5 основни грешки, които се допускат за Клеопатра и нейното управление

С какво е известна Клеопатра? Веднага ще се заговори за нейната мистична красота и лидерски качества. Клеопатра наистина е специален персонаж и като владетел на Египет в рамките на 22 години, може да се смята за една от най-богатите владетелки в античността. Тя ражда деца на двама от най-силните хора в Рим и остава в историята като една от фаталните жени на историята. Във времето към нейната персона се добавят постоянни качества и в един момент тази императрица може да се извиси до богиня. Повечето факти се фабрикуват и се добавят нови позитиви, за да има една страхопочитаема пропаганда, която да кара противниците да се замислят, преди да тръгнат към Египет. Агрипа обаче няма такива проблеми и след като унищожава цялата ѝ флотилия, очевидно няма за какво да вярва на всички тези факти. Ето и някои подробности, които не се споменават около мистичната владетелка.

На първо място ще ви изненадаме с факта, че Клеопатра изобщо не е била от Египет. Тя е една от последните наследници на Македонските крале (тук говорим за гръцката част на Македония), смята се, че е потомка по фамилната линия на Александър Македонски (отново грък) и след неговата смърт генерал Птолемей I я е изпратил да управлява Египет, като обаче представлява владенията на Гърция, а не на Египет. Другата голяма подробност, е че след като пристига в Египет, жената бързо се запознава с тяхната религия и език – елемент, който до този момент е липсвал за останалите хора.

Рим е бил основният враг на Египет и постоянно търсил поводи да я детронира от управлението. Юлий Цезар и Марк Антоний обаче имали един сериозен проблем – визията на дамата била впечатляваща и привличането може да се забележи от всеки. Римският историк Плутарх споделя, че привличането не е било физическо, защото повечето просто имали честта да се запознаят с образован и разумен човек, който можел да обезоръжи и най-агресивният опонент срещу нея. Присъствието ѝ, както и чарът не можели да бъдат пропуснати, а и поведението ѝ към народа носело допълнителни позитиви. Клеопатра, макар и да няма потвърждение, разполагала с един изключителен глас и знаела как да го използва, следователно дори най-жестоките команди идват като молба. Познанието и на няколко езика позволявало да говори с всеки един пратеник, като много рядко се налагало да използва преводач. Освен гръцки и египетски, владетелката познавала още 6 езика, при това повече от перфектно. Като високо образована жена е издала и няколко текста, в които посочва как човек трябва да се грижи за тялото си, какво трябва да е нормалното тегло и как да борави с медицината. За разлика от своя партньор, Клеопатра може да се смята за класи над него в интелектуално ниво.

Дори и след възпяването на всички афери, трябва да знаем, че Клеопатра най-вероятно не е обичала никого – повечето връзки са стратегически и позволяват да запази своето управление малко по-дълго. Според историците и в двата случая е трябвало да вземе решение за своята позиция. Клеопатра поема контрола на Египет на 18-годишна възраст, когато Египет е в упадък. Рим започва да поема контрола на Средиземноморието и следващата спирка е именно нейното кралство. Междувременно ще открием, че дори и някои вътрешни конфликти я застрашават. Юлий Цезар пристига в Египи, е докато преследва Помпей, Клеопатра вижда една добра възможност да спечели съюзник и с това да изчисти локалните противници. Според Плутарх, първата среща е била с помощта на Клеопатра, която успяла  да се вмъкне тайно в покоите му, увита в един от килимите.

С негова помощ успява да вземе трона и да създаде съюз, който да я запази за по-дълго време. Понякога владетелите не живеят повече от 1-2 години. С негова помощ и раждането на малкия Цезър ще открием, че всички проблеми изчезват за известно време. След това знаем каква е съдбата на Юлий. След като Шекспир решава да обърне внимание на втората връзка и дори да я създаде в пиеса – Антоний и Клеопатра – няма как да не открием, че именно тук виждаме втората спойка за по-дълготрайно владение. След убийството на Юлий се секват и реките от злато, които Рим инвестира в Египет. Тук е необходим нов покровител и Марк идва точно на време, като вторият в командването, именно той е готов да открие и да предложи някои от най-важните възможности за оцеляване. Докато Октавиан Август е издигнат като император, Марк води сериозно граждански войни, за да вземе властта. Финансовата мощ на Октавиан и подкрепата на сената бързо стопява бюджета на Марк да продължи своите битки и точно по тази причина търси партньори. Клеопатра няма нищо против да инвестира в него и го прави. Не е било необходимо дори привличане, Клеопатра е имала финансите, които можели да спечелят войната, следователно е трябвало и малко време, за да се амбицират в битката. Бонус в този случай са и трима нови наследници.

Историята, която се разказва за края на Клеопатра, е описан от Плутарх и вдъхновява Шекспир да направи една незабравима и пиеса, но за съжаление остава като нищо друго. Шекспир пише, че след срещата с Агрипа, Антоний е убеден, че неговата любима е била убита. След морската битка умира от раните си и е в ръцете на Клеопатра, но самата тя няма никакво намерение да бъде разходена през Рим като маймуна и предпочита да се самоубие, като в покоите ѝ е доставена отровна змия, с която да се самоубие. Плутарх обаче разказва, че змията е била доставена в кошница със смокини и трябвало да се прикрепи по тялото на Клеопатра, в случай, че бъде изпратена на заточение. Самата императрица нямала никакво намерение да играе тази роля и доброволно дава ръката си, за да бъде ухапана от влечугото. До днес се крият най-различни истории относно нейната смърт, но никой няма официална версия какво наистина се е случило.

Снимка: Wikipedia