Котката Манкс – породата без опашка, която идва и с много други условия
Котките могат да бъдат разнообразни и породи, но макар и често да изглеждат дори антисоциални, това са животни, които винаги могат да ни изненадат. Има една порода, която винаги ще ни изненада доста сериозно и това разбира се е прословутата манкска котка. Известна е с това, че няма опашка и очевидно идва от остров Ман. И както се досещаме, забавно е да видим котка без опашка, но не с отрязана, а изобщо с липсваща. Това е една интересна генна мутация, която кара много зоолози да се замислят относно промените на гръбнака, които са настъпили.
Вярва се, че много животни на остров Ман нямат опашки, но конкретно котките са имали, поне до известно време. Островната изолация е започнала да променя гените на всички котки, докато най-накрая не останали само представители на вида без опашка. Според генетиката, въпросният ген, който отговаря за липсата на този артикул, се нарича „М“ и формира анормалната липса, като затваря изцяло гръбнака, без да позволява да се доразвие. Всички манксове разполагат с този ген и още един нормален, който обаче не е завършен и съответно определя доминантност. Има моменти, в които въпросната проява може да се прояви до никаква опашка в много редки случаи ще стигне евентуално до нормална дължина, но шансовете са наистина малко. Самата порода е известна с много други качества, макар и по-често да нямаме възможност да обърнем внимание на всичко това. От 1906 г. се определят официално като порода и в света има около 5 лицензирани развъдника.
И освен очевидната промяна, самите животни са известни и като малко по-топчещи животни, което ги различава значително от останалите. По форма приличат малко на бенгалските котки, но имат малко по-кръгло и компактно тяло спрямо всички останали. Благодарение на комбинациите от породи – викингите ги взимат и внасят за първи път в Европа, тези животни могат да варират в най-различни и разнообразни окраски и дори могат да опитомят сиамските черти, за да станат значително по-красиви. Понеже задните крака са малко по-дълги, задницата им е винаги доста по-висока от обичайното. Макар и да изглеждат малко по-слаби или уязвими, тялото им е мускулесто и доста по-тежко, отколкото се подозира. Дори и без опашка, която работи изцяло за баланс, тази порода може да се придвижва изключително бързо и активно.
Освен това опитомяват и някои кучешки потребности – идват, когато са повикани, носят предметите си за игра и още много други. Някои зоолози ги описват като малки кучета, които отказват да пораснат и винаги си търсят възможност за игра и забавление. Има една не толкова приятна подробност – те са изключителни ловци и това хоби ще се изрази във всеки един удобен момент. Носят плячката си и не обичат да бъдат игнорирани, когато са решили да се погрижат за цялото семейство. Друга важна подробност е, че същите успяват да ловят абсолютно всичко, което намерят, следователно собствениците им трябва да бъдат сигурни, че няма да има само мишки, а насекоми, птици и всичко, което мърда и се смята за вредител.
Проблемът е, че породата е нестабилна и много често още като малки, манксовете могат да пострадат при усложнения. Животът им е доста кратък, като мнозина смятат, че това е следствие на редица кръстоски. Освен висока цена за едно по-различно животно, експертите препоръчват винаги да се обръща внимание и на родословието, все пак отговорните развъдници взимат предвид абсолютно всички необходими гени и история, за да могат да направят стабилна порода. Другият вариант е след 1-2 години да останете сравнително разочаровани. Един забавен факт е, че горилата Коко, която се научава на американския език на знаците и може да комуникира през 80-те години, има точно такова животно за приятел и го кръщава „Топчо“, защото котката му е много кръгла.
Снимка: Wikipedia
