Учени откриха най-старата жертва на акула

Според едно проучване на Международния център за нападения на акули, през миналата година са пострадали едва 129 души. От тях около 57 са случаите на непровокирани атаки, докато при останалите 39 ще открием, че става въпрос за глупави хора, които са опитвали да раздразнят хищниците. Не разбираме каква е била идеята за провокация, но някои хора наистина опитват своя късмет малко повече, отколкото трябва.

И докато сме на тема за акули, нека обясним, че съществува и специална фобия – селакофобия, която практически кара редица хора да се страхуват от акули, макар и често да избягват водата, да си почиват на локации, където няма акули и въпреки всичко това – продължават да се притесняват от тях. В защита на самите страдащи трябва да признаем, че акулата наистина не е най-приятният воден обитател, който може да се срещне.

Тук е моментът, в който препоръчваме на хората с развита селакофобия да затворят този материал. Причината е, че след като учени от Оксфорд са решили да изследват насилието в праисторическата Япония, попадат на скелет от преди 3000 години. Останките на тялото са открити от около началото на XIX век и след щателно изследване, установяват, че има налични около 800 наранявания по костите.

Дълго време е било под въпрос,  какво точно се е случило с нещастника, докато не стигат до заключението, че неговата смърт е настъпила след среща с акула. Скелетът е открит близо до Тсукумо близо до археологическите разкопки в Сето. Тялото е погребано в гробница, както всички останали в региона. Археолозите не можели да повярват какво  се е случило, докато не започнали по-сериозно изследване. Раните със сигурност са били фатални, но остава загадка как самият човек е бил погребан.

Единственото логическо заключение е, че най-вероятно течението е изхвърлило останките му на брега. Допускането, че е бил намушкан около 800 последователни пъти, при това с хирургическа точност е твърде пресилено, дори лудо, както признават британците. Добрата новина е, че костите били добре запазени и след въглероден анализ става ясно, че горкият човек не е бил нападнат от една акула, а от поне 10 хищника.

Изследователите от Оксфорд дълго подозирали други хищници – в праисторията ще открием, че хищниците не са зачитали личното пространството на хората. Дори и тогава нападението от акули се смятало за абсолютна рядкост, но все пак се случва. В общите архиви на археолозите има само няколко документирани случая, което ни навежда на мисълта, че в миналото акулите не са имали  чак толкова проблеми.

Един филм на Стивън Спилбърг e достатъчен, за да се създаде една много сериозна фобия. Предишната жертва на акула е документирана около 1000 г. пр. Хр. в Пуерто Рико. Случаят там влиза в някои противоречия, защото още не е сигурно дали нападението не е от тигър или бяла акула.  При японският праисторически човек няма място за съмнение – бил е нападнат и безмилостно глозган от морските хищници. Анализът показва, че при нападението е бил жив, но след изхвърлянето на плажа е останал без лява ръка. Учените подозират, че е успял да я скъса, докато акулата го е теглила към дълбините. След това е умрял във водата и течението го е изхвърлило на брега.

Допуска се, че най-вероятно обитателите на малкия остров в Японската верига, са били рибари и може би са ловували акули, докато късметът на този нещастник е изневерил. Възможно е да бил във водата при самото нападение или да е паднал от локвата. Има и трети вариант, в който е уловил разгневена акула и тя по-късно е взела предимството. От направеният анализ, учените от Оксфорд ще преосмислят идеята и начина, по който хората в миналото са ловували и оцелявали.

Светът със сигурност не може да се смята за много безопасно място. Интересното е, че още тогава са знаели какво привлича акулите – кръвта. Историята между човека и акулата е много стара, но едва с развитието на киното и литературата, когато започва да се говори за морски чудовища като Моби Дик, хората засилват малко повече страховете си, като за акулите има дори фобия.