4 олимпийци, които станаха по-известни извън спорта

Изисква се огромно количество упорита работа, за да станеш олимпиец и още по-голямо усилие да застанеш на подиума с медал на врата. И все пак след първата модерна олимпиада през 1896 г., шепа състезатели са успели да се откроят и с награда на Игрите, и в някакво друго поприще. Нека видим някои от тях.

Джон Джейкъб Астор V

Роден в Ню Йорк през 1886 г., Джей Джей Астор идва в Англия със семейството си 5 години по-късно. Той извървя същия път като много от елита на страната – Итън, Оксфорд и гвардейците. Но Астор постига отличие на Олимпийските игри в Лондон през 1908 г., като печели бронз на сингъл на Ракети (разновидност на тениса) и злато заедно с партньора си Вейн Пенел на двойки. Всъщност от Астор се изисква да спечели само един мач за бронзовия медал.

След Игрите в Лондон Астор служи като адютант на вицекраля на Индия и след това участва в Първата световна война. След конфликта Астор – загубил десния си крак – става депутат от Дувър от 1922 до 1945 г. Той също така служи като главен собственик на The Times в продължение на много години, а в края на 30-те години е президент на Marylebone Cricket Club (MCC) и член на общия консултативен съвет на British Broadcasting Corporation (BBC). Умира през 1971 г., след като прие званието 15 години по-рано.

Гладис Олив Джепсън-Търнър

Родена в добро семейство през 1923 г., Гладис Олив Джепсън-Търнър е само на 12, когато вече се пързаля на Зимните олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш-Партенкирхен, Бавария. По-късно тя си спомня, че всички участници са били инструктирани да отдадат нацистки поздрав, преди да стъпят на леда.

Джепсън-Търнър завършва 16-а в състезанието по фигурно пързаляне при жените. Но на следващата година тя приема сценичното име „Белита“ и печели аплодисменти за ролята си в „Rhapsody on Ice“ на Клод Лангдън. Tова е началото на една блестяща кариера за красивата блондинка и в началото на 40-те години на миналия век тя се мести в Холивуд, където договорът й с Allied Artists й носи 2000 долара на седмица.

Описана като „една от най-добрите звезди на холивудските боксофис“, Белита се появява във филми заедно с Кларк Гейбъл и Джийн Кели, преди да се оттегли от шоубизнеса през 1956 г. „Мразех леда. Мразех студа, миризмата, всичко около кънките“, признава тя впоследствие. В по-късните си години управлява градински център в западен Лондон, преди да се пенсионира във Франция, където почива през 2005 г.

Крал Олаф V

„Кралят на народа“, както Олаф V е известен на поданиците си, спечели злато по ветроходство за Норвегия на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. Престолонаследник по онова време, Олаф се състезава в клас 6 метра и е капитан на четиричленен екипаж, с който завършва пред Дания и Естония.

След нацистката инвазия в Норвегия през 1940 г., Олаф доброволно иска да бъде начело на съпротивата. Тази идея бързо е отхвърлена от баща му, крал Хокон VII, и вместо това Олаф бяга в Лондон, където предвожда норвежците, които са били принудени да избягат от страната си. Впоследствие е назначен за началник на отбраната в правителството на Норвегия в изгнание.

Той наследява баща си като крал през 1957 г. и управлява до смъртта си през 1991 г. на 87-годишна възраст. Олаф е много обичан от норвежците и когато Норвежката телевизионна корпорация кара зрителите да изберат своя „норвежец на 20 век“, кралят триумфира отново.

Норман Причард (вдясно)

Роден в Индия през 1877 г. в семейство на британски родители, Причард е звездата на спринта в Бенгалия в края на 19 век, като печели титлата на провинцията на 100 м седем последователни години. Той също е добър футболист (и секретар на Индийската футболна асоциация), но именно способностите му в леката атлетика го отвеждат на Олимпийските игри в Париж през 1900 г., където се състезава за Индия и спечели сребро на 200 м с време от 22,6 секунди, както и медал от същия материал във вече несъществуващите 200 м с препятствия. Така той става първият роден в Азия олимпиец с медал.

Причард се установява в Лондон през 1905 г. и през следващата година се заема с актьорско майсторство. Доказвайки се, че е естествен театрал, той става звезда на Уест Енд и на Бродуей, а през 1915 г. прави своя дебют на сребърния екран в „After Dark“. Под сценичното име Норман Тревър той участва в общо 28 филма, преди да умре от „мозъчна болест“ – днес смятана за болестта на Алцхаймер – през 1929 г.