Защо Грегъри Хемингуей така и не разбра пола си
Едва ли има човек, който да не познава Ърнест Хемингуей. Майсторът на перото и един от много специалните творци за времето си, успява да нарисува някои от най-завладяващите картини, използвайки думи. Ако никога не сте посещавали „Острови по течението“, препоръчваме да се насочите в тази посока, но не за творчеството искаме да говорим. Семейството на Хемингуей е далеч по-интересно, особено сега, когато обществото се дели на двата полюса, говорейки за прайд и така наречените „различни“. Забавно е да наблюдаваме действието на пропагандата – труд, разработен специално от племенника на Зигмунд Фройд, обясняващ много ясно как се създава една война.
В момента, както можем да забележим, обществото се намира на два полюса, които в изкуствената си среда, започват да създават много противоречия, но това няма да е темата на този материал. Искаме да обърнем внимание на Грегъри Хемингуей – черната овца във фамилията. Точно като баща си, наследникът на този деец има много демони в себе си, като към тях можем да добавим биполярно разстройство и алкохолизъм, както и още много проблеми с родителското тяло. Ако търсите една здрава връзка между баща и син, тук няма да я откриете. Докато Ърнест става известен и изключително влиятелен, както и запомнящ се с мачо, неговият син се отдалечава от тази идея и често се облича като жена, като в един момент дори се представя за Глория Хемингуей.
Това дълго време не било някаква пречка, впрочем Хемингуей старши нямал никакви проблеми с решенията на сина си. Грегъри се ражда на 12 ноември 1931 г. в Канзас. Негова майка е втората съпруга Полин. В своите тийнейджърски години, младежът е атлетичен и се опитва да прилича на баща си, впрочем получава и неговата физика, която определено се забелязва. Макар и това да е външността, вътрешността често е привличана от феминистката страна, като на 10-годишна възраст се опитва да си сложи жартиери и рокля от гардероба на майка си. Баща му открива това влечение и побеснява. Най-вероятно Хемингуей не е бил толкова очарован от идеята, че той има едно амплоа, докато синът му минава в другата крайност.
В последствие смекчава тона, като някой критици смятат, че може би е видял в сина си нещо, което до някаква степен е кореспондирало с него, но какво точно се е случило, няма как да знаем, а и е малко трудно да се опитваме да открием доказателства и в двата полюса. Впрочем някога Ърнест е поискал от една от съпругите да реже косите на децата си къси, за да могат да си приличат, докато в книгата „Райската градина“ един от персонажите желае масаж на простата от своята съпруга. Това не означава нищо, но самият той споделя, че след като е хванал Грегъри с женски дрехи, просто обяснил, че двамата идват от много странно племе. Това не пречи на наследника да продължи да експериментира и да си задава най-различни въпроси.
На 19-годишна възраст през 1951 г. е арестуван в Лос Анджелис, защото посетил кино салон, но преди това е взел наркотици. Баща му се шегува, че просто е изпреварил времето си, но пропуска другият факт, Грегъри отишъл да се дрогира в женската тоалетна. Полин плаща глобата и го вади от затвора. След това споделя за втори път издънката на сина и този път бясът на Ърнест не може да се обуздае. Неговата бивша жена отнася всичко в рамките на час, докато бащата изразява своя гняв за лошото възпитание.
По това време никой дори не подозира, че бившата съпруга на писателя крие наличието на тумор, стресът от изявите на Грегъри и бащата, повишават до такава степен напрежението, че на следващата сутрин просто не се събужда. Следващата жертва се оказва Грегъри, защото сега трябва той да отнесе вината, особено след като всичко се случва заради глупавото изпълнение. Комбинацията от депресия, напрежение, вина, изгонване от училище и заминаване в Африка, не могат да се смятат за добра комбинация. След като нищо не проработва, алкохолът се оказва един от най-добрите приятели. В Африка младежът започва да пие и ходи на лов за слонове. Никога повече не се среща с баща си. Това не пречи да разменят малко горчиви думи в писма. Първи напада синът, като заявява, че баща му е чудовище напоено с джин, докато Ърнест действа директно с фактите и го обвинява в кражба на женско бельо. През 1959 г. Грегъри е приет в медицинското училище в Маями.
Там успява да разгледа смъртния акт на майка си и да стигне до заключението, че всичко това се случва единствено и само в следствие на претърпения стрес по телефона. Това също запалва искрата и много скоро идва още едно писмо, в което се посочва основният виновник за смъртта на майката. Точно това обвинение идва в момента, когато писателят е изключително лабилен. Не може да приеме истината, а и вече е преследван от ФБР. Мнозина го смятат за шпионин, вербуван още в Куба. Най-накрая през 1961 г. носителят на Нобелова награда използва пушката си и се самоубива. Някой трябва да приеме вината и този път е Грегъри, като той носи кръста на майка си и баща си.
Последните няколко десетилетия, наследникът продължава да потъва в заешката дупка. Има четири брака и се развежда, алкохолът го следва навсякъде, няма право да практикува повече медицина. Опитва се няколко пъти да влезе в ролята на жена и през 1995 г. решава да смени пола си. Операцията е успешна и Грегъри продължава да се представя за жена и използва и двете си имена. В края на септември 2001 г. Хемингуей е арестуван в Маями за непристойно поведение. Патрулните полицаи го откриват гол с чифт високи токове. Полицаите забелязали женските полови органи и го изпращат в женски затвор.
Това е последният път, когато някой го вижда. На 69-годишна възраст Грегъри-Глория умира в затвора по естествен начин. През 1976 г. пише за баща си, че е искал да бъде само негов достоен наследник, но след като успяват да се изпокарат, малко променя посоката. Ърнест пише в последната си книга, че никога не е могъл да разбере как да работи със сина си и да изгради малко по-добро взаимоотношение. Очевидно е, че двамата наистина са от различно племе и никога не се променят.
