Кой е истинският чичо Том от прословутата колиба на Хариет Стоу
През юни 1862 г. започва по-тъмното време от гражданската война в САЩ. Битката между севера и юга и по-точно, една от малкото войни, които се е водила на американска земя, започва да показва своята не толкова красива страна. По това време Линкълн чете книгата „Чичо Томовата колиба“. Един от най-интересните бестселъри на Хариет Стоу и привлича вниманието на много американци, които се интересуват пряко от робството и се налага да преосмислят идеята и практикуването му.
Интересното е, че в нея не се съдържа само литературна измислица, Стоу прекарва много време в разглеждането и събирането на робски истории, които ѝ дават възможност да създаде своя шедьовър. Сред всички имена и легенди, дамата попада на историята на Джосая Хенсън – мъж роден в робство и успял да избяга в Канада. До днес някои хора смятат, че благодарение на тази книга, Линкълн започва да мисли за еманципацията и ще настоява за освобождаването на робите. Какво наистина се случва, трябва да разберем в следващите редове.
Историята на Хенсън започва на 15 юни 1789 г. в Чарлс Каунти, Мериленд. Неговите родители са притежавани от две семейства, а в биографията си, Джосая разказва, че детството му е било изпълнено с насилие. Няма друго, което да си спомня от този период и има разумно обяснение. Детското съзнание може да запечата много спомени, а един от тях, който разказва е няколкото опита, в които неговата майка е била нападана от мъже, искащи да я изнасилят. В някои моменти бащата е успявал да я спаси, в други не е бил такъв късметлия. А нападението над бял човек се е смятало за грубо нарушение и господарите отрязват ухото на провинилия се.
Джосая си спомня и онзи момент, в който баща му е наказан със сто удара с камшик. След това е продаден на друго семейство и никога повече семейството не е цяло. През целият си живот Джосая така и не разбира какво се е случило с него. Когато собственикът им умира, младежът и неговите 5 роднини са пуснати на търг и са разпродадени в различни семейства. Когато Айзък Райли закупува майката на Хенсън, тя го умолява да закупи и съна ѝ – най-младият от пет деца по това време. Вместо съчувствие, Айзък я бие още на пазара пред очите на всички деца.
Това било и един от най-ранните спомени за мъжете, оставили следа в съзнанието му. А по това време в САЩ, традицията повелявала абсолютно същото за всеки друг роб . За кратко време героят в нашата история се разделя с майка си, но след това е разменен за подковаване на кон, останалите братя така и не се откриват.
Джосая започва да расте в плантацията на Райли близо до Вашингтон. Макар и съжителството с новия господар да продължава с много тежък и жесток побой, при това във всеки един удобен случай, момчето печели доверието му или просто издържа на всичките атаки. Не може да чете и да пише, но пък има възможността да помага в развиването на бизнеса на своя господар и често е изпращан до града, за да върши различни работи, които в това отношение били резервирани за бели хора.
Като заяква става дори бодигард на своя Райли и успява да го спаси от сигурна смърт при една битка в бар. В свадата едно острие се забива в рамото му и до края на живота си, Хенсън не може да вдигне лявата си ръка над главата. В плантацията се запознава с християнството и намира своята роля като проповедник сред останалите роби. Понеже не може да чете, неговият господар продължава да го бие, докато не се научава, като всяка грешка идва с ново наказание.
Хенсън успява да запомни някои любими цитати от Библията и често ги повтаря. Впечатлен от библейските познания, друг робовладелец му помага да събере сумата от 350 долара и така да закупи своята свобода. Застаряващият Райли отказва да го продаде, взима парите и разкрива истинските си планове – да го продаде още по-далече на юг, разделяйки го от неговата съпруга и жена. Племенникът Амос е изпратен на пазара, заедно с Джосая.
По пътя белият господар се разболява с малария и решава, че няма смисъл да върви срещу съдбата, последното, което успява да каже на своя роб е да бяга на север и да спасява животи. Окрилен от тази идея и очевидно свободен, бъдещият чичо Том успява да види свободата заедно с жена си и четирите си деца през 1830 г. Изминават повече от 1200 километра до Канада. Близо до Ниагарската река, един шотландски капитан помага на бегълците да прекосят границата и щом стъпват в Канада, всички са спасени и най-вече свободни.
