Страхът от заразни книги през XIX век
На 12 септември 1895 година жена от щата Небраска на име Джеси Алън умира от туберкулоза. Нищо необичайно за края на 19 век, но се смята, че заразата на Алън идва от едно по-необичайно място. Работи като библиотекарка в Публичната библиотека Омаха и благодарение на страховете по това време хората са притеснени, че може да е прихванала смъртоносната болест от книга.
За жалост смъртта на жената идва в неподходящо време – в разгара на “Великият страх от книгите”, породен от идеята, че книги, особено тези, които се дават на заем от библиотеката, могат да разпространят много опасни за времето болести. Параноята е причинена от разбирането на хората, че това е една от основните причини за пренасянето на микроби.
Библиотекари се опасяват, че смъртният случай на Алън, който се превръща в една от основите на страховете, може да разубеди хората от взимане книги и като резултат да спадне подкрепата за обществените библиотеки. Хорските притеснения ще имат сериозно влияние върху разпространението и развитието на сградите във време, в което популярността им расте.
По това време болести като туберкулоза, вариола и скарлатина са едни от водещите причини за смърт в Великобритания и Съединените щати. Мисълта на двете нации, които достатъчно били разклатени от епидемията, че е възможно обществените книги да влошават още повече проблема, като само разпространяват микроби, е особено пагубна. На четивата се е гледало като на един възможен източник на зараза по няколко причини.
За времето си обществените библиотеки са сравнително нови и съществува притеснението, че е възможно последният притежател на книгата да е бил болен. Дори и книгите да изглеждат безобидни на пръв поглед може да крият невиждана опасност. Смята се, че когато се отварят се разпространява смъртоносен прах, който при вдишването има силата да зарази човек.
Съществува и страха от възможното заразяване с рак при контакт със злокачествените страници, върху които може да се е закашлял някой болен. Параноята достига връхната си точка през лятото на 1879 година, през която библиотекар от Чикаго на име У.Ф. Пуул е бил запитван дали книгите могат да пренасят болести. При разследване мъжът успява да се свърже с няколко лекаря, които твърдят че това е истина. Хората в Англия си задават същите въпроси и паниката в двете страни се развива почти едновременно.
Американците се опитват да се преборят с болестите като поставят строги правила. Въпреки че в Законът за общественото здраве от 1875 година не назовава книгите директно, забранява “даването на заем на спални чаршафи и други предмети”, които са били изложени на инфекция. През 1905 година, същият е подновен като изрично се представя опасността от разпространяване на болести със заемането на книги. На хората, заподозрени със заразни болести им е забранено да дават, вземат или връщат книги от библиотеката и ако това се случи конкретният нарушител ще усети джоба си по-лек с 200 долара. Раздел 59 от британския Закон за общественото здраве от 1907 година гласи:
“Ако човек знае, че страда от заразна болест, той не трябва да взима никакви книги, да ги използва или да позволи някоя от книгите му да бъде използвана от други хора, в която и да е обществена или циркулираща библиотека”.
В Съединените щати контролирането на заразата с помощта на книги е оставено в ръцете на властта. Библиотеките се превръщат в жертви, заради растящата паника. За да намалят страховете на читателите от библиотекарите се очаква да дезинфекцират всички книги, които се считат за заразни. Използвани са различни методи като в Шефийлд, Англия обезопасяват четивата с изпарения от кристализирана карболова киселина, която се загрява в печка. В Пенсилвания са почиствани с помощта на разтвор от формалдехид, докато в Ню Йорк това става само с пара. По това време проучване в Германия разкрива, че замърсени страници, които са докоснати с мокри пръсти съдържат много микроби.
Ексцентричен експериментатор на име Уилиям Р. Рейник е обезпокоен от възможните зарази и смъртни случаи, свързани с книгите. За да тества опасността човек да прихване някоя болест мъжът излага 40 морски свинчета на страници от заразни книги и според него всички умират скоро след това. На друго място се провеждат експерименти с маймуни, на които е дадено мляко, разлято върху различни заразни литературни произведения.
Всички тези опити може да изглеждат много странно, но всеки от тях стига до един и същи извод – независимо от малкият шанс за зараза от книга, той не бива да бъде подценяван. До същият извод стигат и вестници, които съобщават за възможните рискове. В издание на Perrysburg Journal от 12 ноември 1886 година прави списък с предметите, които са премахвани от стаите на болните пациенти като един от тях е книгата.
Вестникът The Ohio Democrat дори стига до крайности като пише: “Болестта (скарлатината) се е разпространила, заради библиотеките, като оттам са взимани книги с картинки, за да забавляват пациентите и са върнати без да бъдат дезинфекцирани”. Колкото повече медиите продължават да пишат по темата, толкова повече страхът на хората се увеличава, като дори прераства във фобия към книгите.
До 1900 година ситуацията се влошава. През януари град Скрантон, Пенсилвания нарежда на библиотеките да прекратят раздаването на книги, за да се овладее разпространението на скарлатината. Използването на химикали за дезинфекция на четивата става много по-често срещано, въпреки знанието, че употребата им вреди на книгите. Колкото и вредна да е била тази процедура още по-лоша тактика се задава на хоризонта. Библиотекарският масачузетски клуб предлага всяка литература, за която се смята, че е заразна да бъде изгаряна и да не се връща в библиотеката. В Британия, както и в САЩ четивата са изгаряни с надеждата да ограничат заболелите.
След всичката паника идва и момента на осъзнаването. Хората започват да се питат дали заразата, чрез книги е сериозна заплаха или е породена от медиите. Библиотекарите се опитват да защитят сградите си като доказват, че не са регистрирали ръст в заболеваемостта на свои колеги в сравнение с други професии. През 1914 година политическите опити масово да се дезинфекцират книги са спрени, поради възражението на Нюйоркската обществена библиотека, както и заплахите за големи протести из града.
На други места паниката също бавно намалява като четивата, мислени за заразни отново се дават на заем без никакви проблеми. В Британия след експерименти на доктори е съобщено на публиката, че шансът да се заразят от книга е изключително малък. Дори когато паниката утихва, тази тема продължава да вълнува хората чак до 40-те години на 20 век като професионалисти от Британия, Америка и Япония все още обсъждат дори и малката възможност за зараза с помощта на книги.
