Напрегнатото състезание за присаждане на първото механично сърце

Въпреки че изглежда като някакъв стар, деформиран противогаз, всъщност това е едно от най-известните медицински устройства за всички времена: първото изкуствено сърце, имплантирано в човешко същество, през април 1969 г. в Хюстън.

Тогава времената за САЩ са странни. Американският народ и държава са разклатени след убийствата на Робърт Ф. Кенеди и Мартин Лутър Кинг-младши, продължителната вече война във Виетнам и съобщението на президента Линдън Джонсън, че няма да иска преизбиране. Но колкото и да е разкъсана страната от политически и расови разделения, все още има вяра в американската технологична доминация. През юли 1969 г. Нийл Армстронг става първият човек, който стъпва на Луната. И това, че е ръководен от екип на НАСА, който се намира югоизточно от центъра на Хюстън, не е случайно за тази история.

Тогава градът е на път да изпълни мечтата си и да стане технологична столица. Първият спортен стадион с купол – известен още като Astrodome – отваря през 1965 г., а ако Хюстън все още не е енергийният център на света, то той е центърът на петролния бизнес, парите от който подхранват растежа медицински център, който ще бъде най-големия в света. Тогава, както и сега, сърдечните заболявания са основната причина за смърт, но за разлика от сега причините и лечението на сърдечните заболявания и по-специално сърдечните пристъпи са загадка. Пушенето все още е модно, докато джогингът, още по-малко маратоните, тепърва се превръщат в нещо; както и цялата идея за превенция, когато ставаше дума за помпата ни.

Най-горещото и най-новото нещо по това време е сърдечната хирургия и двама от най-известните лекари в тази област работят именно в Хюстън: Майкъл ДеБейки и Дентън Кули.

Кристиан Барнард

Двамата мъже са физически и темпераментно противоположни. ДеБейки, дете на ливански имигранти, които се установяват в Батон Руж, Луизиана, е властен с подчинените си, но очарователен и ерудиран сред своите връстници и покровители. Кули е от видно семейство от Хюстън, толкова висок и харизматичен, че медицинските телевизионни предавания прекарват десетилетия в опити да го имитират. Разликите между двамата мъже обаче прикриват една дълбока прилика: неумолимата им амбиция.

Когато Кристиан Барнард, южноафрикански хирург, трансплантира първото човешко сърце през декември 1967 г., дотогава тлеещото състезание между двама хирурзи избухва в пламъци.

Дентън Кули

Кули, който по-рано загърбва устройствата за сърдечна помощ (като бивш служител в лабораторията на ДеБейки), внезапно проявява интерес към тях. Той се обединява с аржентинския хирург и изобретател Доминго Лиота, който е разочарован от дълбоката липса на интерес от страна на ДеБейки към изкуственото сърце, което е нает да разработи именно в неговата лаборатория. (Експериментите върху телета не бяха обещаващи. Според ДеБейки животните изглеждат като „мъртвородени“ и не оцеляват за по-дълъг период от време.)

Така се случва, че през 1969 г. Хаскел Карп, 47-годишен служител на печатницата от Скоки, Илинойс, пристигна в Хюстън със същата коронарна смъртна присъда, както много други хора. Само че Кули, подобно на магьосника от Оз, му казва, че просто има нужда от ново сърце! В случай обаче, че такова не се намери веднага, докторът има и друга идея, която може – вероятно – да поддържа Карп жив, докато не се появи сърце за него. Така на 4 април така нареченото днес сърце на Кули-Лиота, забива в гърдите на Карп и бие в продължение на три дни, докато той не получава човешко. Мъжът почива от инфекция малко под два дни по-късно, а самото устройство сега се намира в колекциите на Националния музей на американската история на Смитсониън.

Но историята е написана: Кули и Лиота доказват, че едно човешко същество може да се поддържа живо с изкуствено сърце; това начева изследвания, което продължават и до днес.

Майкъл ДеБейки

След като ДеБейки разбира за сърцето, което излиза от лабораторията му, той уволнява всички, работещи там и превръща Дентън Кули във враг № 1 на хирургията, използвайки своето влияние, и започва местни и национални разследвания на това, което той определя като кражба. Макар че резултатите са скромни, по-късно Кули казва, че продължителното състезание (чак до смъртта на ДеБейки през 2008 г.; Кули почива през 2016 г.) спомага за превръщането на Тексаския медицински център в световен лидер във войната срещу сърдечните заболявания.

И все пак, за всички постижения от 1969 г. насам, все още няма механично устройство, което напълно да замести истинския орган. Човешкото сърце упорито остава устойчиво на пълна подмяна и неговите физически мистерии са почти толкова предизвикателни, колкото метафоричните, които ни измъчват от началото на света.