Хенсън решава, че ще използва новата си придобивка малко по-добре и наистина го прави. В края на 30-те години на XIX век, закупува около 200 акра земя в Онтарио и създава убежище за всеки един афро-американец, който успее да стигне. В един момент, неговата територия е населявана от стотици хора. Тя е и спирка на подземните железници, които помагат на роби да избягат от САЩ. А докато робството продължава да е една от най-големите напъсти, той има възможността да се запознае със Самюел Аткинс Елиът – един от бившите кметове на Бостън, който малко по-късно ще стане конгресмен. Елиът разбира цялата история на човека, който създава селище за свободни роби и я публикува през 1849 г. С излизането ѝ става един от най-добрите бестселъри по това време. Раждането на „Чичо Томовата колиба“ е възможно отново с помощта на една среща между Джосая и Хариет.
През 1849 г. именно бъдещата авторка иска да се запознае по-подробно с историята на този толкова странен герой за времето си. Двамата си говорят много за робството в Америка и авторката води сериозни записки, задава въпроси, опитва се да разбере в какви условия живеят тези хора, как се хранят, къде спят, какво се случва с тях и други по-фини детайли. Само две години по-късно тя издава своята книга и заявява, че я е написала, за да събуди симпатия към африканската раса. В нейната книга няколко героя успяват да избягат и да открият свободата си, но чичо Том умира в ръцете на зловещ робовладелец, който отказва да го пусне, след като е помогнал на две жени да се спасят. След смъртта на чичо Том, синът на плантацията освобождава всички роби, за да може да почете паметта и жертвата на починалия. Джосая също е впечатлен и наблюдава не само канадците, които са потресени, но и американците, които не разбират как се е стигнало до този момент.
Мнозина дори казват, че всичко е измислица и отказват да повярват на Хариет и тази легенда. От първото издание са закупени около 300 000 копия. Републиканците закупуват и спонсорират издаването за допълнителни копия, за да могат да ги раздадат, когато Линкълн заявява, че робството трябва да бъде премахнато. Според някои от неговите сенатори, именно тази книга го поставя в Белия дом и диктува правилата на страната в бъдеще.
Преди това е била невъзможна мисия. Дори и по време на изборите, бъдещият президент се опитва да смекчи тона, за да не изгуби гласовете на южните щати. Неговата идея е да се задържи наемането на афро-американци за работници, но да се прокарат правила, които да ограничат престъпленията над самия човек. Благодарение на книгата и достатъчното поддръжници, Линкълн успява да направи кариера и след това да хвърли страната във война, която за едни е справедлива, а за други – право да запазят начина си на живот.
Едва през 1862 г. се среща с Хариет и се изненадва, че това е дребната малка жена, която пише книга и разпалва една голяма война. През 1853 г. Хариет дори признава, че е използвала мемоарите на Джосая и благодарение на него и разказите му, раждането на чичо Том не е било толкова трудно. Тя дори публикува обяснение, което носи името „Ключът към колибата на чичо Том“ и там разказва как е направила своето изследване и е попаднала на историята и мемоарите на истинския герой.
Най-важното е, че подчертава дебело за мъченията и престъпленията, извършвани над робите. Именно те са най-истинската част в страниците. Макар и мнозина да твърдят, че цялата книга е литературна измислица. Приликите между истинския и литературния герой, са повече от очевидни. В историята и на двамата има много надежда, която не им позволява да се предадат. Поемат еднакво количество рискове и помагат на мнозина да избягат и да открият безопасното място за живот.
Един от почитателите на книгата – Мартин Робинсън Делайни заявява, че е убеден кой е истинският чичо Том – Джосая. И няма нужда това да се доказва. Същият човек дори претендира, че авторката трябвало да даде повече признание на личността му, особено след като прави второ издание, с което разказва своето вдъхновение, дори се претендира и за част от печалбите. Макар и Джосая никога да не получава точно толкова влияние в света на литературата, неговата свобода е началото на една по-дълга битка, в която робите наистна да стигнат до африканската обетована земя. Когато започва да печели и да се изхранва, събира парите и заминава за южните щати, където закупува роби и след това ги освобождава в Канада. Позволява им да работят, като техният труд освобождава и други след тях. Успява да се срещне с кралица Виктория, както и с президента Хейс в Белия дом.
Когато Линкълн пише декларацията за освобождаване, той подчертава книгата на Хариет и напомня за всички злини, които са се стоварили върху някогашните роби. Джосая Хенсън умира през 1883 г. на 93-годишна възраст. В последните си дни се шегува, че е наричан чичо Том и с гордост носил точно тази титла. Радва се, че е бил онази искра, която да накара писателката да даде живот на една по-истинска и красива история от неговата собствена и точно по тази причина заявява, че не е живял напразно. До последният си ден, Хенсън вярвал, че книгите са началото на един нов живот и ще останат като завещание на бъдещото поколение и до голяма степен е бил прав.
Снимки: Wikipedia
