Защо губим своята креативност с всяка следваща година
След като Алберт Айнщайн е казал, че за стимулирането на креативността на един човек стои изкуството на детската игра, трябва да се замислим какво точно се променя, когато започнем да растем. С други думи, когато се опитате да бъдете по-изобретателни и по-оригинални в своята работа, не трябва да поглеждате напред, а да се върнете назад във времето, в което безгрижието и границите още не са начертани. Тази регресия не е точно възможна, особено след като времето се движи напред, а не назад – французите често казват, че миналото е мъртво, тогава какви са опциите?
На първо място някои психолози смятат, че причината децата да бъдат по-свободни е, че никой не е казал какво точно е правилно или грешно, техният мозък ще продуцира идеи, които дори могат да звучат абсурдно, но това в никакъв случай не трябва да се смята за грешка, все пак единствената причина някои хора да успеят да изпълнят безумните детски мечти за създаването на космически кораби, да създадат технология, за която никой днес не е подозирал, се крият във факта, че не е имало кой да им сподели какво не може да се случи.
Опознаването на света идва и със своите ограничения, както се досещаме. Децата имат дарбата да приемат критиките като бял шум и са твърдо убедени, че са прави, каквото и да се случи. Причината да изгубваме това умение във времето е заслуга на предния мозъчен дял. Той съдържа всички когнитивни познания като методология за решаване на проблеми, език, основни и базови закони на поведение, както и още много други. След като стигнем 20-годишната си възраст, започваме да развиваме нашето „рационално“ мислене, с което анализираме много по-детайлно една ситуация и започваме да търсим най-доброто решение. И след като развием това умение, започваме да предаваме своята креативност, а точно това не е най-добрата замяна, която желаем, впрочем не е никаква, ако трябва да бъдем честни.
Ситуацията става още по-сериозна, защото същите идеи скоро се разглеждат като провал, вместо да се разгледат по-сериозните шансове нещо да се случи. И докато грешките имат негативно влияние върху нас самите, предпочитаме в последствие никога да не ги допускаме, а именно това е най-голямата грешка, така елиминираме шансовете да натрупаме опит, а именно той е в основата на нашето развитие. Следователно, никой не може да израсне, ако по пътя не си позволи да се провали или да сгреши малко повече. Спомнете си колко точно грешки сте направили, когато сте били деца – отговорът може да запазите за себе си, но според учените именно този процес оформя личността в бъдеще.
Тоест грешките са част от процеса и ако допускате такива, създавате. Точно с големите грешки можем да си спомним и Томас Едисън, който обяснява колко точно опита е имал при правенето на електрическата крушка. Добрата новина е, че креативността и възможността да създаваме не се губи точно толкова рязко, колкото предният мозъчен дял ни казва. Ако не вярвате на учените, тогава просто се постарайте да се отдалечите от всекидневните занимания и ще откриете, че дори пред празен лист започвате да рисувате най-различни картинки. Мозъкът и креативността работят, при това в много добър синхрон, но само докато се позволява на всеки човек да играе извън наложените правила.
Защо предпочитаме да изключим креативното мислене? Причината е, че често извършваме различни всекидневни действия в онова състояние, което не ни създава много усилия. След това добавяме и социалните норми и започваме повече да се движим по течението, отколкото да се стараем да търсим нови подходи и пътища. Практически ставаме заложници на собствения си успех, особено след като картите са много високи. Не казваме в никакъв случай, че креативните хора не са успешни, впрочем има един много сериозен баланс между двете крайности.
Винсент ван Гог наистина е бил повече от креативен, впрочем бил е майстор на платното, но същевременно умира в бедност и страдание, защото никой не можел да приеме неговото творчество и по-скоро можем да заявим, че просто не е понесъл критиките. От друга страна ще видим, че хора като Стийв Джобс са успели не само да намерят правилния подход и да не приемат нито критиката на аудиторията, нито идеята, че са се провалили, впрочем същият човек се е провалял много пъти, за да достигне до крайният резултат.
Следователно креативните хора могат да постигнат много и се радват на успехите си, но това не означава, че нямат трудности по пътя. Препоръката за всеки един човек е просто да запази своя баланс и да свикне с идеята, че съвършенството не съществува, все пак всичко, което виждаме в чист и завършен вид е започнало от нечия черна дъска или гараж, унищожило е тонове хартия и нерви, за да достигне до този момент при нас.
