Как един беден човек измами Хитлер
По време на Втората световна война британското правителство и двама шпиони, капитан Юен Монтегю и Чарлз Чолмондли, пети маркиз на Холмонделли, успяват заедно да организират една забележителна по характера си измама. Тя е толкова тайна, че дори тези двама мъже не знаят цялата информация.
През 1984 г. Монтегю, само месеци преди смъртта си, подава молба до британския премиер Маргарет Тачър за възможността да прочете секретните документи относно резултата от операция Минсмийт. Проведена по време на италианската кампания, тя напълно успява да заблуди германците и може би дори е променила посоката на войната.
Г-жа Тачър одобрява искането при условие, че Монтегю върне документите, след като ги разгледа и никога не говори за прочетеното. Въпреки че той не е съгласен с Тачър, че информацията трябва да остане класифицирана, прави това, което му е представено като условия.
Когато избухва Втората световна война, Монтегю се записва в Кралския военноморски резерв. Поради напредналото си образование и опит като адвокат, той бързо се издига нагоре, за да служи в Отдела за разузнаване на флота на Британското адмиралтейство. Там Монтегю и водачът на ескадрилата Чарлз Чолмондли измислят схема за заблуждаване на Хитлер.
Те успяват да се снабдят с мъртвото тяло на мъж в средата на трийсетте години и го съхраняват в лед, докато измамата е подготвена. Истинската самоличност на трупа все още е неизвестна, но повечето историци твърдят, че това е Глиндуър Майкъл, беден човек от Уелс, който се е самоубил, като се е отровил.
Тялото е облечено в униформата на британски майор от Кралските морски пехотинци и му е дадено името Уилям Мартин, достатъчно често срещано име, което не би породило никакви подозрения. По джобовете му е поставен портфейл, който съдържа всички обичайни принадлежности на войник, включително британска валута, военна лична карта и снимки и писма от измислена годеница. Освен всичко това те слагат закопчават с белезници куфарче за кръста му, което е пълно с фалшиви военни документи, в които пише, че съюзническите армии в Северна Африка планират да нахлуят в окупираната от Германия Гърция и Балканските острови. Всъщност предстоящото нашествие е планирано за Италия.
Снимка на годеницата му Пам
През пролетта на 1943 г. тялото е пуснато в морето от подводница край бреговете на Испания с надеждата приливът да го добута до брега. Дали трупът стига до сушата или е намерен във водата, все още е предмет на дебати, но така или иначе, уловката проработва. Той е намерен и, както беше планирано, нацистите предполагат, че е британски куриер, пътувал на вече потопен кораб.
Междувременно британците изпращат фалшиви радиосигнали до Испания с въпроси за майор Мартин с куфарче, който липсва от известно време. Испанският диктатор, лоялен към Третия райх, информира нацистите и документите в крайна сметка стигат до бюрото на фюрера.
Хитлер и без това изначално подозира, че Гърция и Балканите, а не Италия, са обект на вниманието на съюзниците и що го касае него, намерените документи единствено доказват, че е прав. Той изтегля по-голямата част от своите средиземноморски танкови войски от Италия и ги премества на новото място, за да устои на атаката, която така и не се случи.
Така между ноември 1942 г. и май 1943 г. съюзническите сили освобождават Сицилия и Италия. Но цената е висока: твърди се, че има над 300 000 американски и британски жертви.
През 1953 г. Монтегю публикува разказа си за операция Минсмийт, „Човекът, който никога не съществуваше“, и е съветник по време на снимките на едноименния филм, чиято премиера е през 1956 г. с участието на Клифтън Уеб и Глория Греъм.
