Мария Цуканова: Героят на Съветския съюз, изтезаван от японците
Във Владивосток, на територията на главната военноморска болница на Тихоокеанския флот, има паметник на момиче с чанта с лекарства на рамото. Той е на Мария Цуканова – единствената жена, която по време на Съветско-японската война получава титлата Герой на Съветския съюз.
Семейството на Мария (тя е в центъра, горе)
Мария Никитична Цуканова е родена на 14 септември 1924 г. в село Смоленка, Тюменска област. Тя живее с майка си, втория си баща и брат си. Нейният биологичен баща почива няколко месеца преди раждането й. През цялото си детство и юношество тя живее в Красноярския край, където завършва основното си и прогимназиалното си образование. През 1941 г. Мария работи като телефонистка, а след това като медицинска сестра в болница. По -късно тя се мести в Иркутск, където от февруари до юни 1942 г. работи в Иркутския авиационен завод – първо като чирак, а след това като инспектор и контролер от 4-та категория. Успоредно с това Мария посещава и курсове по медицина.
През май 1942 г. с постановлението на Държавния комитет по отбраната на СССР се обявява набирането на 25 000 жени доброволци за флота. Мария не пропусна този шанс и поставя името си в списъка. Така на 13 юни 1942 г. тя е изпратена да служи в Далечния изток като част от флота.
Мария служи в 51-ви артилерийски дивизион в сектор Шкотов като далекомер и телефонист. През 1944 г., след като завършва училището за младши медицински специалисти, е назначена за медицински офицер от 355-и батальон на морската пехота на Тихоокеанския флот.
Съветски войници в Корея, Сейсинската операция
След победата над нацистка Германия, СССР влиза във война с императорска Япония. Боевете се водят на територията на Курилските острови, на Корейския полуостров и в Северен Китай, а самата война е обявена точно 3 месеца след победата на страните от Антихитлеристката коалиция в Европа. На 13 август 1945 г. започва десантната Сейсинската операция и СССР започва да нахлува в корейското пристанище Сейсин (сега Чхънджин). Пристанището е добре укрепено и има голям японски гарнизон, които се състои от около 4000 души и включва части от Трета армия. На сутринта на 14 август 355-и батальон достигна Сейсин и се включва в операцията.
По време на битката японските войски оказват силна съпротива. В първия ден Мария е ранена в рамото. Тя обаче не напуска бойното поле и продължава да оказва медицинска помощ като за период от около 2 дни изнася 52 моряци извън бойното поле.
Според една версия на събитията тя участва в изтеглянето на ранени войници; според друга версия тя участва в разузнаването. След като попада под минометния огън обаче, Мария получи рана от шрапнели в крака и е заловена, докато е в безсъзнание, от японски войници. Те жестоко я измъчват, опитвайки се да изтръгнат информация за тактиката на съветските морски пехотинци.
След като войските ма СССР превземат хълма, в който се намира японският щаб, те откриват осакатеното тяло на Мария. Японците първо отрязват ръцете на жертвата си, преди да им изпъкнат очите и да отрежат главата й. За да погребат Мария, останките й са увити в плат. Тя погребана в общ гроб в Сейсин, на хълма Комалсам.
На 14 септември 1945 г., „за примерното изпълнение на командните задачи на фронта в борбата срещу японските империалисти и проявата на смелост и героизъм“, Мария Цуканова е удостоена посмъртно с титлата Герой на Съветския съюз.
Днес, на „Хълма на героите“ (Сопка героев), върху паметник от бял мрамор е написано:
„Тук са погребани 25 руски герои, намерили смъртта си със смелост за освобождението на Корея от японските нашественици.“
Паметникът е издигнат през 2010 г. и села и улици са кръстени в чест на Мария. Жителката на Владивосток, Галина Шайкова, пише за нея в книга, озаглавена „Я очень хочу жить…“ (Много искам да живея). В допълнение, нейната история е включена в съветско-корейския филм „Утомленное солнце“, който излиза през 1988 г. Въпреки това събитията от филма се различават от истинските събития в битката.
