Изкуството на бизнеса: Братя Чапрашикови – българските тютюневите магнати
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Макар прекроени и презастроени, софийските улици пазят своите тайни. Недалеч от глъчката на Витошка, шума на фонтаните пред Народния театър и достолепната фасада на Софийския университет се намират едни от най-забележителните къщи от т. нар Царско време. Ако решите да се разходите във въпросния район около Докторската градина, почти на всяка крачка ще се спирате, за да се полюбувате на някой от тези великолепни архитектурни паметници. Там е тъжната колона с женско лице, която ви гледа от къщата на архитекта Георги Фингов, занемарената, но навяваща романтика „Къщата с ягодите“ и близнаците на братя Парушеви, които зорко бдят край един от мостовете над Перловска река. Сред тази бяло-кремава красота, напомняща за едни отминали времена, има две сгради, чиито стени крият семейната история на най-крупните търговци на тютюн в България от преди девети септември.
Едната и до ден днешен е недостъпна за хорските погледи, защото е скрита зад масивна ограда на ул. „Оборище“ № 19, а другата демонстрира открито своите прелести на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 125. Дело са на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, чиито труд стои и зад сгради като Университетската библиотека и зданието на БНБ, построени в началото на 30-те години на ХХ в. Зад техните врати са се дискутирали политически и обществени теми, давали са се приеми, сключвали са се изгодни търговски сделки. Имената на собствениците им са били не само добре известни, но техният живот става прототип на образа на братя Барутчиеви в романа на Димитър Димов – „Тютюн“: „Имаше трима Барутчиев – кръвни братя. Двама от тях враждуваха помежду си като претенденти за корона, а третият, улеснявайки продажбите на тютюните им в чужбина, водеше безгрижен живот из европейските курорти.“ Ако в света на литературата братята са съперници, то в реалния живот са доста близки и се подкрепят. Фамилията им е Чапрашикови и те са предприемачите, които за първи път отварят вратите на българския тютюн към Европа.
Родът води началото си от Горна Джумая (дн. Благоевград) и основите са положени от Стоимен Чапрашиков. Той пръв започва да търгува с тютюн и през 1864 г. основава фирмата „Ориент табако“, която постепенно се утвърждава на пазарите в Мала Азия и Гърция. Двамата му синове продължават бизнеса на баща си. По-големият – Георги изкупува тютюна, докато по-малкият Иван – осъществява преработката и сделките. И двамата участват активно в политическия и обществен живот на българите. Георги е в редиците на революционерите, които подготвят Априлското въстание в района на Благоевград. Заедно с още двама свои съратници, той е предаден и осъден на смърт в София. Благодарение на своето влияние и връзки, Георги успява да откупи своя живот и този на един от двамата си приятели, третият е обесен за назидание.
Иван Чапрашиков
След тези перипетии, Георги се преселва в гр. Дупница заедно със съпругата си. През годините двамата се сдобиват с трима синове и една дъщеря: Стефан, Александър, Крум и Васка. През това време брат му – Иван не създава семейство, а страстно се отдава на търговията. Той разширява семейния бизнес и започва да търгува с кожи, брашно и други хранителни продукти, с които снабдява двореца. Политическата му кариера също е забележителна. Иван Чапрашиков на няколко пъти е избиран за градски съветник в гр. Дупница, участва в IV Велико народно събрание и е един от основателите на местната организация на Демократическата партия. Малко преди да си отиде от този свят, той решава да направи най-малкият си племенник – Крум – изпълнител на своето завещание.
Съгласно неговото последно желание, 15 000 лв. са дарени за субсидиране на безплатни ученически трапезарии и за учредяване на парична премия за успех на ученици от училище „Напредък“. Определени суми са разделени между училищата в Дупница и в родния Благоевград. Определя се и ежегодна сума, която да се дава на ученици, които не разполагат с големи финансови средства, чрез която да си набавят учебници и дрехи. Най-крупната сума е заделена за Софийската търговско-индустриална камара, която да я използва за награждаване на българи-изобретатели. Завещанието на Иван Чапрашиков се превръща в истинска ябълка на раздора. Съпругата му и други роднини го оспорват, което забавя с години неговото изпълнение.
Своята известност и значимост обаче родът дължи на тримата братя, синове на Георги Чапрашиков. Благодарение на натрупаното семейно богатство, установеният бизнес и създадените връзки, тримата не само получават възможно най-доброто за времето си образование, но и стават едни от най-влиятелните личности в Третото Българско царство. Най-големият брат – Стефан се ражда през 1874 г. Той от малък показва афинитет към спорта и към учението. През 1897 г. завършва право в Париж, след което се завръща в родината.
