Ханибал Барка: Най-опасният враг на Рим

Ханибал Барка прекосява Алпите със слонове, полага клетва да мрази завинаги римляните и нанася някои от най-тежките поражения, които Рим някога е поемал. Той със сигурност се нарежда сред най-великите генерали за всички времена и въпреки че мнозина познават историята на Ханибал, вероятно има много подробности за гениалния тактик, за които малко хора знаят.

Слоновете

Има доста произведения на изкуството, които изобразяват Ханибал на слон, но всъщност яздел ли е слонове наистина?

Със сигурност да. Много от слоновете на Ханибал са от по-малкия африкански вид, въпреки че има и поне един голям азиатски слон. Който е и неговият личен. Слонът се казва Сурус, което означава „Сириецът“ и му липсва единия бивник. Ханибал вероятно го язди като символ на статут.

Генералът набира наемници главно от Испания и Галия. Галите често са непостоянни със съюзите си и едно впечатляващото шоу с огромните животни, би ги мотивирало да са по-лоялност към Ханибал.

След като губи окото си в битка, той все по-често влиза в боя на гърба на своя слон, за да има по-добра видимост към бойното поле. Особено в Битката при Кана, където Ханибал е точно зад критично позиционирания център на армията си и издигнатият му поглед му позволява да издава точните заповеди до фланговите си части.

Трудно е да се каже колко дълго е живял Сурус, тъй като историите за слоновете на Ханибал често си противоречат. Сурус може да е умрял през първата зима в Италия, а може да е пътувал из цяла Италия и обратно в Африка с Ханибал.

Всеки случай, и Тит Ливий, и Полибий описват един сложен метод, с който слоновете се прекарват през река Рона, преди да се отправят към Алпите. Те разказват как Ханибал първо „украсява“ животните с дървета и пръст, маскировъчно. А след това повежда един женски, което кара мъжките да го последват.

Въпреки че тази сцена е пресъздадена в изкуството, реалността вероятно е много по-проста. Слоновете са естествени плувци, които могат да се справят с лекота със силни течения; те вероятно просто са били накарани да преминат, макар и това да изисква малко по-специални усилия.

Отровни змии

Колко хора знаят какво предприема Ханибал след войната с Рим? Той със сигурност е изтъкнат лидер и генерал, но все пак неговата страна губи. Скоро след войната той е обявен за издирване и бяга на Изток, за да се опита да продаде способностите си на чужди крале, които имат нужда от мъдър тактик.

След като прескача от крал на крал, Прусий I от Витиния, в съвременна Турция, го привлича като военноморски командир. На новата си служба Ханибал скоро се изправя срещу много по-голямата флота при цар Евмен от Пергам. Той знае, че кралят ще бъде там, но не е сигурен в кой кораб – затова изпраща съобщение до краля, а пратениците го разкриват. Той също така изпраща хора да напълнят глинени съдове с колкото се може повече отровни змии, а Турция е възпълна с всякакви отровни животни.

След като битката започна, Ханибал изпраща змиите с няколко бързи кораба направо към Евмен, където съдове са хвърлени и се разбиват по цялата палуба на командващия кораб. Охранителите на Евмен отначало се присмиват на безобидните „снаряди“, но скоро разбират какво се случва и изпадат в паника, тъй като няма къде да се скрият от ядосаните твари. Евмен скоро е заловен, а корабът му е или заловен, или потопен. Една малко известна тактика от вече застаряващия Ханибал.

Волове

Не е много обичайно Ханибал да бъде в ужасно положение, но предпазливият и пресметлив Фабий Максим в крайна сметка успява да го хване в едно ниско поле, известно като Агер Фалерне. Ханибал се озовава там заради грешно преведените указания от неговия водач и преводач.

Веднъж там, той се изправя срещу римляните по хълмовете, които покриват всички пътища за бягство; сега вече трябва да направи нещо драстично, за да избяга жив.

Ханибал измисля план и изчаква прикритието на нощта. Тогава събира около 2000 вола, привързва снопове дърва към рогата им и ги подпалва. Воловете след това са подплашени да бягат, за да подведат римляните, че се случва някаква масирана атака, докато хората на Ханибал нападат най-слабо защитения проход.

Римляните са сериозно объркани, тъй като виждат в тъмнината нещо, което изглежда като армия, но също така чуват звуци от битка другаде. В крайна сметка Фабий е твърде предпазлив и решава да остане в отбранителна позиция, оставяйки Ханибал да през прохода, който атакува.

Камъни

Преходът на Ханибал през Алпите е истинско изпитание. Той се изправя срещу враждебни и корави планински племена и губи безброй хора и животни. Предполага се, че покзва на хората си гледка към Италия от върха, за да ги мотивира за спускането. Покачването на морала ще е краткотрайно, тъй като свлачищата блокират стандартните пътеки, а смразяващият студ и лед правят пътуването надолу толкова опасно, колкото и изкачването, ако не и повече.

В една особено коварна зона на Ханибал му писва и решава да разкара скалите. Хората му са изтощени, така че старомодният тежък труд е извън вариантите. Ханибал трябва да подходи с хитрост. Той запалва огромен огън върху и около големите камъни, за да ги нажежи възможно най-много. След това бързо загася огъня, като хвърля каци със старо вино и оцет върху тях. Резкият преход от силна горещина към силен студ напуква гигантските скали. След което в пукнатините се вкарва още вино и вода, където те замръзват и се разширяват, за да напука камъните още повече.

С малко ръчен труд, за да се преместят натрошените скали, армията на Ханибал вече може да поеме по много по-лесния път надолу към Италия.