Битката за Дак То и една от най-големите виетнамски офанзиви
Битката за Дак То може да се смята за една от най-големите в целия Виетнамски конфликт. В нея са призовани 503 пехотна дивизия, 173 въздушна бригада, 4-и пехотен батальон и тяхната специална мисия е да се справят с вражеските сили, при това за кратко време. Единственият проблем е, че в този момент Северен Виетнам няма никакви намерения да се предаде толкова лесно. Командването на 4-а дивизия е дадено в ръцете на майор-генерал Уилям Пиърс, в него присъстват 2 механизирани батальона, 8 пехотен полк, 1 и 3 батальон, 12 пехотен полк и на помощ са изпратени още около 15 артилерии и една дивизия. Сражението започва на 3 ноември и приключва на 23 ноември, когато най-близките възвишения близо до град Дак То в провинция Контум, започват да граничат с Лаос, Камбоджа и Южен Виетнам. С други думи, това е точката, в която трите държави се преплитат.
Битката на 173-та въздушна бригада е да вземе контрола над връх 875. За съжаление опитите започват много горчиво от самото начало, първата среща е на 4-та пехотна дивизия с войниците на Северен Виетнам близо до връх 1338 – обикновено цифрите се дават на база на височината. Регионът около Дак То е предимно джунгла и няколко планински върхове, които се превръщат в ценно парче земя, особено ако сте решили да водите сражението до победа. За да може сражението да е по-интересно, тук количеството змии, пиявици и вражески войници е повече от огромно. В тази лудница, Северен Виетнам е успял да създаде лагери близо до 609 зона, за да задържи пътеката на Хо Чи Мин – същата е известна с това, че е единствената снабдителна артерия и ако тя бъде прекъсната, Северен Виетнам няма да издържи още много дълго. За да се спре присъствието на вражеските сили, съюзниците са изпратили зелени барети, които да обучават местните партизани и да ги подготвят за една друга война, която няма нищо общо с официалната.
Цивилните групи, които трябва да се отбраняват, вече са успели да отбият редица вражески нападения, но всичко това става с доста люти жертви. 4-та дивизия разполага с териториите на провинция Контум, Плейку и малка част от Дарлак, но за задържането на тези позиции отделя само един механизиран батальон, който трябва да стигне за защитата, поне на този етап. За да стигнат до прага на Дак То, американците трябва да преминат през Плейку. Избран е маршрут 14, който преминава на север от град Контум и след това се свързва с маршрут 512 на запад. На север от Дак То се намира маршрут 14, но той е толкова износен от битките, че ще спре всяка илюзия за безпроблемно преминаване, а и стратегическото му позициониране позволява лесна отбрана, за да може дори и най-опитните бойци да попаднат под кръстосан огън. Нареждането за войниците на Северен Виетнам е едно единствено – да унищожават американски сили и всички представители на Южен Виетнам и да се опитват да ги изтласкат по-далече от централните височини.
При успех на Северен Виетнам, пътят към Южен Виетнам ще е отворен и готов за нападение, като в това отношение ударът ще реши изхода на войната. Следователно тази битка може да реши всичко, при това от самото начало. Назначението е дадено на генерал Нгуен Чи Танх. Неговото предложение е армията да изолира малки бригади и американски отряди близо до Дак То. Тези маневри ще изтощят противника и ще принудят американското командване да изпрати нови подкрепления. Оставените свободни защитни линии ще дадат по-голямо поле на виетнамците да разгърнат силите си и да ударят точно на местата, които са отслабени, продължавайки по-нататъшното си настъпление. Назначени за целта са батальони 24, 32, 66 и 174 от 1-ва дивизия с общ брой от близо 6000 мъже.
Тактиката е да нападат и след това да се крият в джунглата. Генералният план е да бъдат нападани чрез преминаването на границите на Лаос и Камбоджа, а след това да се връщат обратно, където да останат защитени от преследване. Силите на Северен Виетнам са под командването на майор-генерал Хоанг Мин Тао и неговия политически офицер полковник Тран Мон. Към края на октомври 1967 г. информацията на шпиони, както и разузнавателни полети в региона, започват да изпращат една и съща притеснителна информация – очевидно е, че Северен Виетнам се подготвя за сериозно настъпление – повечето лагери са изпразнени и се насочват към границите на Камбоджа. Дестинацията е провинция Контум. Огромното движение на човешки капитал мотивира американското командване също да отговори с такова пренасочване и така започва една от най-смъртоносните игри на шах. На 28 октомври 4-та пехотна дивизия сменя 3-ти механизиран батальон с 3-ти пехотен батальон и 12-ти пехотен полк. Използването на пехота е много по-ефективно в търсенето на врага.
