Как Ед и Лорейн Уорън обвиниха демон за убийство на човек – Арне Джонсън беше съгласен
Ако сте обърнали внимание на следващата част на филма „The Conjuring 3: The devil made me do it“, най-вероятно вече сте забелязали, че това е поредният случай, в който семейната двойка екзорсисти, носещи абсолютно същото име, се впускат в едно доста цветно и интересно приключение. Често Холивуд поставя символа „Създадено по истинска история“ и понякога е повече от либерален. В миналото семейството на Ед и Лорейн Уорън е известно като най-търсенето за прогонването на демони и други мистични сили и за кратко време успяват да станат сензация с някои от най-интересните случаи. Историята за ужасите в Амитивил и обсебената къща, която впрочем и до днес се продава, но никой не желае да я купи, продължават да се разглеждат с особено внимание.
Не можем да бъдем категорични какво точно е правило семейството и колко голям успех е имало в тази мисия, но пък трябва да признаем, че са отговорни за един изключително специален случай – убийство в следствие на демонично обладаване. Събитията се случват през 1981 г. и двойката е категорична, че когато Арне Шайен Джонсън извършва това престъпление, той е бил контролиран от демон. Случаят е особено интересен и преди да обърнете внимание на филма, нека разкажем каква точно е истинската история, като до някаква степен има добри съпоставки за създаването на подобно творчество.
Каква е връзката на Арне и демоните? Арне и Деби Глатцел са двойка, която решава да заживее заедно в къща под наем. Те никога не са били вярващи и не подозирали какво точно ще ги застигне. Двойката взима малка къща под наем, в която трябва да живее и викат малкия брат Дейвид, за да им помогне при разчистването и изхвърлянето на някои боклуци. По това време момчето си спомня, че няколко пъти е виждало възрастен човек, който го бутал и плашел. Никой не му повярвал и очаквали, че най-вероятно използва тази илюзия, за да избяга от отговорност. Според историята на Дейви, старецът обещал, че ще има много пострадали, ако се нанесат в дома. Момчето разказва, че от време на време стареца се превръщал в звяр и говорил на латински, като заплашвал, че е тук, за да краде души. Семейството не обръща много внимание, но пък признава, че понякога чува звуци от тавана.
Само Дейвид е виждал въпросното създание и често изпитвал някакви нощни странни явление. По тялото си започнал да наблюдава и странни обриви и наранявания. Малко след това семейството вика католически свещеник, за да благослови къщата, а след това всички се изнасят и самото жилище никога повече не се пуска под наем. Проблемът е, че 11-годишният младеж продължава да вижда странни създания и през деня. След около 12 дена от инцидента са призовани и семейството екзорсисти, които да помогнат. Според Лорейн Уоръс, зад момчето винаги се появявала черна мъгла, която индикирала присъствието на непознати сили. Семейството разказва, че е виждала как момчето е удряно и душено от невидими ръце и често се появявали червени белези около врата му.
Най-малкият в семейството променил гласа си, започнал да рецитира пасажи от Библията и „Изгубеният хоризонт“. Всяка вечер до момчето имало по един член от семейството, който да го пази от спазмите. Лорейн разказва, че при опити на екзорсизъм, момчето левитирало, спирало да диша за известно време и демонстрирало свръхестествени сили. Екзорсистите се обадили на полицията и заявили, че трябва да се внимава, защото се очаква ситуацията да излезе извън контрол.
Тук обаче идва и Арне, който някога успял да разговаря с демон и да го предизвиква да се засели в него, вместо да тормози момчето. Само няколко дни след това Арне ще кара своя автомобил и ще претърпи катастрофа, като ще сподели, че демон е поел контрол над автомобила му и го забил в дърво. Деби, приятелката на Арни, решава да се премести със своя приятел в малък апартамент, когато нейният любим започнал да се държи много странно. Поведението му започнало да прилича изключително много на това на малкия ѝ брат. На 16 февруари 1981 г. Джонсън решил да пропусне работния ден, защото не се чувствал добре, отишъл при своята приятелка, която била поканена на служебен обяд, който щял да продължи с тежко пиене и когато се прибират у дома, хазяина им, както и работодател на Деби, предложил да слушат музика и да продължат партито.
Алкохолната свада накарала Арне да изревнува и в един от много агресивните моменти, докато неговата партньорка танцувала с пияния си началник, той полудява и с 13-сантиметров джобен нож започва да мушка хазяйна многобройни пъти. Мъжът умира няколко часа по-късно. Самият Арне е открит на около 3.2 километра от убийството и вече има награда за залавянето му от 125 000 долара. При залавянето му не оказва никаква съпротива, но не си спомня абсолютно нищо. Лорейн Уорън ще свидетелства за делото, обяснявайки, че Арне е бил обладан и няма как да си спомни какво наистина е правил. По това време медиите научават за случилото се и започват с интерес да следят първото демонично убийство, което се регистрира на територията на САЩ.
Въпреки мистичните истории, съдия Робърт Калахан отрича подобни теории и забранява да се използва тази версия, защото е неразумна и без никакви научни доказателства. В период от 3 дена и 15 часа на ден, журито заседава в опит да открие решение. Арне е осъден на 24 ноември 1981 г. за убийство, като присъдата му трябва да е между 10-20 години, но лежи там около 5 години. Тук става и интересно, защото малко след това се прави филм по случая, а след него Лорейн кара Джералд Бритъл да ѝ помогне за написването на книга с името „Дяволът в Кънектикът“. Нейната версия е, че семейството ще получи средства от книгата, но реално единственото изплатено е 2000 долара.
След преиздаването на книгата през 2006 г. някои членове на семейството съдят авторите,, защото нарушават правото им на лично пространство и не са съгласни имената им да се свързват с този инцидент. По-късно става ясно, че семейство Уорън е било сигурно, че историята ще направи пари и евентуално след като семейството станат милионери, могат да помогнат на Арне да излезе от затвора. По-късно Дейвид също съди семейството и пише своя собствена история, в която разказва каква е истинската история. Според Лорейн около 6 свещеника са потвърдили, че момчето е било обладано от демони.
Според Джералд, семейството било съгласно на тази публикация, защото тяхната воля била да се пусне такава книга. Освен това не трябва да забравяме и още една особена подробност. Семейството има записани около 100 часа интервюта и разговори, подписано съгласие относно издаването на книгата и едва тогава се преминава към действие. Според някои от показанията, бащата на Дейвид никъде не бил съгласен да се обяснява, че неговото семейство е било обладано от демони. Джонсън и Деби подкрепят изцяло семейство
Уорън и заявяват, че в момента Дейвид съди фамилията поради чисто финансови причини. Нека не забравяме и още една много интересна подробност в това отношение. Семейство Уорън се превръщат в звезди много по-рано и имат телевизионно шоу, водят лекции като допускат гости за сумата от 1000 долара на човек и често показват някои от интересните си артефакти, колекционирани при най-различни екзорсизми.
До днес става малко странно на кого да говорим и ако очаквате, че сме развалили цялата филмова история, това не е така. Филмът „The Conjuring 3: The Devil Made Me Do It“ има украсен сюжет, за който не споменаваме, тук фокусът е предимно върху истинската история, която се развива. Дали изобщо някой е бил обладан или всичко е плод на някаква форма на шизофрения, това не можем да знаем. Семейството на пострадалите признава, че е било обект на странни звуци от тавана, както и други паранормални явления, а и двойката продължава да бъде приятели със семейството на екзорсистите, дали обаче това е причината или не, никой не може да ви каже със сигурност. Едно е ясно, семейство Уорън наистина инкасира пари от тази сделка.