Известие относно обиколките на Стефан Чапрашиков в Пирот
Няколко години по-късно Стефан Чапрашиков става личен секретар на цар Фердинанд – длъжност, която заема в продължение на повече от седем години. Стефан е един от най-доверените хора на владетеля и дори го придружава по време на първите му пътувания със самолет. Именно към него се обръща Фердинанд, когато на 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на България. Тогава царят е в Търново и пише телеграма до Стефан, в която го разпитва за настроенията в столицата. Отговорът е мигновен: „Никога столицата не е бивала в такъв възторг. Ентусиазмът в целия град е неописуем.“
През годините царят забелязва истинското призвание на своя близък приятел и това е дипломацията. Стефан е офицер по време на Балканската война (1912-1913) и дори е награден с орден „За храброст“. Той е включен като делегат по време на преговорите с Турция и участва в Лондонската конференция, на която е подписан мирният договор, който слага край на Балканската война. След Първата световна война Стефан Чапрашиков е последователно дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Германия. Именно в Берлин той затвърждава не само политическите връзки между двете държави, но и полага основите на трайни икономически взаимоотношения. По това време той основава фирмата „Стефан Чапрашиков и синове“, заедно с племенника си – Димитър Божков. Двамата започват усилено да изнасят български тютюн за Германия.
Стефан е не само умел бизнесмен и дипломат, но и отдаден спортист. Неговата страст са конните спортове, в които той дори се състезава професионално. През 1929 г. става член на Международния олимпийски комитет, а малко след това го правят почетен председател на Българския олимпийски комитет. По време на зимните олимпийски игри през 1936 г., Стефан Чапрашиков дарява 20 000 марки на българските олимпийци, с които да подпомогне участието им в игрите. Това не е единствената му благотворителна дейност. Сумата от 10 000 лв. той отделя за построяване на метеорологична станция на връх Мусала. Отново с негови средства се инициира изграждането на хиподрум в столицата.
Средният брат – Александър не е привлечен от юридическите науки, а завършва Военното училище. След това, следвайки стъпките на чичо си Иван, той става активен деец на Демократическата партия. През 1919 г. е назначен за председател на градското бюро на партията в Дупница. Кариерата му продължава своя възход и Александър Чапрашиков е избран за депутат в XVIII и XIX Обикновено народно събрание. Също както по-големия си брат и той отделя средства за благотворителност като дарява повече от 140 000 лв. за строежа на църквата в Банкя. Той се сдобива с две деца – Анна и Георги, който кръщава на баща си.
Най-предприемчив обаче се оказва най-малкият брат – Крум. Той е пресметлив, импулсивен и красноречив. Роден е през 1882 или 1883 г. в гр. Дупница. Още като ученик участва в кръжока „Борба“, който е част от Македонското сдружение „Революция“. От този момент нататък съдбата му става неразривно свързана с делото за освобождение на Македония. Вероятно заради това именно на него чичо му Иван завещава цялото си състояние. Иван е бил приятел на Яне Сандански и спомоществовател на ВМОРО, дейността му е продължена именно от неговия най-малък племенник. Докато Крум учи в Американския колеж в Самоков, той става член на ВМОРО. След това поема по стъпките на най-големия си брат и завършва право в Гренобъл, Франция. Когато се завръща в България, Крум се отдава на революционни дела. Той става четник в редиците на Христо Чернопеев, който действа от името на ВМОРО в Струмския окръг, а след това за малко се присъединява и към силите на Яне Сандански.
През 1906 г. Крум Чапрашиков прекратява активната си дейност на четник, но до края на живота си подпомага финансово ВМОРО, както със свои средства, така и благодарение на състоянието, което получава от чичо си. Будният му дух го провокира да предприеме едно околоевропейско пътешествие през следващата една година. По време на него той създава и не малко бизнес контакти. През 1907 г., едва на 25 годишна възраст той прави най-големият си удар, когато във Виена продава двугодишна тютюнева реколта и печели състояние в размер на милиони левове. Тази сделка го превръща в най-влиятелният български търговец на тютюн. През следващите години, благодарение на усиления бизнес на него и братята му, страната ни става третата по износ на тютюн в Европа. Изграждат се и тютюневите складове на компанията „Ориент табако“ на улица „Одрин“ в гр. Пловдив, за които се твърди, че са прототип на фабриката „Никотиана“ в романа „Тютюн“.
