„Лошите момичета“ на историята: Виктория Уудхъл – Първата жена кандидат за президент на САЩ
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
Хилъри Клинтън е жена, чието име е тясно свързано със съвременната американска история. Тя е съпругата, на която всички съчувстваха след неморалното поведение на половинката й. Политикът, който беше назначен за държавен секретар по време на Гражданската война в Либия (2011). Човекът, чийто престиж бе очернен при избухналия имейл скандал през 2015 г. Хилари е и първата дама, номинирана за президент от името на голяма политическа сила – Демократическата партия. Тя обаче не е първата американка, която се кандидатира за президент на САЩ. Поколения дами, също като нея, изпробват своя късмет, политически нюх и борбеност, опитвайки се да влязат в Овалния кабинет. Началото на този стремеж към най-високия пост в държавата е положено от една противоречива личност в далечната 1872 г.
Във вътрешнополитически план втората половина на XIX в. е белязана от едно силно и ново за времето си движение за равноправие на жените. В различни точки по света, нежната половина на човечеството започва да се бори за правото да бъде чут нейния глас. Появява се т.нар. движение на „суфражетките“, което се бори за получаване на равни политически и икономически права с тези на мъжете. В САЩ се създава т.нар. „Партия за равноправие“, чието друго наименование е „Партия на народа“, която не само се опитва да издигне определени дами в политиката, но също и някои представители на афро-американската интелигенция.
На 10 май 1872 г. именно тази партия издига името на една жена, чиято репутация сред американския обществен елит е доста спорна. Тя е не само първата дама кандидат за президент на САЩ, но и първата жена собственик на успешна брокерска фирма на Уолстрийт в съдружие със сестра си. Автор на множество статии, поддръжник на свободната любов и едно от водещите имена в американското суфражетско движение – Виктория Уудхъл е дама, оставила своя отпечатък в историята на Щатите.
Началото на славния й живот обаче е орисано от много нищета и болка. Виктория Клафлин се ражда на 23 септември 1838 г. в малкото градче Хоумър, щата Охайо. Тя е седмото от десет деца в семейството на Рокси и Бък Клафлин. Някои от биографите на семейството описват живота на оцелелите до зрялост 6 деца в семейството като трагедия в стил Дикенс. Рокси Клафлин е необразована домакиня, увлечена по спиритуализма, а Бък Клафлин е дребен мошеник, с бегло юридическо образование, който се занимава с бизнес с фалшиви реклами и продукти.
Децата израстват в крайна бедност и в своите спомени техни съседи ги описват като „диви“, „мръсни“ и „гладни“. От множество източници също така е известно, че бащата е изключително агресивен и е злоупотребявал с децата физически. Виктория е записана да учи чак когато е на 8 години и реално рядко посещава училище в продължение на 3 години преди окончателно да бъде спряна от родителите си.
В своите търсения как да припечелва пари, Бък Клафлин подпалва семейния дом и се опитва да спечели застраховката от него, но не се получава и семейството е изгонено от Хоумър. Тогава бащата решава да превърне дъщерите си в известни медиуми. По онова време както в Европа, така и в САЩ е широко разпространено течението спиритуализъм и в Ню Йорк действат три известни дами, наречени „Сестрите Фокс“, които изграждат цяла кариера благодарение на своите сеанси. Бък решава, че и неговите деца трябва да поемат по този път и през 1852 г. започва да реклами спиритуалните умения на Виктория и най-малката й сестра – Тенеси, която е едва на 7 години. Този негов план за забогатяване се оказва печеливш и двете момичета започват да издържат семейството, добивайки известна популярност не само като предсказателки на бъдещето, но и като лъже-чудодейни лечителки.
На 23 ноември 1853 г., 15 годишната Виктория Клафлин става съпруга на доктор Кънинг Уудхил, когото среща, когато той я лекува. Би било чудесно ако той е рицар на бял кон, спасил бедно и нещастно момиче, но в действителност се оказва не по-лош от баща й. Скоро Виктория разбира, че Кънинг е тежък алкохолик, който намира забавление в множество извънбрачни афери. Двамата имат общо две деца, единствените, които Виктория има през живота си – син Байрон и дъщеря Зулу. Момчето е бавноразвиващо се, тъй като докато е малко при тежък пиянски пристъп, баща му наранява главата му.
Сестра му израства като кротко и умно дете. По-късно Зулу работи като журналист в периодичните издания на майка си. Тя така и не създава семейство. През 1860 г. семейството се мести в Ню Йорк, където Виктория отново започва да работи като медуим заедно със сестра си Тенеси. Те постоянно се местят от град на град, за да не бъдат разкрити измамите им. В края на 1864 г. Виктория успява да се разведе със съпруга си, но запазва фамилното му име – Уудхил.
Оттук нататък живота на Виктория се развива възходящо. През 1866 г. тя среща и се жени за полковник Джеймс Харви Блъъд, който е ветеран от Гражданската война (1861-1865). Виктория и сестра й Тенеси започват да организират литературни кръжоци и сбирки, в които се коментират и наболели въпроси като правата на жените и правото на свободна любов. Въпросът за правото на свобода в личните взаимоотношения е важен за Виктория. Паметна остава една нейна реч, която тя държи през 1871 г., известна като „Речта Стийнуей“, заради мястото, където се провежда дискусията.
В тази своя реч Виктория казва, че „Имам неотменното, конституционно и неизменно право да обичам, когото си поискам и колкото дълго желая, да сменям своите предпочитания дори всеки ден ако реша и никой бил той човек или закон, няма правото да се намесва в моя избор.“ Според Уудхил не е честно обществото да толерира мъжете, които открито показват своите любовници и парадират с това, а същевременно да хули жените, дори ако те решат да се разделят със съпруг, който оказва физическо насилие над тях.
