Великите любовни истории: Боб Фоси и Гуен Върдън – когато бракът е “Ах, този джаз!”
Имената им обикновено вървят с етикета за първо качество в музикалния шоу бизнес. Той е считан за най-великия американски хореограф, а тя – за на-великата танцьорка на Бродуей. Заедно те забъркват експлозивна смес, благодарение на която съвместните им сценични изяви ще се помнят вечно. Обаче същата тази химия, която ги прави толкова магнетични като творчески тандем, проработва в съвсем друга, нежелана посока в личния им живот. Любовта и взаимното уважение, с които встъпват в интимната си връзка, след време ще бъдат пометени от цунамито на недоверието, предателството и професионалното разочарование.
Вземи си кака да те отрака
В биографичната книга на Сам Уосън, въз основа на която е направен мини-сериала “Fosse/Verdon“ (2019), се споменава една случка от ранното юношество на хореографа, която ще остави неизлечим отпечатък в психиката му и ще бъде в основата на всичките му бъдещи, крайно сложни отношения с жените. Като 13-годишен той е част от популярно водевилно шоу. Освен това е любимец на всички стриптийзьори в шоуто. В демонстриране на симпатиите си обаче дамите в оскъдно облекло не са ограничават само до пощипване на бузите, а стигат доста по-далеч. Тези първи, нестандартни срещи със секса ще прераснат в нездрав модел на поведение, което Боб ще пресъздава, съзнателно или не, много пъти след това в своите сценични постановки. Всеки път, когато някоя жена го очарова с таланта си, той я пожелава и я издига на пиедестал. Но това продължава само, докато не се появи нова муза на хоризонта. Не случайно Фоси се жени четири пъти и има безброй извънбрачни афери.
През 1945 г., докато е в казармен отпуск, се жени за ученическата си любов. Двамата младоженци са непълнолетни и родителите им набързо анулират брака. Вторият брак на Фоси е с танцьорката Мариън Найлси продължава сравнително дълго, въпреки многобройните изневери от негова страна. През 1952 г. Фоси заменя Найлс с бродуейската звезда Джоан Маккракън, но това се оказва поредната несполучлива връзка, завършила с развод през 1959 г.
“Проклетите Янки”
Първата среща на Фоси и Върдън е през 1955 г. Сладката и талантлива къдрокоска, родом от Калифорния, тъкмо е спечелила “Тони” за участието си в мюзикъла на Коул Портър “Кан-кан” и вече е обявена за новата сензация на Бродуей. Когато я канят за участие в музикалната комедия “Damn Yankees”, между нея и хореографа Боб Фоси моментално прехвърчат искри. Въпреки че Върдън вече си е спечелила репутация на надута снобка, с която е трудно да се работи, и въпреки факта, че Фоси все още е женен за Джоан, той просто не може да й устои. Сцената с прелъстяването, която репетират заедно, ще се превърне след това в най-запомнящата й се филмова изява. Точно тази сцена й печели втора награда “Тони”. Както и сърцето на Фоси.
Когато майчинството бие кариерата
Фоси и Върдън заживяват заедно малко след като приключват работа по “Проклетите янки”. През 1959 г., когато Върдън е поканена да участва в крими-мюзикъла “Readhead”, тя се съгласява, но само при условие, че наемат Фоси за водещ хореограф. Филмът печели шест награди “Тони”. Една неделна вечер през 1960 г. Върдън и прясно разведеният Фоси узаконяват връзката си в Чикаго. За него това е трети официален брак, а за нея – втори. “По онова време не смятах, че трябва да съм омъжена, за да имам деца,“ спомня си по-късно Върнън, “обаче Боб настояваше. Затова се качихме в колата и потеглихме. Беше си купон. Боб беше много нервен и ако в този момент беше казал, че се отмята от решението си, щях да го разбера напълно.” Единствени свидетели на бракосъчетанието са свещеникът и деветгодишният му син.
Гуен се жени за първи път едва 18-годишна и когато ражда сина си, се оказва неподготвена да бъде майка. Затова родителите й поемат грижите за детето. Сега обаче тя е напълно решена да бъде отговорна съпруга и родител. През 1963 г. семейството се сдобива с дъщеря, която кръщават Никол. За около три години Върдън успешно се превъплъщава в ролята на грижовна майка и домакиня. През 1966 г. я ангажират за главната роля в бродуейската продукция “Sweet Charity”, но когато дават нейната роля на Шърли Макклейн във филмовата адаптация, Гуен ни най-малко не се разстройва, защото вече е намерила своето ново поприще – домакинстването и майчинството.
