканите, които са дълбоко огорчени от управлението на ацтеките в Централна Америка, най-вече защото често подсигуряват империята с човешки жертви, убивани по време на религиозните фестивали в Теночтитлан. С Малинали като свой интерпретатор Кортес успява да спечели доверието им, заради каузата си да завладее ацтекската империя. По това Малинали става известна като Малинцин, науталско преобразуване на името й, което предава повече величие като на кралска особа. Също така е наричана Ла Малинче от испанците. Ла-то преди името й означава “Лейди” и й придава повече уважение сред конкистадорите.
Най-после експедицията на европейците ги отвежда и до Теночтитлан през ноември 1519 година. Там се запознават с ацтекския император Монтесума II, който лично говори с Кортес. Владетеля приветства новодошлите си гости в града и им осигурява жилища. Смята се, че ацтеките почитат испанците като богове със своите метални брони и оръжия. Със сигурност технологичната им напредналост несъмнено е изненадала местните. Възможно е и ацтеките да са искали просто да търгуват с европейците, за да се сдобият с техните по-напреднали оръжия.
Според някои източници се говори как испаците са считани за дълго изгубени божества и се твърди, че Монтесума дори вярва че Кортес е ацтекския бог Кетцалкоатъл, който обещава да се завърне и възстанови кралството си. Страховития пернат змей е смятан за Бога на сътворението, който е прогонен надалеч през океана на изток, посоката от която се появява и Кортес. Също така съществува легенда, че Кетцалкоатъл е с бяла кожа, брадат и се опълчва на човешкото жертвоприношение, подобно на Ернан. Може би най-странното съвпадение между двете личности е, че за завръщането на божеството се счита 1519 година, в която пристигат и испанците.
Конкистадорите пребивават в Теночтитлан поне половин година като почетни гости на ацтеките, но бавно отношенията между двете нации започват да се влошават, тъй като испанците се опитват да наложат християнските си религиозни вярвания и социални практики на местните жители. Нещата стават още по-сериозни през лятото на 1520 година, когато до Кортес достига информация, че негови войски на брега са били атакувани и вярва, че ацтеките може да са замесени. Всички тези събития прерастват в битката, останала в историята като Нощта на скръбта. Някои истории твърдят, че гражданите уморени от управлението на Монтесума, го екзекутират. Съществува и версията, че самия Ернен го убива. Атмосферата в столицата става напрегната като ацтеките започват да атакуват испанците. В последствие Кортес е принуден да изтегли армията си и в процеса губи много от войниците си по пътя към спасението. Ла Малинче се смята като много важна част от събитието, защото до днес се вярва, че е предупредила конкистадорите за евентуалната битка.
След кръвопролитията в Нощта на скръбта, сред испанците и ацтеките избухва война. Ернен прекарва поне няколко месеца, в които събира всичките си науа съюзници около Централна Америка преди да се завърне в Теночтитлан. Когато отново се озовава в столицата я заварва в много по-окаяно състояние от преди. Империята е тежко отслабена от епидемия на едрата шарка. Болестта е донесена от испанците и тъй като ацтеките нямат имунитет срещу европейските болести бързо умират. Заради това през лятото на 1521 година Ернен заедно с последователите си успява да завладее Теночтитлан, с което слага край на Ацтекската империя. В последвалите години Испанската империя разширява териториите си до Централна Америка. Ла Малинче играе главна роля в смъртта на своите хора. Кортес дори веднъж твърди, че освен Бог тя е била най-големия му шанс за победа. Историята й обаче не приключва тук.
След погрома на ацтеките Малинали продължава да живее с Ернан за известно време. През 1522 година дори му ражда син на име Мартин. Заради това е наричана “майката на метисите”, потомците на смесени бракове на европейци и американски индианци. За жалост тяхното съжителство не може да продължи дълго, защото Кортес е женен. Когато съпругата му пристига в Мексико през 1524 година на Ла Малинче й е наредено да напусне дома му и точно това и прави. След това се омъжва за Хуан Харамильо, испански благородник и му ражда дъщеря. От съжителството си с Хуан, Малинали е официално призната като свободна испанска благородница и децата й също ще станат част от мексиканската и испанската аристокрация, но няма да доживее да го види. През 1529 година като повечето си индиански връстници тя също става жертва на едрата шарка и умира.
До днес се водят дебати за това как Ла Малинче да бъде запомнена в историята. Името й се превръща в синоним на предателството. Все пак е жената, която има най-голям принос за падането на цивилизацията, която нарича свой дом. Може би все пак не е толкова отговорна, колкото смятаме сега и не бива да бъде изцяло обвинявана за всички трагични събития, а по-скоро да бъде разгледана като жертва на обстоятелствата. Все пак, когато за първи път се среща с испанците е нищо повече от робиня и точно така се държат с нея. Чак след като разбират, че може да им е полза Малинали получава различни привилегии над останалите си връстници. Тя е верен съюзник на Кортес и изпълнява всичко, което й е казано. Може би просто е помагала на врага да съсипе собствената си общност, която първа я лишава от свободата й. Възможно е истинските й мотиви да помогне на испанците никога да не бъдат разкрити, но не бива да се пренебрегва ключовата й роля в промените, които настъпват в Централна Америка през 16 век.
