В глобалната криза с малко гробни места, Япония намира екологично решение
С нарастването на световното население, местата за покойници стават все по-недостатъчни. В Съединените щати някои от най-големите градове изпитват недостиг на гробна земя като много други нации по света. За да се освободи място някои страни се опитват да променят вече съществуващите погребални ритуали като променят начина, по който гробищата работят като дори премахват исторически гробища. В Сингапур например държавата е започнала принудително да унищожава семейни гробници, за да постави на тяхно място колумбарий – структури, на които се поставят урните на кремираните.
Гробните пространства в градовете могат да се използват до максимум 15 години, след което останките са кремирани, за да може освободените места да се използват за други погребения. В Хонконг гробищата са едни от най-скъпите недвижими имоти на квадратен метър. За помощ държавата се обръща към поп звезди и други известни личности, които да промотират кремирането като по-практично решение вместо физическото погребение.
Още от 70-те години на 20 век държавните служители на Япония са притеснени за липсата от места за погребения в градските райони. Предлагат различни видове нови решения на този проблем. Един от тях е да се създадат гробища на далечни курортни градове, където семействата могат да организират ваканция, за да посетят гроба на покойният си роднина за извършването на нужните гробни ритуали. Друга любопитна опция е да се намерят места в някои селски райони. От началото на 1990 година доброволната организация “Общество за промотиране на безгробни погребения” предлага разпръсването на пепелта на покойника, без да има нужда да се намира място за тях.
От 1999 година, будистки храм от Северна Япония се опитва да намери по-иновативно решение на този проблем, чрез Джумокусо или дървесно погребение. Тази практика изисква семейството да постави кремираните останки на покойния в земята и да се посади дърво, което да представлява надгробната плоча. За целта храма е поставил по-малък храмен обект, познат като Чишоуйн на място, където вече има малка гориста местност. Тук в малък парк, лишен от големите каменни маркери на традиционните японски гробища, будистки свещеници извършват ежегодни ритуали за починалите. За разлика от предложената идея за разпръсване на кремираните човешки останки, този метод позволява на семейството да посещава покойния, който има свое собствено място, което позволява извършването на традиционни конфуциански и будистки ритуали.
Докато много от хората, които са за дървесното погребение не се определят като будисти, практиката отразява големият интерес на японците към екологична отговорност. Най-вероятно това е повлияно от вярванията им в богове, които живеят в природата, защото японският традиционен будизъм е особено насочен към екологията. Докато в най-ранната си форма индийският будизъм смята растенията за несъществени и ги изключва от цикълът на прераждане, то японците приемат флората като живо същество и следователно е нужно да бъде опазвана.
Като резултат японските будистки институции често осмислят човешката следа върху природата като религиозeн проблем. Главата на храма Шоунджи описва дървесните погребения като ангажираността на будизма да опази околната среда. Тази идея се оказва много популярна сред японските жители, които смятат че е нужно още други храмове и гробища да последват същият пример и да осигурят пространство под индивидуални дървета или дори да се постави колумбарий, който да заобикаля едно от растенията.
В книгата си “Японските дървесни погребения: Родство, Екология и Културата на смъртта” ученият Себастиан Пенмелен Борет пише, че тези погребения отразяват големи трансформации в японското общество. След Втората световна война, влиянието на будизма сред населението намалява като се появяват хиляди нови религиозни движения. Допълнително с това тенденцията на страната да се стреми все повече към урбанизацията прекъсва предишните й традиционни връзки, които съществуват между семействата и местните храмове, които се грижат за техните родови гробове.
Също така дървесните погребения са много по-финансово щадяща опция на традиционните погребални практики, което помага на много японци, които трудно се издържат. Като държава с една от най-ниската раждаемост в световен мащаб японските младежи изпитват много трудности без братя или сестри да се грижат за болните и гробните места на покойните си роднини.
Тази стъпка към по-екологичен живот не остава без своите проблеми, защото религиозни и културни общности из Източна Азия отбелязват, че е нужно починалият да има физическо място, което е нужно за извършването на различни ритуали. Според конфуцианските традиции отговорността за грижата на покойниците пада върху децата в семейството, които трябва да предоставят на гроба на роднините си дарение под формата на храна или други предмети. По време на фестивала Обон, състоящ се към средата на август, японските будисти посещават гробовете на роднините си, за да им предложат храна напитки, защото вярват, че тогава душите им посещават света на живите. Тези дарения се повтарят веднъж на две години и през пролетното и есенното равноденствие, наречени “охиган”.
Наред с това някои будистки храмове са притеснени, че дървесните погребения ще променят и омаловажат връзката им с общността, тъй като още от системата данка през 17 век домакинствата ги подкрепят финансово в замяна на изпълняване на духовните им нужди. Те са отговорни за извършването на ред траурни услуги, за да уверят семействата, че любимите им хора ще имат добро прераждане в замяна на щедри дарения.
Дори и да не са набрали достатъчно популярност в Япония има доказателства, че дървесните погребения стават все по-разпространени. Тази идея отразява тенденции в погребалните практики на Съединените щати. Ако в миналото гробните места са смятани за вечни, то днес се осигурява договор за максимум 100 години, като кратките срокове са по-насърчавани. Траурния агент Кейтлин Доути и други нейни колеги са на мнение, че потребителите обръщат гръб на ексцентричността на традиционните американски погребения, които включват балсамираното тяло на покойника, поставено в отворен ковчег, който отразява социалният му статус както и огромна надгробна плоча, маркираща местоположението му.
Част от това несъмнено се отразява на традиционните религиозни институции в страната като за предпочитане са алтернативните вероизповедания. Въпреки всичко тези усилия да се създадат нови форми на погребения представляват гъвкавостта на религиозните ритуали и духовни практики, които се трансформират, за да се справят с екологичните и социални проблеми.