По същото време Виктория и Тенеси стават лични медиуми на известния корабен магнат Корнелиус Вандербилт. По онова време той е около 70-годишен и се опитва да се свърже с духа на починалата си съпруга. Злите езици говорят, че той дори започва афера с по-малката сестра – Тенеси. Макар интимните отношения между Вандербилт и сестрите да не са напълно ясни, факт е, че той им има пълно доверие и започва финансово да подкрепя техните начинания. През 1870 г. с негови средства е открита брокерската кантора „Уудхил, Клафлин и компания“ на Уолстрийт.
Двете сестри се оказват особено добри финансови спекуланти и за кратко време натрупват солидно богатство. Те дори съветват своя благодетел Вандербилт, който благодарение на тях осъществява няколко успешни борсови удара. Съвсем естествено конкуренцията не е очарована от това жени да се „бъркат“ във финансовите въпроси и често започват да се появяват обидни карикатури на двете сестри в периодичния печат. Въпреки това двете дами остават известни като „кралиците на финансите“ и „омагьосващите брокери“.
Скоро Виктория и Тенеси решават да инвестират в свой собствен вестник и така се появява – „Клафлин Уикли“ (Claflin Weekly). На неговите страници излизат материали в подкрепа на движението за права на жените и на теми-табу като прокламирането на „свободната любов“, сексуалното образование, легализирането на проституцията, контрола над раждаемостта, спиритуализма и др. В „Клафлин Уикли“ също така се помества първият английски превод на „Манифестът“ на Карл Маркс.
Макар и подкрепяща с пълна сила движението за права на жените, Виктория Уудхил не е приветствана с широко отворени обятия от известни феминистки като Катрин Бийчър, Сюзан Б. Антъни и Изабела Бийчър Хукър, нито от именити писатели като Хариет Бичър Стоу. Тези дами смятат възгледите и действията на Виктория за твърде либерални и неконвенционални. Уудхил твърди, че съгласно 14-тата и 15-тата поправка на конституцията, жените също имат право да се кандидатират за политически постове, тъй като в тези документи никъде не се споменава пола на кандидатите, следователно не изключва и жените.
Скоро след „Речта Стийнуей“, Виктория обявява своята кандидатура за президент. За да скандализира обществото още повече, за свой вицепрезидент тя посочва известния борец срещу аболюционизма от афро-американски произход – Фредерик Дъглас. Обществото е скандализирано. Започват да се появяват карикатури, в които Уудхил е изобразявана като демон, който се опитва да примами покорните жени към ада, но те предпочитат да носят цялото си бреме на гърба си, само и само да не тръгнат по нейния лош път.
В своята предизборна програма Уудхил се обявява за привърженик на равното облагане с данъци, свободна търговия, социална политика в подкрепа на безработните, единна валута и забрана на монополите. Виктория помества своята кандидатура за президент на страниците на „Клафлин Уикли“, казвайки, че „Докато други представителки на моя пол, посветиха живота си на кръстоносния поход срещу законите, оковаващи жените в тази държава, аз отстоях своята лична независимост…докато други търсеха да покажат, че жените не са по-нисши от мъжете, аз дръзко излязох на политическата и икономическата арена и упражних правата, които вече притежавах.“
Без подкрепа от суфражетките и от обществото неуспехът на цялата кампания е предопределен. Въпреки това политиците се страхуват от влиянието й и няколко месеца преди изборите Виктория е арестувана в обвинение за изпращане на нецензурирани материали по пощата. Повод за това е серията й от разкриващи материали за незаконната връзка между преподобния Хенри Уорд Бийчър и омъжената суфражетка Елизабет Ричардс Тилтън. Тази афера е един от най-големите скандали по онова време. Виктория Уудхил посреща изборния ден в затвора. Не са запазени данни колко гласове е получила Уудхил по време на изборите. Някои изследователи оспорват и дали въобще тя може да се счита за легитимна кандидатура за президент, тъй като изборите се провеждат няколко месеца преди тя да навърши 35 години, което е долната възрастова граница за кандидат.
След тези политически неуспехи и финансово задлъжняване, Виктория и съпругът й се развеждат. По същото време умира и стария благодетел – Вандербилт. Дали, заради връзката между него и сестрите или от страх, че те са част от завещанието му, но най-големият му син, подпомага финансово Виктория и Тенеси с по около 20 000 долара (дн. валута), с които те наново стартират живота си в Лондон. Виктория започва да изнася лекции в Лондон на теми свързани с борбата на жените за равноправие и свободната любов. По време на една от тези лекции, тя привлича вниманието на банкера Джон Мартин. По-късно и въпреки протестите на семейството му, двамата сключват брак.
След сватбата Виктория продължава да се занимава с журналистика и в периода 1892-1901 издава списание „Хуманитаристика“. В него тя продължава да подкрепя движението на суфражетките и различни други каузи, но се дистанцира от някои свои радикални виждания от младостта. След смъртта на съпруга си тя прекъсва активната си работа и се оттегля в провинцията, където доживява старините си и издъхва на 88 години на 9 юни 1927 г.
Може да се каже, че идеите на Виктория Уудхил изпреварват времето си. Обществото не е готово за жени финансови акули, кандидати за президент, камо ли за чернокожи вицепрезиденти. Твърдият й характер, кален по време на тежкото детство и младежките години, обаче винаги успява да изправи Виктория на крака, въпреки поредицата от успехи и провали в живота й. През 2001 г. тя е приета в „Националната зала на славата на жените“, където и днес може да се прочете името й като първата жена кандидат за президент на САЩ.
Снимки: Wikipedia
