Защо Фидел Кастро замрази тялото на американски пилот след инвазията в Залива на прасетата

По време на неуспешното нахлуване в Залива на прасетата през 1961 г. САЩ изпраща цивилни от Националната въздушна гвардия на Алабама на мисия, организирана от ЦРУ, в подкрепа на атаката. Тъй като САЩ не бяха официално замесени, тяхното присъствие е строго пазена тайна. Инвазията ще се превърне в един от най-неудобните провали на ЦРУ, засилен от откриването на тялото на американски летец, за което страната ще отказва да признае в продължение на десетилетия.

Залива на прасетата (Bay of Pigs) на картата на Куба

Нашествието в Залива на прасетата

През 1961 г., САЩ финансира и планира инвазия на югозападното крайбрежие на Куба, която ще бъде извършена от кубинци в изгнание. По първоначален план трябва да има подкрепление както по въздух, така и по вода, за да осигури победата, но когато 1500-те пехотинци пристигат, те получават минимална помощ, защото международната общност научава за атаката и президентът Джон Кенеди решава да ограничи използването на американски сили. Така нашествието завършва с пълен провал.

САЩ правят всичко възможно, за да скрият участието си в инвазията, дори стигат до там да боядисват самолетите си в кубински цветове, за да заблудят наблюдателите. Но пилотите, също кубинци, са обучени от американските сили и ЦРУ. Самолетите, които ще бъдат използвани от изгнаниците, трябва, разбира се, да бъдат същите като тези, използвани от кубинските военновъздушни сили – B-26 Invader.

Въпреки това, до 1961 г. този остаряващ вече бомбардировач от ерата на 40-те години е използван само от Националната въздушна гвардия на Алабама; затова и пилотите от нея са избрани да обучават и контролират нашествениците. Но имат строгата заповед да не участват в самата мисия.

Маскиран B-26

Томас „Пийт“ Рей

Лейтенант Рей от гвардията на Алабама е свален, докато пилотира бомбардировач В-26 по време на нашествието в Залива на прасетата. Самолетът му е ударен от кубински зенитен огън малко след като атакува полевия щаб на Фидел Кастро. При подобни атаки тези самолети пускат напалм върху целите си.

Въпреки че е забранено на американските пилоти да участват в инвазията, след като ситуацията добива отчаян характер, ЦРУ им позволи да летят. Според статия от 1998 г. в Los Angeles Times, ЦРУ ясно изказва крайната степен на секретност на операцията пред летците: „Не може и да се опише с думи колко е важно американските пилоти да не попадат в ръцете на врага. В случай, че това стане въпреки всички предпазни мерки, те трябва да заявят, че са наемни войници, борят се с комунизма и т. н.; САЩ ще отричат имат каквото и да е общо с тях.“

След като са свалени, Рей и неговият летателен инженер Лео Бейкър са открити от кубински войници и застреляни.

След това тялото на Рей е взето и поставено върху лед.

Въпреки че САЩ отчаяно отказваt да поемат каквато и да е отговорност за атаката, Кастро много добре знае, че именно те са тези, които дърпат конците. Той иска без съмнение да докаже, че САЩ участват в нападението и тялото на Рей е най-добрият начин да го направи.

Но САЩ няма да отстъпи и ЦРУ продължава да отрича участие. Следователно няма защо да взимат тялото на Рей… За семейството и приятелите на пилота той просто беше изчезнал без никакви обяснения – и без да са наясно, че правителството знае точно какво се е случило.

Ако искат да вземат трупът на Рей, ЦРУ ще трябва да признае участието си. Сега дори кубинците са объркани от хладното отношение на САЩ към кончината на един от техните във войната.

След изчезването му съпругата на Рей прави опит да намери отговори за смъртта му, която успешно се пази в тайна от хората, свързани с Националната въздушна гвардия на Алабама. Оттогава се разпространяват редица слухове за тормоза на ЦРУ над тези, които не позволяват случаят да бъде забравен. Един от тези слухове, споменат в статията на Los Angeles Times, описва как ЦРУ заплашва да прати съпругата на Рей в психиатрична болница до края на живота й, ако тя продължава да търси.

Тялото на Рей се връща

През 1979 г. Куба разбра, че дъщерята на Рей, Джанет Рей Уайнингър, се опитва да върне тялото на баща си. В резултат на това, връщането на тялото му се е случва през 1979 г. Точно по това време ЦРУ тайно е информирало Уейнингър, че Рей е участвал в нашествието и всъщност е бил награден с най-високото отличие на агенцията; Кръстът за заслуги при разузнаване.

Въпреки че тялото на Рей е върнато и Уайнингър получава отговори на въпросите си, ЦРУ все пак отказва публично да потвърди участието на мъжа в операцията в Залива на прасетата чак до 1998 г., когато The Times притиска агенцията най-накрая да признае.

В допълнение към това се разкрива, че ЦРУ също създава фалшива компания, която да плаща на семействата на мъртвия пилот редовна сума пари, и дори финансира висшето образование на децата им.

След като тази информация е публикувана, името на Рей най-накрая може да бъде добавено към Книгата на честта във фоайето на централата на ЦРУ.