Култът, който стана причината за липсата на кошчета за боклук в Япония
Посещавайки Япония много туристи остават с добри впечатления от красивите гледки, вкусната храна, милите хора и културата. Едно нещо, обаче кара много от тях да се чувстват объркани – липсата на кошчета за боклук. Особено столицата Токио е постоянно пълна с хора – местни и посещаващи страната. Дали това е просто културен шок или е може би нещо по – мрачно? За да разберем причината трябва да се върнем малко назад във времето.
На 2 март 1955 година се ражда Чизуо Матсумото. От малък, заради заболяване той не виждал с лявото си око, а зрението на дясното му око било само частично. Заради това той бил записан в училище за слепите, където негови съученици го описвали като побойник. От ранна възраст той се показвал като лидер и имал контрол върху други деца, заради поне малкото си останало зрение. Със завършването си през 1977 година той искал да учи медицина, но заради слепотата си не бил приет. Като алтернатива Матсумото почнал да изучава акупунктура и традиционна китайска медицина. Скоро след това се оженил. Семейството било дарено с 6 деца и за да го издържа Матсумото използвал знанията си като продавал нелегална медицина. Разкрит през 1981 година, той бил глобен 200 000 йени и прекарал кратко време в затвора. Без никакви пари и потънал в дългове, Матсумото се запалил по свръхестественото и практикувал различни религии. Отдал се изцяло на медитация, той написал няколко книги, в които твърдял, че може да лети във въздуха, контролира времето и можел да мести предмети с ума си. Публикувана била и снимка на Матсумото, в която в седналата поза лотос той левитирал във въздуха. Малко след това той имал и среща с Далай Лама, с когото се снимал. Матсумото използвал тези снимки, за да накара хората да повярват в неговите способности и вярвания.
Така той започнал собствен култ под името “Ом шинсен но кай’’, по – късно прекръстен “Ом шинрюкай”, което в превод означавало “Върховна истина”.
Служител на завод за производство на сарин проверява за течове с помощта на заек
Матсумото приел и друга самоличност, която той кръстил Шоко Асахара. От начало хората били скептични, докато култът не бил признат официално като религиозна група. Бързо “Ом шинрюкай” се превърнала в една от най – известните религиозни групи в страната, печелейки си много последователи. Асахара твърдял, че краят на света ще дойде под формата на ядрена война и всеки който иска да се спаси трябвало да се присъедини към култа му. Репутацията на Асахара растяла все повече, когато той бил канен да говори по телевизията за своите идеи и лечебни способности. Той бил почитан като Бог от публиката без те да осъзнават злото, което неговият култ ще причини в бъдеще.
С популярността на Асахара растяло и желанието му за власт. Въпреки голямата подкрепа, която получавал от публиката имало малка част от населението, които подозирали, че култът не е това, за което се представя пред медиите. Всеки, който противоречал на Асахира бил предследван от неговите последователи и по възможност убит. Заради популярността си култът не бил директно обвиняван за убийствата, но доверието на полицията бавно отслабвало и било решено да се състои секретно претърсване на убежището, в което Асахара живеел с последователите си. Асахира, обаче имал връзки с хора от полицията, които го предупредили предварително. Усещайки как това може да е краят на неговият рай, Асахира планирал една от най – съкрушаващите терористични атаки в японската история.
Атаката се осъществила на 20 март 1995 година. Планът бил 10 човека от култа на Асахира да влязат в токийското метро и да пътуват в различни влакове в часа пик, когато имало най – много пътници. В себе си всеки от хората държал чадър и вестник, в който били увити пликове, пълни с течен зарин. Поставяйки вестниците на земята близо до изхода на излизане от влаковете, последователите на Асахира били инструктирани да продупчат вестниците с чадърите си по едно и също време. Завършили тези инструкции те трябвало по най – бързият начин да излязат от метрото и да се върнат обратно в убежището си. На външен вид безобидна, безцветната и без мирис течност зарин била забранена от Конвенцията за химическите оръжия още през 1993 година, заради ефектът й върху човешкото тяло. При контакт с дихателната система на човек заринът причинява гърчове, проблеми с дишането и смърт. След като мисията била изпълнена успешно пътниците започнали да се чувстват странно. С големи усилия си поемали въздух и някои започнали да припадат. Забелязвайки, че нещо не е наред органите на реда наредили незабавната евакуация на всички от метрото. В суматохата някои от последователите на Асахира се върнали обратно в метрото, за да се опитат да покрият следите си и изхвърлили вестниците в близки кофи за боклук. След разследване, полицаите открили торбите със смъртоносната течност в кофите и успели да свържат инцидента с култът на Асахара. След залавянето си Асахира дълго време отричал всички убийства и терористичната атака, казвайки, че сляп човек като него няма как да извърши такива престъпления. За разлика от него заловените му последователи признали злините, които са извършили по поръчка на Асахира и той заедно с последователите си били осъдени на смърт. Официално Асахира бил обесен на 6 юли 2018 година заедно с шест от своите последователи.
От страх, че някой, обвързан с култа ще се опита да имитира инцидента в бъдеще за сигурност били премахнати по – голямата част от кошчетата за боклук. Инцидентът отнел живота на 14 души и хиляди други били ранени. Извън терористичната атака е неизвестен броят на всички други жертви на култа.
