Какво направи Елвис Пресли велик
Много често феновете не познават своите идоли в музиката. Такъв пример може да бъде Елвис Пресли, който има две лица – едното е на легендата, която прави фурор на сцената, но за своите приятели и близки е особено добър човек и точно това е възможно най-доброто определение. Преди да се срещне с Пресила, Елвис е обръщал най-много внимание на родителите си, като се е опитвал да им помогне по всеки възможен начин.
Повечето музиканти обичат да се профилират в един вид музика, но Пресли познавал почти всички. Освен рок песни, можел да изпълнява и поп музиката също не била за игнориране. Впрочем никой не знае към кое е можел да се ориентира Елвис, но решението се взима от комерсиалната страна – рокът му носи много повече пари. Освен това има възможността да създаде и наложи стил, който все още не е успял да стане толкова популярен. Има и още една причина, поради която Елвис гледа парите – неговото бедно детство.
След като се ражда през 1935 г. в Мисисипи, неговият баща Върнън постоянно пътува и семейството върви след него, като понякога дори трябва да живеят и в гетата. Макар и да няма много доказателства относно начина, по който са се отнасяли афро-американците към тях, но и самият Елвис никога не е говорил по тази тема, следователно няма как да знаем. Докато в семейството всичко изглежда добре, в училище ще бъде аутсайдер и често е преследван от своите съученици. Причината е, че често избира някои по-шарамантни дрехи, някои комбинации дори могат да се сторят абсурдни, но Елвис не се притеснявал от това. Интересното е, че той е знаел от малък какво точно иска да постигне.
Истината е, че когато завършва гимназията, отива в студиото в Мемфис и веднага се опитва да запише първите си песни. За негова най-голяма радост се оказва, че Сам Филипс държи студиото и понеже също идва от южните щати, няма нищо против да подаде ръка на своя щатски приятел. Слоганът гласи „Записваме всичко, навсякъде и по всяко време.“. Нещо повече, Филипс има и друга идея, няма да задава въпроси, няма да издава някакви критики, а ако музиката наистина е хубава, тя може да се запише и по-късно да се превърне в албум. Освен това, с допълнителни средства могат да се произведат плочи, които да продава – все пак говорим за времето, в което записването на дискове не е възможно.
През 50-те години поп музиката наистина е във вихъра си, но собственикът винаги знаел, че това изкуство трябва да носи някаква форма на послание, а Елвис имал такова. Неговата оригинална идея била да запише плоча за майка си, поне това е легендата, която се разказва от приятел. Плаща таксата от 3.99 долара, за да запише две песни. Първата е „My Happiness“ – вече известна и изпълнявана от много други изпълнителни. Втората е „That`s When Your Heartaches Begin“ и е изпълнена от Ink Spots. До днес нямаме никаква представа дали Филипс е бил в студиото, той твърди така, но други не са убедени. На плочата е написано „Добър певец на балади, задръжте го!“.
Една година по-късно собственикът ще потърси Елвис за втори опит. Преминават през всички възможни процедури, Елвис пее всички песни, които знае, включително прави и едно малко трио с двойка кънтри музиканти. Малката група прави всякакви опити, за да извади таланта на Пресли от черупката, но нищо не става. През късната вечер го пускат да си ходи. Точно тогава в главата му се появява една песен, която няма как да забрави – „That`s All Right, Mama“. Връща се и започва да пее, подскачайки, кълчейки се и изпълнявайки всичко това акапелно, Бил хваща своята бас китара и започва да свири.
Филипс не само не вярва какво се случва в неговото студио, но в един момент отваря вратата, за да види дали наистина чудото се е случило. След няколко записа, първата песен е записана. Сега трябва само още една, за да може плочата да се продава, все пак е необходимо да има песен и на другата страна. Избират „Blue Moon of Kentucky“ и с това през 1945 г. Елвис излиза на пазара с първия си сингъл.
