Владимир Ленин и жаждата му за власт
Марксистите вярват, че основните събития в историята не са ръководени от действията на отделни мъже и жени, а от по-общи силни, икономически, социални и политически сили. Нищо не противоречи на тази теорията толкова силно, колкото живота и кариерата на Владимир Илич Ленин – човекът, който ръководи първата комунистическа революция и който създава първата марксистка държава.
Той никога не се бие в битка и не е командва армия. Вместо това прекарва голяма част от живота си в читалните на редица публични библиотеки. До края на четиридесетте си години не заема големи държавни длъжности и преди 1917 г. прекарва почти половината от живота си като политически бежанец, живеейки в скромни пансиони извън Русия. По време на повечето си скитания като изгнаник в различни европейски градове, Ленин има само шепа последователи, които вярват в неговото революционно послание.
И все пак той се завръща и завзема властта в една от най-големите империи в света като създава автократичен режим, изповядващ идеалистичен социализъм, който в един момент е имитиран от почти половината от страните по света – от Европа до Азия и от Африка до Карибите и Централна Америка. В продължение на много десетилетия милиони хора ще умрат в името на този режим, на този кървав социален експеримент. Голяма част от политическия стил на Ленин продължава да съществува век след триумфа на революцията, която води. Нека сега разгледаме някои части от характера на Владимир Илич…
Ленин (вляво) на 3 годинки
Ленин е роден в семейство от скромната буржоазия
Баща му заема висш пост в царската държавна служба, а „Ленин“ е само един от десетките псевдоними, които Владимир използва, за да избегне цензурата на тромавата, груба автокрация на Романови, но от около 1900 г. това конкретно име му остава.
За разлика от много други диктатори, той се радва на идилично детство, заобиколен от любящо семейство. Изобщо не се интересува от политика до 18-ата си година, когато семейна трагедия – екзекуцията на по-големия му брат – го радикализира почти за една нощ.
Ленин притежаваше качества, които липсват на други революционери
Ленин основава и ръководи ултрарадикалните болшевики и за разлика от толкова много други фанатици, той няма да позволил на мъничката си група да остане само с приказки и заплахи. Владимир превръща своята болшевишка партия в дисциплиниран, здраво сплотен, организиран, конспиративен, безспорно лоялен корпус от другари. Много други революционери могат да пишат или да държат речи толкова добре, ако не и по-добре от Ленин, но той притежава качества, които липсват на другите революционери: фин тактически нюх и чувство за време, разбира естеството на властта, как да я постигне и за какво може да се използва. Ето защо Ленин успява, докато други революционери, чиито имена вече не помним, са изхвърлени на сметището на историята.
Единствената истинска грижа на Ленин след 1917 г. е да задържи властта
Още от първия момент след своята болшевишка революция през октомври 1917 г. Ленин и другарите му се чувстват несигурни. Той смята, че властта може да му се изплъзне по всяко време, което обяснява много събития от 74-годишната история на съветската държава. Достигнал властта незаконно, единствената истинска грижа на Ленин до края на живота му е да я запази – мания, която предава и на своите наследници. Така Ленин стартира „Червения терор“, за да унищожи противниците си. Той създава Чека (ЧК), която се превръща в НКВД и след това в КГБ – ход, имитиран навсякъде, където комунистическите режими идват на власт. Ленин позволява на свободно избрания парламент да заседава само 12 часа, преди да го отмени. Няма да има друг избран парламент в Русия повече от 70 години.
През цялото си съществуване Съветският съюз се идентифицира с основателя на държавата, както приживе, така и след смъртта му. Режимът, който Ленин създава, е до голяма степен оформен по собствената му личност: потаен, подозрителен, нетолерантен, невъздържан. Малко от по-приличните части от характера на Ленин попадат в публичната сфера на неговия Съветски съюз.
Ленин невинаги е бил лош човек, но прави ужасни неща
Той изгражда система, основана на идеята, че политическият терор срещу опонентите е оправдан в името на по-голяма крайна цел. Действията и подходите му са усъвършенствани от неговия наследник Йозеф Сталин, но те в крайна сметка са авторство на Ленин.
Анжелика Балабанова, една от старите му другари, който обаче в един момент вече не може да го понася, забележително забеляза, че „трагедията на Ленин е, че, по фразата на Гьоте, той желае добро… но създава зло“. Най-лошата от злините на Ленин е да остави човек като Сталин да води Русия след него. Това е историческо престъпление.
