Уанронг – нещастната последна императрица на Китай
Уанронг е личност с трагично минало. Израснала в прогресивно семейство с осъзнаване на собствената си свобода и артистична по душа е тласната в света на аристокрацията, изпълнен с правила и догми. По-голямата част от живота й е белязана от нещастната й връзка с император Пюи, който преди сватбата им я вижда единствено на снимка. Политическите игри в страната и войните допълнително я тласкат към пристрастяването й към опиум, дрогата която я погубва.
Гобуло Уанронг е родена на 13 ноември 1906 година в клана Гобуло, представител на Бялото знаме, едно от осемте банера, което е тогавашното разделение на населението на Манджурия през династията Цин. Членовете на това знаме са част от висшата класа на манджурското общество. Бащата на Уанронг, Ронгюн работи като министър на вътрешните работи към краят на 19 и началото на 20 век, един от най-заможните хора по това време.
През ранните си години младата девойка преживява смъртта на биологичната си майка Хънгзин, повлияна от следродилно заболяване и е отгледана от доведената си мащеха Хънгсиян. Семейството е дарено и с двама сина – Руйлан и Рунки. Ронгюн е прогресивен човек и влага толкова внимание в образованието на дъщеря си, колкото в това на момчетата си. Подобаващо е изпратена в мисионерско училище в Тиянджин, където нейна учителка е американката Изабел Инграм. Преподавателката я учи как да говори на английски език, също така запалва у нея страстта по западни занимания като свиренето на пияно и рисуването.
Детството на бъдещата императрица е белязано от огромни промени в държавното управление на Китай. Страната е управлявана от династията Цин още от 1644 година. Предишният строй преминава през много препятствия с идването на европейските търговци и армии през 18 век, които представят на континента невиждани досега изобретения. Китай е една от малкото държави, които не пада под контрола на европейското управление, но британците успяват да принудят страната да стане един от масовите пазари за продажба на опиум, произведен в Индия. В същото време тяхната съседка Япония започва бързо да се модернизира с изобретения, предоставени им директно от Запада. Допълнително с натиск от големите сили на Източна Азия, Китай е разкъсана и от вътрешни конфликти.
Започва масово движение за политически и социални реформи още от началото на 20 век. През 1908 император Зайтиян умира, оставяйки като свой наследник двегодишният си племенник Пюи. Управлението на малкото дете идва в неподходящ момент, в който страната е изпаднала в криза. През 1911 година избухва Въстанието Учанг в 14 от общо 15-те провинции, на които е разделен Китай тогава. Като резултат в рамките на няколко седмици династията Цин е свалена от власт и на нейно място е установена новата Република Китай. Това, обаче е само началото на тежка цивилна война, която се води почти 40 години.
Въпреки, че страната вече е република, е позволено на представителите на предишното кралско семейство да запазят титлите и привилегиите си, независимо че вече не управляват Китай. През 1922 година, когато бившият император Пюи е достигнал тинейджърска възраст има желание да се ожени и му е позволена сватба, стига да се проведе в рамките на Забраненият град в Пекин, домът на китайските императори от векове. За избор на бъдещата си съпруга получава пет снимки на потенциалните си кандидатки, една от които е и Уанронг. След дълго мислене се спира пред дъщерята на министъра и окончателно избира нея.
Отначало Уанронг е колеблива да приеме предложението за брак. Свободомислеща и независима жена като нея няма място в света на строгите правила и ограничения. Независимо от това двамата са венчани на 30 ноември в Забраненият град. Не е изненадващо, че уредената им среща довежда до години нещастие за двойката. Никога нямат собствени деца и често не си говорят с месеци, отдалечени настрана един от друг. Нещастната императрица се утешава с писането на поезия и изкуство. Също така се включва в различни благотворителни дейности, за което е хвалена в международните медии. Методите й за запълване на празнотата продължават да стават все по-опасни като започва да пуши опиум. Първоначално се предполага, че го е ползвала за облекчение на главоболия и тревожност, но с времето, обаче употребата на дрогата прераства в зависимост.
През октомври 1924 година с разрастващата се цивилна война Пекин е завзет от командир Фенг Юзиянг и на 5 ноември е издадена команда, че императорът и семейството му няма право да пребивава повече в Забраненият град. Същата вечер са прогонени от районът и им се налага да останат за известно време в преходни къщи, след което се настаняват в Тиенджин. Сменят имената си на Хенри и Елизабет. Може да се каже, че този период е най-спокойният за двойката, защото живеят в сравнително добри отношения. За жалост, това не помага по никакъв начин на влошаващата се зависимост на Уанронг.
Всичко се преобръща за двамата, когато Японската империя завладява регионът Манджурия и го превръщат в марионетната държава Манчукуо. За управлението на новопридобитата си територия японските власти се обръщат към Пюи и Уанронг, които да станат официалните император и императрица. Животът им като владетели там е изтезаващ.
Всяка тяхна стъпка е внимателно наблюдавана и контролирана от японците. Пюи става набожен будист, който прекарва по-голямата част от деня си в медитация и четене. Уанронг от своя страна се запалва по отглеждането на кучета и шиенето на рокли. В очите на поданиците си изглеждат като перфектната двойка, но зад кулисите на този маскарад са просто две отчаяни човешки души. От стреса императрицата започва да пуши опиум ежедневно. Има афера с друг мъж, от който ражда момиче. Когато японските власти научават, че бебето не е на Пюи се взима решение детето да бъде убито, въпреки непрекъснатите молби на Уанронг.
От загубата на рожбата си отчаяната майка отново се обръща към дрогата и в последствие започва да се държи хаотично. Често има склонност към преяждане и не изглежда на себе се по време на важни политически срещи. Казва се, че дори баща й спира да я посещава от невъзможност да гледа как собствената му дъщеря се съсипва пред очите му. Пред света те играят ролята на добрите владетели, но в действителност животите им се разпадат, принудени да изпълняват всяка команда на японците. За съжаление тази преструвка не продължава дълго, защото както са били прокудени от Пекин, така с нарастващата власт на комунистите ще бъдат отново свалени от трона.
През 1939 година Втората световна война избухва из цяла Европа и до 1941 година Япония влиза в конфликт със САЩ, Британия, Франция и Съветска Русия. Въпреки, че отначало са победоносни със завладяването на Индокитай са притиснати обратно към Тихият океан скоро след това. През 1945 година Америка бомбардира бързо един след друг градовете Хирошима и Нагасаки, докато същевременно руснаците завладяват Манчукуо. По това време, за да се спаси Пюи бяга от страната, като зарязва съпругата си, без грижа какво може да й се случи, ако попадне в ръцете на врага. Отчаяната свалена от трона императрица прави опит да избяга в Корея, но е заловена на границата от армията на китайската комунистическа партия, която бавно, но сигурно утвърждава властта си из цял Китай.
В последвалите месеци Уанронг и нейните последователи са местени в различни затвори в провицнията Дзилин. По това време здравословното й състояние се влошава, защото получава симптоми, причинени от внезапното спиране на наркотика. Често страда от халюцинации и физически проблеми. След кратко време прекарано зад решетките Гобуло Уанронг умира на 20 юни 1946 година. След смъртта си е почетена с титлата императрица Шиаокемин. Съпругът й от друга страна също е арестуван и прекарва десет дълги години в затвора, след което се жени четири пъти.
