Опасната козметика, използвана до 20 век

Aрсен

През 1851 г. лекарят и изследовател Йохан Якоб фон Чуди написва статия във виенско медицинско списание относно жителите на провинция Щирия, Югоизточна Австрия. В нея читателите научават, че докато тези са живели едно съвсем нормално, трудолюбиво съществуване в този планински регион, те все пак се различават от повечето други общества по един любопитен начин: те консумират арсенов триоксид, известен като „бял ​​арсен“.

Различни съединения на арсена вече са широко използвани през този период, както като известната отрова, така и като лекарство.

Въпреки че е всеизвестно, че прекомерната употреба на арсен може да бъде фатална, популярността му нараства. Всъщност дори изглежда, че има някои краткосрочни ползи за тена – не на последно място защото арсенът разширява капилярите, придавайки ласкателно зачервяване на бузите.

Разпознавайки зараждащата се мода, редица компании скоро започват да предлагат козметика на базата на арсен. До средата на 90-те години на 19 век потребителите могат да купуват продукти като „Вафли за безопасен арсенов цвят на д-р Джеймс Кембъл“ и карамелени бонбони с малки количества от веществото. Популярността на такива продукти намалява в годините непосредствено след Първата световна война, но сапуните, „обогатени“ с арсен, остават до 30-те години на миналия век.

Радий

Хелън Кавендиш, собственик на редица салони за висшето общество, разпръснати из Мейфеър, Лондон, е високо ценена от своите богати клиенти, които се доверяват на преценката й, когато става дума за най-новите козметични процедури. И така, през 1911 г., когато тя пуска гама от продукти, които съдържат радиоактивния елемент радий, те постигат почти мигновен успех.

Откриването на елемента радий в края на 19 век от семейство Кюри предизвика вълна от експерименти, за да обхване границите на потенциалните му приложения. Учените и от своя страна лекарите и предприемачите се борят да разберат сложните свойства на радиоактивните елементи и така до началото на 1900 г. любопитните му и все още предимно неразгадаеми свойства ще намерят израз в широк спектър от стоки и услуги, насочени към обикновения потребител.

Докато опасностите сега са много по-известни, има малко доказателства, че тези продукти са причинили кой знае каква вреда на широката общественост, тъй като количеството радий (изключително скъпо вещество), което съдържат, е минимално. Една жертва обаче е заможната Ебен Байърс (1880–1932) от САЩ, чиято прекомерна консумация на болкоуспокояващо лекарство на име Radithor я кара да умре мъчителна смърт от множество ракови заболявания, предизвикани от радиация.

Кантаридин

Бръмбарът Hycleus lugens (на снимката), както и редица други насекоми, отделя течността кантаридин, отровен агент, който причинява подуване, когато влезе в контакт с кожата. Този ефект се използва и от прочутия афродизиак испанска муха, тъй като в малки количества секретите предизвикват алергична реакция, която възпалява гениталиите.

Препаратите, направени с кантаридин (кантариди), са използвани в продължение на хиляди години. Римският историк и политик Тацит разказва история за съпругата на Октавиан Август, императрица Ливия, която сервира на гостите си на вечеря ястие с испанска муха, за да предизвика незаконни интимни контакти, с които после да ги изнудва.

Бензин

Освен вазелина, ние не свързваме често употребата на бензин с красотата. Но редица леченията, които използват това вещество, създадено чрез дестилация и рафиниране на петрол, са доста популярни през 19 век. По същество бензинът действа като сух шампоан, премахвайки натрупаната мръсотия и прах от косата.

За домашна употреба можете да си купите „Живот за косата на мадам Фокс“. Продуктът, рекламиран като „положително безвреден… безпогрешен възстановител за коса“, е направен с помощта на „дезодоризиран продукт от бензин и екстракт от листа от дафиновото дърво“. Фризьорските салони, които поне до 20 години на миналия век често не са имали достъп до топла и студена течаща вода, разчитат на „измивания с бензин“, за да почистват косата на своите клиенти, докато е суха.

Но прилагането на тези лосиони и след това изтриването му с кърпа понякога води до фатални последици. През юли 1897 г. жена на име Фани Самуелсън умира, след като косата й се запалва по време на измиване с бензин в луксозния салон на мосю Емил и Ко в Лондон. При разследването през следващия месец е установено, че бензинът е толкова нестабилен, че триенето, причинено от просто триене при миенето на косата, би било достатъчно, за да доведе до запалване.