Боб е Бог! Всички други са на заден план
Боб, който от години страда от депресия, постепенно се връща към старите си пороци – наркотици, алкохол и жени. “По цял ден се наливах със скоч,” признава през 1984 г. в интервю пред Rolling Stones хореографът. “Взимах много кокаин и декседрин. Като отворех очи сутрин, първата ми работа беше да глътна едно хапче. След обяда, ако не изпиех още едно, не можех да се насиля да направя каквото и да е. А ако исках да отметна малко работа и вечерта, се черпех с трето. Намирах нещо романтично в това свое съществуване тогава. Аз бях Боб, който пие, пуши, чука наляво-надясно и създава страхотни неща. Вероятно съм си въобразявал, че съм безсмъртен и че никой не може да ми стъпи на малкия пръст.”
Легенди се носят за похожденията на Боб Фоси. Не че го прави нарочно, но просто му е в природата да кръшка. Не е верен на нито една от жените си. Изневерява дори на любовниците си! В лоното на семейния живот му е също толкова неуютно, колкото би му било и в овчарска колиба в планината. Въпреки че много обича дъщеря си, ординарният живот на баща и съпруг го отегчава до смърт. Причината, поради която с Гуен се задържат толкова дълго като двойка (цели 17 години!), е в това, че често работят заедно, а когато са на сцената, двамата не са просто съпруг и съпруга, а творци, които, създавайки изкуство, се забавляват. За щастие Гуен бързо се научава да разграничава Фоси – съпруга от Фоси-хореографа, което страшно помага за добрите им отношения. Но само като творчески тандем.
Когато чашата прелее
“Аз бях майка и съпруга по 24 часа на ден, защото именно това исках за себе си,” казва Върнън в интервю за New York Times през юни 1981 г. “Това обаче не ме правеше точната жена за Боб. Той ме надскочи. Започна да пише и да се занимава с много други неща, докато аз предпочитах да си стоя вкъщи и да се занимавам с Никол. Мразех се, задето не можех да се насиля да му се възхищавам. В неговите очи аз вече не бях богинята на танца, а просто негова съпруга. “
Въпреки че му е свикнала на характера, в един момент Гуен осъзнава, че не може да живее повече така и през 1971 г. настоява да се разделят. Не се развеждат и продължават да се подкрепят в творческите си проекти. Фоси искрено вярва в светостта на брака и раздялата с Гуен го разстройва дълбоко. От друга страна обаче, най-после има шанс да си развява байрака на свобода. И го прави на пълни обороти. През следващите години има безброй връзки с модели, танцьорки и актриси, сред които се откроява името на Джесика Ланг. Няма как самочувствието му да не е на макс. “Бях готин пич, така си е. Третирах жените с внимание и чувство за хумор, а на тях точно това им харесваше. А и да си го кажем честно – ние, режисьорите, никога не закъсваме за гаджета.” Запитан за причината да води толкова промискуитетен начин на живот, Фоси търси отговор в миналото си: “Явно съм си изградил комплекс на малоценност още като малък, затова сега постоянно имам нужда да се доказвам. Както и да е. Факт е, че прецаках брака си с Гуен, за което много съжалявам.”
Брак след брака
Въпреки раздялата си, двамата съпрузи продължават да си сътрудничат и работят заедно по няколко успешни проекта, сред които са мюзикълите “Chicago” (1975) и “Dancin” (1978), както и автобиографичният филм на Фоси от 1979 г. “All That Jazz”. Ето как обобщава отношенията им към този момент Върнън: “Първоначално връзката ни се основаваше на взаимно възхищение, което прерасна в приятелство. А това са неща, които никой от нас не може да пренебрегне. Той е прекрасен баща на Никол. Въпреки, че не живеем заедно, той си остава най-добрият ми приятел.”
Когато Фоси е покосен от инфаркт през 1987 г., Гуен е до него. И дълго след смъртта му тя ще продължи да пази паметта и предава творческите му послания. Тя става консултант в екипа, направил успешния мюзикъл “Fosse”, а освен това обучава няколко поколения танцьори в иконичния стил на съпруга си. В едно от последните си интервюта преди смъртта си през 2000 г. Гуен Върнън казва: “Имаше време, в което бях най-добрата танцьорка. После научих други как да танцуват като Фоси.”
Запитана за неконвенционалната връзка на родителите си, Никол казва: “Те знаеха, че могат да разчитат един на друг, дори когато бракът им вече беше в миналото. Ако не броим секса, може да се каже, че си останаха лоялни партньори до края на живота си.”
