Музикални хроники: Непрежалимият Дъсти от ZZ Top отказа 1 млн., за да си обръсне брадата и дори куршум в стомаха не можа да го спре
В края на юли се разделихме с басиста на ZZ Top Дъсти Хил – една култова фигура в рок музиката и музикант, който ще бъде помнен винаги като част от голямото блус трио.
С дългите си руси бради и неизменните тъмни очила и шапки, Хил и певецът и китарист Били Гибънс създадоха незабравими сценични образи, а групата е сред най-дълго просъществувалите състави в историята след възникването си още в края на 60-те.
Над половин век активност, 15 студийни албума, 50 млн. продадени бройки от тях и въвеждане в Залата на славата на рокендрола – легендарният статут на ZZ Top няма как да бъде поставян под въпрос. Но отвъд песните, концертите и постиженията, Дъсти беше страхотен характер, напълно посветен на музиката и на другите двама от групата, както и докрай верен на себе си.
Няколко истории демонстрират нагледно неговата същност, както и тази на всички от ZZ Top.
Близките му го познават като мил и благороден човек с искрена любов към родния Тексас.
Американският щат е родно място и на тримата от състава, а Дъсти, Гибънс и барабанистът Франк Биърд спомагат сериозно за популярността на Тексас и за блусарския му имидж.
Тяхното турне Worldwide Texas Tour в средата на 70-те остава култово със своята автентична тексаска атмосфера. След шеметния успех на албума Fandango! (1975), тримата предприемат мисия да разпространят истинския дух на Тексас навсякъде, където се появят да свирят. Затова изнасят всеки концерт на огромна тематична сцена, допълнена от истински животни. Публиката наблюдава как около музикантите се подвизават биволи, лешояди и гърмящи змии, а голяма част от средствата по турнето отиват за грижи към животните и за тяхната безопасност покрай всички пътувания и шоута.
Свикнали сме да свързваме ZZ Top със запазената марка на Гибънс и Хил – дългите бради, но всъщност те се появяват едва 10 години след възникването на бандата, и то съвсем случайно.
След споменатото мащабно турне триото си взима почивка и всеки от тях се отдава на самостоятелни приключения в различна част на света. Две години по-късно те отново се озовават в една и съща стая, помъдрели и променени. Били Гибънс тотално е бойкотирал самобръсначките през цялата си ваканция, но открива, че същото е направи и Дъсти Хил, без предварително да са се наговаряли.
След като използват случая да се посмеят хубаво на съвпадението, те решават да запазят този свой вид. „Влизам аз в стаята и гледам един човек, когото би трябвало да познавам“, разказва певецът. „А брадата ми е толкова дълга, че е станала като изтривалка. И осъзнавам, че Дъсти е направил същото нещо!“
Не след дълго ZZ Top достигат още един пик в популярността си, вече с новата визия, запазена и десетилетия по-късно. В средата на 80-те те са на гребена на вълната и получават примамлива оферта от „Жилет“ да си обръснат брадите в реклама на популярната марка срещу над 1 млн. долара хонорар. Естествено, техният отговор е бързо и категорично „не“.
80-те са изключително бурно време за ZZ Top, което кулминира в издаването на най-успешния им албум Eliminator с хитове като Gimme All Your Lovin’ и Sharp Dressed Man, но още през следващата година Дъсти Хил се среща отблизо със смъртта.
При инцидент с приятелката му, неговият Деринджър се изплъзва от кобура и произвежда изстрел, който го улучва в стомаха. За щастие, басистът е приет в болницата достатъчно бързо и се възстановява тъкмо навреме, за да запише следващия албум на бандата.
„Не можех да повярвам, че съм направил нещо толкова глупаво, до днес не знам как можах да го направя“, разказва той. Но дори куршум не успява да го спре в онези години, в които ZZ Top е неудържима сила.
Дъсти Хил си е отишъл в съня си на 28 юли на 72-годишна възраст – но преди това е пожелал ZZ Top да продължат без него и те ще изпълнят волята му с нов басист.
Музикантите отложиха само едно шоу след смъртта на Дъсти и продължиха с посочения лично от него заместник, китарния техник на групата Елууд Франсис. ZZ Top знаят, че съдбата им е да правят каквото правят до последния си дъх – тъкмо според желанието на починалия басист.
Или както казва Били Гибънс: “Където и да е Дъсти сега, сигурно се усмихва, само защото знае, че всички ноти са на правилното място и че цялата свирепа страст при нас продължава да се случва”.