Парите и политиката вървят ръка за ръка и Крум не остава по-назад от братята си. Той става един от лидерите на Демократическата партия в Дупница и не е учудващ факта, че през 1909 г. става кмет на града С негова помощ е прокаран водопровода в града. В три последователни мандата е избиран за народен представител в Обикновеното народно събрание. Крум е целенасочен както в обществения, така и в личния си живот. Той сключва изгоден брак с Елисавета Тенева, дъщеря на бившия министър на финансите – Михаил Тенев. Двамата имат две деца – дъщеря Анна, която кръщава на майка си и син – Иван, който носи името на чичо му.
Когато избухва Балканската война, Крум Чапрашиков също като брат си Стефан, се записва доброволец. Разликата между двамата е, че той оглавява чета, действаща в авангарда на българската армия. След войната, Крум продължава своята обществена дейност от страниците на вестник „Зора“. Той главният акционер на това печатно издание, създадено през 1919 г. от изтъкнатия българския журналист Данаил Крапчев. Вестник „Зора“ е един от най-големите и влиятелни български всекидневници в периода между двете световни войни.
Наред с тази си дейност, Крум става част и от управителния съвет на Македонската народна банка. Неспокойният му дух обаче е сломен от коварна болест. Още на младини той тежко прекарва пневмония вследствие на която белите му дробове стават много уязвими към инфекции. Три години Крум се опитва да намери лечение за туберкулозата в Швейцария, но напразно. В крайна сметка болестта побеждава и то издъхва през 1934 г. В завещанието си той остава солидни суми за издръжка на училищата в Благоевград, Дупница, Кочериново и Крумово.
Донякъде той е пощаден, защото не става свидетел на съдбата на семейството му след преврата от девети септември. По време на управлението на БЗНС братята смятат, че това са най-трудните им години, когато с право ги разследват за незаконно присвояване на имоти. Оказва се обаче, че девети септември им нанася най-тежките удари. Когато през 1944 г. избухва преврата, най-големият брат Стефан се връща в България, смятайки че неговите връзки биха помогнали на семейството му. Той дарява на държавата дома си на улица „Шипка“ № 20 и имота си в Евксиновград, но въпреки това не успява да направи сделка с новата власт. Къщата му е разрушена и днес на нейно място се издига сградата на Руския културен център. Той се опитва да помогне и на племенника си Димитър да се измъкне от държавата, през Турция, но времената са такива, че не успява да задейства нито една от връзките си. Огорчен и чувствайки се напълно безсилен, Стефан слага край на живот си като се обесва.
Брат му Александър е съден от Народния съд. Цялото имущество на фамилията е иззето, включително къщите на ул. „Оборище“ и на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Години по-късно в сградата на ул. „Оборище“ се установява да живее Тодор Живков, а в другата къща – на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ – дълги години се помещава Полското търговско представителство. Александър Чапрашиков и семейството му са въдворени в Лясковец, където той умира незнайно в коя година, последван от съпругата си. Двете им деца остават на улицата като до смъртта си Анна се издържа, рисувайки портрети и продавайки ги на безценица.
Синът на Крум Чапрашиков – Иван е изпратен в Белене, а майка му едва преживява. Единствената, която се измъква от новата власт е Анна, която бяга от България малко преди девети септември и се установява в Швейцария. Тя става кореспондент на сп. „Пари мач“ в Ню Йорк и няколко години по-късно с помощта на свои колеги сключва сделка с Тодор Живков и измъква брат си и майка си от страната. След падането на комунизма, единственият наследник на имуществото на семейство Чапрашикови става Анна. Отнема й години да успее да си възвърне това, което й се полага. В своето завещание тя оставя всичко на „Американския колеж“ в Благоевград, за да може да субсидира следването на български ученици в известни американски университети като Йейл, Харвард и Принстън.
Както и при много други български търговски фамилии, девети септември слага край на семейния бизнес на братя Чапрашикови. Създадената от рода фирма „Ориент табако“ е национализирана и сградата на нейните складове в Пловдив става част от Тютюневия комбинат „Родопи“, а после е дадена на Булгартабак. Най-влиятелните тютюневи предприемачи потъват в тъмата на времето, но не и на историята. Благодарение на положените от тях основи България продължава да е сред главните износители на тютюн в Европа. Признанието към делата им идва късно, през 2020 г., когато двама от тях -Стефан и Крум са удостоени посмъртно със званието почетен гражданин на Дупница.
Снимки: Wikipedia
За съжаление архивът не разполага със снимки на всички братя!