Дългите разузнавателни полети продължават да следят движението към Дак То от югозапад. 1-ва бригада и 4-та пехотна дивизия под командването на полковник Ричард Джонсън ще установят своите квартири в Дак То, близо до сраженията, като с тях водят 3-ти батальон, и 8-ми пехотен полк, за да подсилят редиците. Разузнавателните отряди продължават своите разходки с помощта на разузнавателни самолети Чесна, които трябва да обърнат внимание на всички видове потенциални нападения. Това дава някакъв резултат. открити са лагери, като съдържанието там е пълно с алуминиеви сандъци. Лейтенант-генерал Уилям Росон, командир на американските сили в Южен Виетнам, веднага организира още повече войници от 4-ти батальон 503-и пехотен полк и ги изпраща със самолети в Дак То.
Засилените сили показват, че общо трите батальона са около 4500 войника до 1 ноември. Разместването на дъската идва и с някои позитиви като появата на 704-ти батальон по поддръжката, 4-ти медицински батальон и други. Общо взето в малкият град са изпратени пехота, инженери, лекари, военна полиция, специални сили и единственото, което трябва за действие е откриването на врага – разузнаването в този момент работи на най-високи обороти. Първият полъх на добър късмет е предалият се сержант от 66-ти полк Ву Хонг, който успява да стигне до село Бак Ри близо до път 512 на север от Дак То. Там заявява, че неговият отряд от 50 души е оглеждал потенциални позиции за поставянето на огнехвъргачки и РПГ-та. Потвърждава притесненията, че цели 5 полка в момента се спускат над Дак То и имат лагер в Бен Хет – на запад от Дак То.
Хонг заявява, че атака се подготвя от югозапад и от североизток. 32 и 36-и батальон са вече пуснати в действие и ще имат подкрепата на 40-ти артилерийски батальон. Това ще е първата вълна на атаката, като той самият не знае как ще се развие във времето. Виетнамски батальони са преместени на югозапад от Дак То, за да посрещнат евентуалната контра атака, която може да се случи. 24-ти северовиетнамски батальон е изпратен на северозапад в Тан Кан и трябва да блокира всички опити на американците за бягство. Лейтенант-полковник Джеймс Джонсън бързо нарежда на своите хора да установят база в Бен Хет и виетнамците също се оттеглят в своите защитни позиции и започват да чакат. 66-ти северновиетнамски батальон се придвижва на високите позиции на югозапад от Бен Хет. За да се спрат повече маневри 503 пехота е изпратена да посрещне врага.
Позиционирани на висотите, виетнамците просто чакт началото на сражението. По това време Белнап – командир на 3-ти батальон и 8-ма пехота, е изпратен с въздушен транспорт до планините на юг от Дак То. 12-ти пехотен батальон трябва да установи база, докато 8-ми трябва да се позиционира на пътя близо до долината на река Дак Ходрайн, така ще се спре притока на хора в тази зона. Американците имат задачата да нападат много преди да се активира противника и преди да има пълна окупация. части от 4-та дивизия са изпратени, за да установят първи контакт.
Благодарение на артилерия и въздушни нападения, жертвите от американска страна са малко 3-ти батальон и 8-ма пехота се позиционират на главния път без никаква съпротива. Създават патрулна база и започват мисията си за търсене и унищожаване на противника в на връх 785. На сутринта на 4 ноември, те се движат към връх 882, американците са посрещнати със стрелба от картечно оръжие. Заемайки защитни позиции, те също успяват да отвърнат на огъня, като по това време артилерия и въздушни удари са призовани, за да редуцират вражеското присъствие. 8-ма дивизия се насочва към връх 843, попада в капана на огнехвъргачки и ракети Б-40.
При завършването на маневрата, американските войници започват да се окопават и в ранното утро на 7 ноември започват да валят още ракети. На следващата сутрин взвод А е изпратен на връх 724, взвод Д е оставен да пази настоящето възвишение. Взвод А няма много успехи и е посрещнат с картечен огън, далече от приятели, ситуацията им става още по-тежка, когато се изстрелват ракети и още огнехвъргачки започват да стоварват гнева си върху тях. Пристига взвод Д, който трябва да мине на север и да удари по фланга, преди да успеят да завършат маневрата, рецептата за спиране на врага е приложена и върху тях. Вместо да се стигне до успешен удар по фланга, взвод Д е принуден да спре и сега той да има нужда от спасяване.
На 8 ноември вечерта успяват да стигнат заслон и да започнат окопаване. В 8 часа вечерта започва следващата стъпка за връщане на позицията. Виетнамските войници продължават тежката атака и пробиват периметъра, но с общи усилия са отблъснати. През цялото време артилерията не спира да работи. Американските ВВС са принудени да хвърлят бомбите си все по-близо и най-често на метри от приятелските позиции. Настъплението е прекратено, но през цялата вечер се разменя огън. До сутринта са установени 21 убити и още 81 ранени. Въпреки желанието да продължи битката, взвод А се евакуира на 10 ноември и се сменя със свежи сили. На 11 ноември взвод Б прави нова зона за кацане и изтегляне на ранения персонал. Взвод Ц и Д са насочени към връх 724. Там се оказва, че липсват каквито и да било сили, които да спрат движението. Извиканият взвод Б също тръгва, за да бъде част от сражението, ала попада на засада.
