Африканският Че Гевара и закъснялото правосъдие на Буркина Фасо
Свикнали сме да сравняваме хората и да преписваме титли, с които да обясним целият им живот. Тайсън Фюри все по-често се сравнява като британския Мохамед Али, футболисти като Мбапе се подготвят за следващия Роналдо, а в историята откриваме, че всеки континент има по един Че Гевара. В този случай ще обърнем внимание на африканският Че. Интересното е, че след близо 34 години след покушението на Томас Санкара – тогава президент на Буркина Фасо, 14 мъже се подготвят за съда, където ще се разглежда и разследва извършеното престъпление.
Харизматичният лидер е застрелян на 37-годишна възраст от войници, по време на преврат на 15 октомври 1987 г., а след него Блез Компаоре ще се издигне на власт и ще поеме пълен контрол. Само четири години по-рано политическият дует е организирал предишния преврат за взимането на властта, а Санкара става президент. Тази типична древноримска история сякаш се повтаря. Компаоре е един от задържаните и в момента е изпратен в изгнание в Кот д’Ивоар. Неговата адресна регистрация не изненадва никого – по време на масови протести през 2014 г., лидерът е окончателно изгонен от поста си.
И до този момент Блез отрича, че има нещо общо с убийството на Санкара, той е и един от хората, които бойкотират целия процес, като отказва да приеме обвинението, но същевременно не иска да влиза в съда, за да докаже своята невинност. От друга страна ще открием, че Мириам Санкара чака този ден от много време, вдовицата е твърдо решена да получи отговорите си, без значение колко точно време ще отнеме. Въпреки тежката съдба на африканския Че, можем да открием, че и до днес се е превърнал в лице за справедливост и пример за обществото, което сякаш не го заслужаваше.
Стикери с неговия лик, графити и дори речи, могат да бъдат открити по фасади на сгради, при това в цяла Южна Америка. Един от радикалните лидери на опозицията -Юлиус Малема ще признае, че Санкара е бил неговото най-голямо вдъхновение за политическа кариера. Освен патриотизъм, любов към континента и страната си, Санкара се бори за справедливост и променя името на страната от Горна Волта на Буркина Фасо – Страната на почтените хора. Вместо да се отрупа с богатства, както са направили много други негови предшественици и съседи, първата му задача е да намали заплатата си, а след това и тази на чиновниците. Забранява употребата на правителствени шофьори, както и употребата на билети за първа класа.
По време на неговото управление ще открием, че хората с диплома и някакво образование са едва 13%. От 1983 до 1987 г. ще успее да ги увеличи на 73% и другата важна задача, която изпълнява – макар и да сме сигурни, че аудиторията няма да бъде съгласна с него – е сериозна ваксинационна кампания. Следващата стъпка е да отнеме земята на местните феодали, за да я разпредели между бедните фермери. Това от своя страна повишава производството на памук. Санкара винаги е мечтаел да види Африка обединена и изправена срещу нео колониализма – негови основни врагове са Световната банка.
Не са и малко случаите, в които казва „Този, който те храни, те контролира.“. За разлика от останалите бивши френски колонии, които продължават да бъдат подчинени формално, Санкара е готов да води война и да отхвърли влиянието на бившите господари. Според неговата съпруга, Франция е основният поръчител на политическото убийство, това и евтините приятели-предатели на африканския Че. И до днес голяма част от младежите го припознават като президент и лидер.
Мнозина го приемат като пример за подражание. През 2019 г. дори издигат 6-метрова бронзова статуя. Страната е инвестирала средства, за да не забравя своя лидер, като по тази причина ще се изгради кино, мавзолей, библиотека и всичко това събрано в музей. Не всичко е толкова розово, колкото искаме.
Според Amnesty International, почитателят на крайната лява политика е известен с нарушаването на редица правила, включително и за задържането на негови политически опоненти, които без съд и присъда са били измъчвани. Според професор Серж Теофил Балима, който работи като министър на информацията, Санкара има само един проблем. Неговото голямо желание да върне властта на хората ще доведе до избирането на пролетари, които да започнат морализирането на обществото и личния живот, изпратени са с една мисия, но в последствие са уловени в окото на бурята, като бързо се превръщат в следващите палачи.
Опонентите винаги ще го смятат за циник и политически Макиавели, но нека не забравяме, че дори и най-добрите имат врагове. По-любопитният факт в това отношение е защо делото се проточи толкова години? Режимът на Блез продължава цели 27 години, логично е никой да не рискува да повдига въпроса. 15 години след убийството Висшия съдебен съвет ще реши, че разследването може да продължи. През 2016 г. правителството на Буркина Фасо официално иска от Френското правителство да освободи всички военни документи, които са събрани около убийството на Санкара.
Данните са изпратени на три етапа, като последната пратка пристига през април 2021 г. Сред заподозрените присъства генерал Гилбърт Диендере и още 11 заподозрени. За тях е подготвен военен трибунал. На този етап обвиненията са нарушаване на държавна сигурност, съучастие в убийство и скриване на тела. Диендере и до момеента се намира в затвора, след като се опитва да направи преврат през 2015 г. Настоящата присъда е от 20 години, като най-вероятно може да се повиши.
Друго интересно лице е Диебре Жан Кристоф – лекарят, който издава смъртния акт и заявява, че бившият президент е починал от естествена смърт. Неговото обвинение е за фалшифициране на документи. Хясинте Кафандо е заемал поста началник на охраната, като за него е издадена международна заповед за арест. Той е част от 12-те, които извършват убийството. Самото дело може да предизвика още скандали и безредици, но мнозина са категорични, че истината трябва да бъде известна на всички граждани, за да може най-накрая да се продължи напред.
