Циркът, който катастрофира с влак, но продължи шоуто си

Циркът „Хагенбек-Уолъс“ не е най-голямото шоу в САЩ по това време, но определено се доближава. До 1918 г. в компанията работят около 250 изпълнители, от акробати до конен спорт, от клоуни до дресьори на лъвове. От 1907 г., когато Бенджамин Уолъс купува цирка „Карл Хагенбек“, екипът се превръща във феерия за 1 милион долара, която изисква два отделни влака по 28 вагона всеки, за да се транспортират всички изпълнители, животни, костюми и екипировка из цялата страна.

Всъщност именно влаковете правят такова предприятие възможно. „Огромното развитие на железниците след Гражданската война подхранва златната ера на цирковете“, пише историкът Дъглас Уисинг. „Вместо да се хлъзгат през калта със скорост 15 километра на ден от един малък град на друг, цирковете прикачваха вагоните си към влаковете и тракат с тях до градове на стотици километри един от друг за една нощ. До началото на 20 век близо 100 цирка обикалят Съединените щати, като над 1/3 от тях пътуват с железопътен транспорт. И те са несравнимо зрелище – както пише културният историк Родни Хюи: „Денят, в който цирка дойде в града, става празник, който нарушава ежедневието на гражданите, често до такава степен, че магазините и фабриките се затварят и училищните занятия спират.“

Що се отнася до „Хагенбек-Уолъс“, той е третият по големина в страната – и когато пристигне в някой град, посетителите могат да очакват някои от най-превъзходно обучените животни, известни акробати на трапец и спираща дъха конна езда.

Разбира се, пътуването с влак има своите рискове. Железопътните инциденти по онова време са често срещани и смъртоносни. През 1892 г., когато циркът още не се е развил и е просто Голямото шоу на Уолъс, железопътна катастрофа довежда до смъртта на 26 дресирани коне. Втора катастрофа, през 1903 г., пък убива 26 мъже и няколко животни.

Но нито един от тези инциденти не може да се сравни с мащаба на бедствието от 22 юни 1918 г.

Циркът току-що е завършил две представления в Мичиган Сити, Индиана, и пътува нощно време на 70 километра до близкия град Хамънд. Първият влак, който превозва работници и много от цирковите животни, се придвижва до дестинацията си без проблеми. Но инженерите на втория влак го спират, за да поправят прегрят лагер на оста – такова прегряване може да предизвика пожар във влака, ако не се отстрани незабавно.

Oколо 4:00 сутринта вторият влак потегля по странична релса, но последните пет вагона – от които четири дървени спални вагона – остават на главната релса. Докато инженерите работят, а изпълнителите спят, празен влак, използван за транспортиране на войници до Източното крайбрежие, откъдето да бъдат пратени след това на фронта в Европа, се спуска по главната релса. Машинистът профучава покрай няколко сигнала за спиране, а след това и лампите на няколко от цирковите инженери, които отчаяно се опитват да спрат идващия влак.

Но вагоните с войници се разбиват в цирковите със скорост между 40 и 100 километра в час, според съвременните вестници. Звукът от сблъсъка е толкова силен, че близките фермери се събуждат и бързат да видят какво се е случило.

Хенри Милър, помощник мениджър по осветлението, е сред оцелелите, изхвърлени сред останките, с леки наранявания. „Бях в последния вагон и спях, когато бяхме ударени“, казва той пред Chicago Daily Tribune ден след инцидента. „Събудих се от звука на чупеща се дървесина… После последва нов удар, и още един, и още… Влакът се изкриви и се раздели в центъра толкова чисто, все едно е нарязан с гигантски нож.

Колко души са убити или ранени при сблъсъка е невъзможно да се каже; в моментите след удара керосиновите лампи, които висят в коридорите на дървените коли, бързо запалват всичко. Оцелелите се измъкват от отломките или викат помощ, преди огънят да стигне до тях. Акробатът Юджийн Енос, затворен под дървени греди, получава помощ от съпругата си Мери и клоуна Лон Мур. „Извадихме го, точно когато пламъците бяха стигнали до него“, каза по -късно Мери пред Chicago Daily Tribune.

Но повечето нямат такъв късмет. Огънят се разпространява толкова бързо, че оцелелите след катастрофа рискуват живота си, за да извадят приятелите и роднините си от останките. Въпреки че пожарните от Гари и Хамънд пристигат възможно най-бързо, единственият източник на вода са близките плитки блата. На мястото на инцидента е докаран и кран, с който да се изровят хората, но първоначално той не може да се използва, защото топлината от огъня е твърде силна. Daily Gate City и Constitution-Democrat, вестник от Айова, пишат по-късно същия ден: „Задачата по идентифициране на загиналите и сериозно ранените е почти невъзможна. Не само, че много от телата са изгорели толкова силно, че разпознаването им е невъзможно, но на практика всички във влака са убити или ранени.“

Повече от 100 души са ранени при инцидента, а 86 загиват, включително някои от известните изпълнители на цирка: дресьорката на животни Мили Джуъл, известна и с прякора „Безстрашното момиче“; Джени Уорд Тод, авиатор и член на Летящите пазители; ездачките Луиз Котрел и Верна Конър; стронгмен братята Артър и Джоузеф Дерикс; и съпругата и двамата малки синове на главния клоун Джоузеф Койл.

Вследствие на инцидента семействата на починалите изпълнители се чудят кой да обвинят. Железопътната компания? Инженерът, управлявал празния влак, мъж на име Алонзо Сарджент, който е арестуван и обвинен в убийство по непредпазливост? Самата циркова компания? Всички те сякаш избягват всякаква вина. Говорител на Междудържавната комисия по търговия дори публикува изявление пред Chicago Daily Tribune, в което се казва: „Правим всичко възможно, за да възпрепятстваме използването на дървени вагони в пътническите влакове и да ги заменим със стоманени. Това е всичко, което можем да направим.“

Що се отнася до оцелелите, те решават, че шоуто трябва да продължи.

Въпреки огромните физически и психологически последици от инцидента, циркът „Хагенбек-Уолъс“ пропуска само две представления, благодарение на други циркове, които помагат с оборудване и таланти.

През следващите седмици на 53 от починалите изпълнители е предложено погребение в голям парцел на гробището Уудлоун в Чикаго, което току-що беше закупено от Лигата на Шоумените – братско общество, създадено през 1913 г. в подкрепа на мъжете и жените от шоубизнеса. Само 5 от жертвите обаче имат маркирани гробове; останалите са изгорени твърде зле, за да бъдат идентифицирани. Когато ковчезите пристигат, повече от 1500 опечалени се събират, за да отдадат почитта си.