Виетнамците са чакали в прикритието си и са искали да изведат врага на открито. Отново се използват ракети и минохвъргачки, нападение от всички страни, като повечето виетнамци дори не се стремят да запазят живота си. Останалите два взвода нямат никакъв шанс да открият каквито и да било методи за противодействие. За пореден път артилерията трябва да спестява положението. В продължение на два часа се нанасят масирани удари. С прекратяването на огъня около 18 са убити и още 118 войника са ранени. 8-ма пехота води битките си близо до Дак Ходрайн, а 12-та трябва да се справя с настъпленията в Нгок Ринг Руа – там са налични още на 3 ноември. Техните сражения започват още същия ден в битка с батальон успял да заварди всички позиции и да подготви бункери и окопи. Опитите за пробив се оказват доста трудни, следователно се поставя огнева линия и се започва подготовка.
След кратко разузнаване, артилерията започва да работи отново, използвайки 105 милиметрови снаряди. Ситуацията става още по-сложна, защото с движението на артилерията започват да се движат и войниците, но веднага са посрещнати от вражески огън. Пехотата отстъпва и започва следващото нападение по въздух. Изпратени са 40 самолета и все още няма резултат. На 4 ноември ще открием, че ситуацията не се променя, взводът се опитва да извади от строя бункер, но доверието, че авиацията си е свършила работата, бързо се изпарява, американците са посрещнати от безумен огън и след тежки сражения два отряда от 1-ви взвод се борят отчаяно да стигнат до приятелската линия. Към 2 часа следобед 3-ти батальон успява да помогне на взвод Б. Отново идват артилерия и авиация на помощ.
Бомбардировките унищожават бункера и на 5 ноември взвод Б успява да се придвижи напред и да подсигури позицията си. От 6 до 14 ноември 3-ти батальон и 12-та пехота успяват да водят бой на открито срещу вражеските позиции близо до възвишението Нког Кон Кринг. Именно то се намира над базата Дак То. Следва нападение над върховете 1124, 1089 и 1021. Там се крият много бункери и индикацията на врага е, че смята да остане и да не напуска позициите си. Нападателите са посрещнати многократно от вражески огън. Сражението продължава почти седмица, преди да се стига до изтеглянето. На 16 ноември взвод А и Ц от 3-и батальон и 12-та пехота продължават напред към връх 1338. Отново битката се води с помощта на авиация и артилерия.
Цяла вечер въздушни нападения продължават смело напред, поддържайки напрежението, като плановете продължават и на следващата сутрин. Докато взвод Ц успява да напредва бавно, взвод А се намира на югозападната огнева линия. Връх 1338 най-накрая пада в малките часове на нощта. На следващата сутрин става ясно, че войниците са преминали през сериозна отбранителна линия с комплекс от бункери и различни огневи позиции. 3-ти батальон вече е насочен към връх 1262 и 1245. Битките се водят между 19 и 21 ноември. По това време виетнамците започват да се изтеглят, но все пак продължават да създават главоболия и да забавят движението.
Висотата на Нгок Кон Кринг е защитена. По това време армията успява да открие и наличието на щаб квартирите на Северен Виетнам, позиционирани близо до камбоджанската граница. Това е мястото, откъдето огнехвъргачките работят без никакви проблеми. Така наречената Кокалова планина е поставена в листа за унищожаване. 1-ви батальон и 8-ма пехота са изпратени да нападат, като ще получат помощ от взвод А, Ц и Д. Изпратен и инженерен взвод, който да помага. Артилерията изравнява всичко със земята, докато 1-ви батальон се спуска над върха с помощта на хеликоптери. Северен Виетнам се отправя на поход на запад към Камбоджа. 4-та пехота ги посреща и отрязва пътя на бягство.
На 14 ноември взвод Б и Ц от 3-ти батальон и 8-ма пехота ще се позиционират в долината Дак Сир на юг от Дак То. В продължение на 10 дена те също прекарват своето време в покоряване на върхове. Последната битка, която се води е именно Кокаловата планина, която обаче разкрива и тайната – освен огромен брой оръжия, виетнамците са доставили над 2 тона ориз, който може да им позволи да водят сражения много дълго време. Всички мисии са изпълнени, но какво се заплаща.
Официално американците твърдят, че 376 са убити и още 1441 са ранените. От 3200 пехотинеца, около 27% от тях са убити (208 души) и още 645 са ранени. Пехотата претърпява около 90% загуби по време на сраженията. Жертвите продължават с 4-ти пехотен полк, който включва лекари и други помощни екипи, там ранените са около 1200. Лекарите не пазят броя на оцелелите, но цялото сражение показва, че Северен Виетнам не е бил готов да се предава, по-доброто въоръжение на противника е било и причината да се стигне до толкова по-лесна победа.
Снимки: Wikipedia
