Историята на колана на целомъдрието – мит или легенда
Една много специална сцена от „Робин Худ: Мъже в чорапогащи“ на Мел Брукс от 1993 г. ни запознава с така наречения колан на целомъдрието. В сцената ще видим как шерифът успява да отвлече девицата Мериан и възнамерява да я залее със своите ласки. Очевидно дамата не желае точно това, но въпреки всичко остава спокойна. Защо? След като повдига полата ѝ, злодеят вижда, че няма как да пробие желязното бельо на дамата – коланът на целомъдрието. Изглежда забавно и дори абсурдно, но точно тук идва и големият въпрос, възможно ли е наистина да е съществувал такъв артикул в средновековието? Не е трудно да забележим, че юздата на Сколд изглежда абсурдна, но е влизала в употреба, за да спре една жена да говори клюки, както и да дразни своя съпруг в миналото.
Следователно ако съществува такова агресивно устройство, възможно ли е някои хора да са пазели своята деца до времето за брака? И до днес това е един малко странен и сложен въпрос за историците, поради простата причина, че никой не може да потвърди наистина дали някога е бил използван или не. Мнозина смятат, че най-вероятно същият никога не е съществувал. Все пак идеята е, че това устройство се поставяло върху интимните зони на съпругите, за да бъдат предпазени от грях, докато мъжът им няма да бъде в дома. Металното бельо се заключва около бедрата и има два отвора за логичната употреба.
Представянето на една такава идея може да възмути всеки лекар, защото носенето не само няма да бъде хигиенично, но не може да се смята и за хуманно. И все пак, истински ли са коланите или не? Някои историци смятат, че това е просто една странна мъжка сексуална идея, която в последствие преминава в сферата на шегите. Това поне е мнението на Албрехт Класън – човекът, който пише цяла историческа книга относно създаването на мита. Това, което открива, когато се занимава с този труд е, че няма никакви доказателства за създаването на нещо подобно. В средновековието се рисуват такива, поетите разказват легенди, но няма безусловно доказателство, което да потвърди или отхвърли самата идея. Най-ранното споменаване на атрибута за запазване на целомъдрие може да се открие в архивите на Конрад Кайзер фон Ейчщадт – немски инженер, който се занимава с разработката на уреди за събарянето на крепостни стени.
В началото на XV век същият пише за устройство с името Белифортис – в превод означава „Силен във войната – коланът е поставен сред редица други устройства, които биха влезли в употреба на средностатистическия боец, но нищо повече. Има само един проблем в цялата идея, немецът има много високо чувство за хумор. Ето защо освен този колан ще открием и други интересни идеи като карета, оформена като котка и устройство, което да се задвижва с помощта на човешки газове – не се шегуваме. В края на средновековието ще забележим, че от всички изобретения на немеца, точно това е успяло да влезе в употреба при сатиристите, като в една от всички немски карикатури ще открием илюстрация на стар лорд, който се сбогува със своята млада жена, като същата е изрисувана гола и със заключен колан.
Нейният съпруг дори не подозира, че любовниците се крият зад завесата на леглото, стискайки ключа към всички грехове. Разбира се, не трябва да забравяме, че лордът има и две магарешки уши на главата, поставени на шапката. Според някои историци, въпросното устройство се появява и изобретява някъде към XIX век, когато се смята, че започва възкресението на готическите мотиви. Индустриализацията в Европа позволява материалите като желязо и стомана да бъдат много по-достъпни, ето защо започваме да виждаме и еволюцията на редица елементи, като мостове и железници. В някои моменти железарите добавят и още един артикул – колан на целомъдрието. След като хуморът още не е изстинал, господата веднага решават да запълнят тази нисша и продават някои от най-добрите си творчества на аудиторията. Стига се до там, че дори се създава музей на колана на целомъдрието, който от своя страна се радва на достатъчно посетители.
Викторианците искат да видят най-различни елементи за мъчение, като много от тях дори не са реални и никога не са били управлявани, но след като културата така или иначе не е толкова извисена, средствата продължавали да се трупат. Традицията показва, че когато една лъжа се повтори многократно – поне около сто, може да стане истина и точно така се случва. В това отношение не трябва да забравяме, че дори Британският музей смята, че подобно устройство съществува и притежава един от старите атрибути, които някога са били изковани през XIX век. Описанието на предмета говори за съществуването му от XV век, но не се споменава за доброто немско чувство за хумор.
Следователно класифицирането на този атрибут може да се смята за поредната легенда, в която попадат и всички останали мистики, но понеже обществото обича странните сексуални истории, няма как лъжата да не получи крила и да не започне да се радва на едно по-сериозно внимание. И макар средновековието да остава проблемно и по никакъв начин да не се опитва да направи еволюционната стъпка напред, оказва се, че обществото тогава е предпочитало да говори за девици, изпратени в далечни кули, за мистиката и всички останали фолклорни вълнения, които могат да се предават от уста на уста. Впрочем тук са били онези сладкодумци, които най-активно могат да манипулират аудиторията. И докато жените могат да бъдат щастливи, че никой не е докоснал тяхната невинност и не е пожелал да я заключи, ситуацията при мъжете става много по-тъжна, но за голяма радост едва през 1870 г.
Според легендата Даниел П. Кок е успял да патентова мъжки колан на целомъдрието, за да може да спре младежите да мастурбират. Контролът на отделителната система също срещал някои проблеми и точно по тази причина съдържателят на ключа бил винаги близо до наказания, за да може в нужда да съдейства. По-модерните колани съществуват с пригоден отвор за целта, който обаче би причинил болка при ерекция. Защо мастурбацията бил такъв проблем? Според религиозните канони, това отнемало силата на младежите и така до зараждането на сексуалната революция, почти век по-късно.
Снимки: Wikipedia
