Спортни хроники: Съсипаха го кокаинът и депресията. А го смятаха за по-добър от Буфон

Както в живота, така и във футбола нещата много бързо и много лесно могат да се обърнат с главата надолу. Бившият вратар Анджело Пагото знае това отлично.

В края на миналия век младият страж бе смятан за един от топ талантите на Ботуша и му предричаха бляскаво бъдеще, но заради различни проблеми, включително бе хванат и за употреба на кокаин, футболната му кариера не се оказа това, което много очакваха.

Съдбата го отведе далеч от любимата игра, но сега, повече от 20 години по-късно, отново се завърна, вече като треньор на вратарите в третодивизионния Авелино.

Това, с което е помнен най-много, е може би финалът на европейското първенство до 21 г. през 1996-а. Италия победи Испания след изпълнения на дузпи, а Пагото отрази два удара от бялата точка, вторият от които на бъдещата легенда на Реал Мадрид Раул.

В онзи мач Пагото е предпочетен за титуляр пред не кой да е друг, а пред Джанлуиджи Буфон. Бъдещата легенда на италианския и световния футбол тогава е все още на 18 и с няколко години по-млад от конкурента си за място под рамката на вратата, но вече дава признаци какво предстои за него. Но дори тогава не много вратари могат да се похвалят, че са оставили Буфон на пейката, а Пагото е един от тях.

„По онова време Буфон все още не беше вратарят, в който се превърна след това – споделя Пагото в просторно интервю за La Gazzetta dello Sport. – Беше няколко години по-малък от мен и затова избраха мен. Но съдбите на двамата вече бяха начертани и след това той се превърна в един от най-добрите вратари.“

Изявите му на младежкото европейско донесоха трансфер за Пагото. Вратарят дори твърди, че е отказа оферта от Ювентус, за да премине на „Сан Сиро“. Там обаче Пагото играе малко и остава в сянката на Себастиано Роси.

„Не знам дали взех грешно решение, или не – споделя още той. – Като се замисля, все пак смятам, че е било за добро, че отидох там. Имах и други алтернативи, които с агента ми обмислихме – в Сампдория (Валтер) Зенга бе към края на кариерата си и щях да имам повече шанс за изява, докато в Юве трябваше да се мъча много за титулярно място. След като казах „не“ на (бившия генерален директор на Ювентус Лучано) Моджи, всички врати за мен се затвориха.

Милано е студен град и още по-студен клуб. Роси имаше семейни проблеми и започна да допуска по повече от един гол на мач. Затова ме хвърлиха да запълвам дупката на вратата. В съблекалнята на Милан през 1996/97 имаше един лидер – (Франко) Барези. Той командваше парада. Аз бях по-близък с французите отколкото с италианците. Комуникирах много и с (Паоло) Малдини, но тогава той все още не бе капитанът, когото всички познават. Технически беше страхотен, но все още нямаше темперамента на мъж.“

Малко повече от година след пристигането си на „Сан Сиро“ и един кратък период под наем в Емполи през ноември 1998-а Пагото е пратен в Перуджа. Там през 1999-а е заловен с допинг – кокаин, въпреки че и до ден-днешен продължава да отрича.

„В онези дни все още можеше да излъжеш на допинг теста и ако имах някакви съмнения в себе си, сигурно щях да го направя – казва Пагото. – Но аз бях спокоен. Как така седмица преди това, след мача с Парма, и седмица след това, в Падуа, бях чист, а само по средата, в мача с Фиорентина, бях положителен? Странно…“

Заради употребата на кокаин Пагото бе изхвърлен от футбола за период от две години. Можеше да бъде наказан за само шест месеца, ако бе признал вината си, но той отказа да го направи.

„Всичко рухна. Вече нямах приятели. Прекарах две години в Лигурия в един хотел, който майка ми беше отворила. Само тя ми вярваше. През дните не можех да се вдигна от леглото, а нощите прекарвах по барове и дискотеки. Започнах да лудея. Когато усетих, че нещата излизат извън контрол, се погледнах в огледалото и реших да спра. Не ме е срам да кажа, че потърсих помощ; нямах никакъв шанс срещу депресията сам.“

В края на кариерата си Пагото отново бе хванат с допинг, отново кока. За този път поне си признава. Тогава стражът носи фланелката на Кротоне, но твърди, че е бил на крачка в друг отбор, който щеше да е 13-и в кариерата му. Вместо това се оказа фатален.

„Знаех, че това ще се случи рано или късно – обяснява вече 56-годишният бивш вратар. – Мачовете вече не ми даваха нужната доза адреналин, заради което посегнах към кокаина. Започнах да се движа с неправилните хора, които ме караха да се чувствам значим. Можеше да приключа кариерата си по по-добър начин, а и тъкмо бях подписал със Салернитана…“

Днес, повече от една дузина години по-късно, Пагото отново е част от футбола. Авелино му даде шанс за реабилитация след прокуждането му от великата игра. Сега най-важната му задача е да не позволява на нито един играч да тръгне по неговия път.

А колкото до това с какво се е занимавал във времето, в което бе извън футбола, Пагото отговаря: „Отидох в Германия и станах готвач. Правех пица и всичко, което поискаха от мен.“