Неговият продуцент бърза да разпространи плочата, да я опише като свежа комбинация между жанровете, като нещо, което комбинира поп, кънтри и ритъм и блус. Кара повечето магазини да я въртят, плаща и на пресата да напише няколко добри думи. Оказва се, че това никога не е било необходимо, плочата се купувала от всички известни раси в държавата. Класациите не могат да го пропуснат, а с това се поставя началото на един нов жанр. Списание Billboard ще го нарече „Силен млад талант“. и той наистина е такъв. Има една легенда, че някога Сам Филипс е казвал следното:
„Ако мога да намеря бял изпълнител с негро звучене и негро усещане за музика, тогава най-вероятно мога да направя милиарди долари.“
Самият той обаче го отрича и заявява, че никога не е казвал нещо подобно. Защо има толкова невероятен успех? Песента „That`s All Right, Mama“ е била написана на шега, всички са искали да е нещо забавно и весело, никой не е инвестирал нещо повече от желанието да се заснеме някаква много специална песен. Пресли трябва да изчака една година, преди да излезе извън рамките на региона. По това време много други бели изпълнители правят същото, изпълняват песни на афро-американци, променят ги и създават нещо много по-различно. По това време има радиа за афро-американци, но едно проучване показва, че те не са единствените, които слушат. Музиката няма цвят, тя има качества. Неговият колега Пат Буун влиза в студио в Тенеси и се изненадва, когато искат да изпее ритъм и блус, а не балада. Песента „Ain`t That a Shame“ става номер едно за около година.
На сцената на ритъма и блуса, всички се изправяли с чистия си талант. Елвис се появява за първи път в списание през 1956 г. – списание LIFE го посочва като селски певец – терминът използван от тях е hillbilly. Какво тогава го трансформира? Телевизията! През 1948 г. само 2% от американското население разполагат с телевизор. През 1952 г. те ще са около 1/3 от населението, а през 1955 г. достигат около 65%, като числото се повишава през 1959 г., когато хората вече не го приемат като лукс и телевизорите са около 86% в домакинствата в Америка. По това време ефирът пуска най-различни развлекателни предавания, а там се дава доста внимание и на музиканти.
Понеже ефирът има само 3-4 канала, зрителската аудитория е огромна. Обикновено говорим за десетки милиони. По това време телевизията се е превърнала в най-доброто място за рекламирането на плоча. В някои конкретни щати, можем да открием, че не се допускат комбинации и избраните изпълнители са предимно бели, същата политика се оформя и върху радио предаванията. Интересното е, че когато Елвис излиза, той носи заряда за спечелването на всяка една аудитория, шансът наистина е на негова страна. Появява се за първи път в Stage Show на CBS през януари 1956 г., но чак до юни ще има умерени успехи. Тогава ще избере песента „Hound Dog“ която наистина ще спечели вниманието.
Около 40 милиона души гледат и в телевизията са получени половин милион писма, които изразяват негативното мнение на изпълнителя. След това пее същата песен през септември, като този път аудиторията е около 83% от всички телевизионни зрители – 60 милиона души. По това време плочата със същата песен се превръща в истинско чудо. Същият месец излиза и неговият първи албум, носещ името Elvis Presley и разбира се, веднага се нарежда на първо място при поп албумите и остава там в продължение на 10 седмици. Британският чарт поставя песента „Heartbreak Hotel“ през 1956 г. По това време белите изпълнители избират звученето на „черните души“. По това време точно така го показват и му се радват на всичко това.
В един момент ще открием, че музикантът е готов да пее дори госпел, но няма никакви проблеми да сменя стилове. Междувременно Филипс ще продължи да експериментира със стилове – Карл Перкинс и Джони Кеш също са негово откритие – впрочем Филипс притежава запис между всички изброени, докато забиват в студиото и разкриват най-красивото от своите гласове. Самият запис е открит и пуснат за продажба няколко години след смъртта на Пресли.
Та това е отговорът, Елвис е талант, който телевизията чака много дълго време, не само това, но и той самият се превръща в модел за подражание и мнозина ще го копират през следващите години. Ето защо и годините напред продължиха да повтарят един и същи модел. Разбира се, сега политиката е друга, но качеството на изпълнението е съвсем различно.
