В началото на 1945 г. става очевидно, че Втората световна война е към своя край и, като днес погледнем назад, и СССР, и САЩ вече се подготвят за Студената война. И двете страни имат планове да разработят ужасяващи нови оръжия въз основа на съществуващите им атомни програми и ракети. В края на войната и САЩ, и Съветският съюз са наясно със силата на германската ракетна програма и че тя е по-напреднала от техните собствени програми.
И двете страни искат да привлекат научните способности на членовете на германското ракетно усилие, които да им помогнат за разработването на техните атомни програми, и и двете страни успяват да постигнат това.
Докато приносът на Вернер Хайзенберг и Вернер фон Браун към американския проект Манхатън е сравнително добре документиран, по-малко се знае за немския принос към съветската програма.
Барон Манфред фон Арден
Един от важните участници в тази програма е барон Манфред фон Арден – талантлив учен, признат за множество изобретения, който има и 600 патента на неговото име, включително първия сканиращ електронен микроскоп с висока разделителна способност. По време на войната той разработва първия широколентов усилвател и създава стабилна радиосистема в Германия.
Тъй като живее в окупираната от Русия зона в Германия, той осъзнава, че заедно с много от неговите сънародници, ще трябва да работи за съветите. Съответно той постави табела с надпис „Добро пожаловать“ („Добре дошли!“) пред имението си близо до Берлин.
След съветската окупация на Берлин, Лаврентий Берия, директор на атомната програма на СССР, настоява фон Арден да спре работата си в областта на електрониката и да се съсредоточи върху програмата. Вместо да работи върху самата бомба, фон Арден успява от своя страна да убеждава Лаврентий да му позволи вместо това да работи върху процеса на разделяне на изотопите, като например уран-235.
Той направи това в нова лаборатория, разположена в град Сухуми, днес известна като Абхазия, на източния бряг на Черно море, с персонал от над 100 души, специално разпределени за него.
Фон Арден е много успешен в програмата и е удостоен с награда Сталин през 1947 г., а по-късно, през 1953 г., получава и първа степен на отличието. През 1955 г. се завръща в Източна Германия, където продължава да работи в областта на физиката и медицината.
Густав Херц
В допълнение към фон Арден, други германски учени, които са принудени да служат на Съветския съюз, са физикът и лауреат на Нобеловата награда Густав Херц; физикът Макс Волмер, който продължава да ръководи Източногерманската академия на науките; и Макс Щеенбек, който предприема важни изследвания в атомната област.
Общо над 300 германски учени са назначени да работят за СССР.
Още един от тях е Николаус Рил, който е роден в Санкт Петербург, Русия през 1901 г. През 20-те години се премества в Германия… само за да се озове обратно в Русия 20 години по-късно. Той е преследван както от американците, така и от съветите, и тъй като съветите стигат до него първи, Рил е изпратен във фабриката „Електростал“ близо до Москва, където заедно с екипа си създават уран за атомната бомба.
Той е удостоен със званието Герой на социалистическия труд за работата си и е единственият германец, който получава тази чест. Парите, които получава с медала си, дарява на германските военнопленници, които са принудени да работят във фабриката.
Към края на 1949 г., съветите вече имат своята атомна бомба и до 1950 г. работата на германските учени е завършена, така че те се връщат в Източна Германия. Много от тях, включително Рил, успяват да се отклонят на Запад.
В днешно време е обичайно страните да се конкурират за услугите и талантите на високообразовани и квалифицирани учени. Нито една държава няма всички умения, от които се нуждае, и макар че преследването на германските учени е необичайно поради края на войната, високите умения и днес са обект на международен интерес.