Вашият кратък гид за Карл Маркс
Влиятелният комунистически мислител Карл Маркс, който почива на 14 март 1883 г., е немски икономист, социолог и философ. Сега ще разгледаме няколко факти за живота, смъртта, теорията и наследството на Карл Маркс и ще научим, че, може би изненадващо, Маркс остава демократ до края на живота си.
Кой е Карл Маркс?
Карл Маркс е немски икономист, социолог и философ. Той е роден на 5 май 1818 г. в Трир – който тогава е част от пруската Рейнска област – и умира в Лондон на 14 март 1883 г.
Маркс започва да се интересува от комунизма – теорията, че средствата за производство трябва да бъдат общо притежавани и управлявани за обществено благо – след като започва кариерата си като журналист в началото на 40-те години. Постепенно той става най-важният защитник на комунизма в Европа през 19 век и добива известност главно чрез асоциирането си с Парижката комуна (1871 г.) – социалистическо въстание на работническата класа срещу френското правителство, което продължава два месеца.
След континенталните революции от 1848 г. – поредица от републикански бунтове срещу европейските монархии, в Сицилия, Франция, Германия, Италия и Австрийската империя – Маркс е пратен в изгнание в резултат на политическите си убеждения. Премества се в Лондон (където ще остане до края на живота си) и прекарва голяма част от времето си в учене в читалнята на Британския музей. Той живее в относителна неизвестност и в продължение на много години в значителна бедност, издържайки се главно от редовните вноски от своя интелектуален партньор Фридрих Енгелс, който работи във фабриката за предене на памук на баща си в Манчестър.
Най-известната работа на Маркс е Комунистическият манифест (1848 г.), който той пише заедно с Енгелс. Работата предсказва окончателното сваляне на капиталистическата система, като се описва как един ден работниците ще се издигнат, за да се възползват от средствата за производство. Най-впечатляващото изследване на Маркс обаче е „Капиталът“ (1867 г.), което проследява произхода, развитието и вътрешното функциониране на капиталистическата система.
В какво вярва Карл Маркс?
За да разберем основите на вярванията на Маркс, важно е да знаем какво се случва в Европа през 19 век. През този период се въвежда нова фабрична система, която все повече концентрира работната сила („индустриалният пролетариат“) в лошо платени, опасни и нездравословни условия. Бедността е широко разпространена в новите градски квартали.
Маркс вярва, че тъй като все повече и повече работници са изтласкани в бедност, те в крайна сметка ще се изправят срещу шефовете си рано или късно. Тогава социалистическите пропагандисти ще убедят работната сила, че производството за човешки нужди (а не за печалба) е за предпочитане. Така те ще убедят пролетариата да се опита да свали системата, мисли си Маркс.
След тази въображаема революция – която Карл в ранните си години предполага, че ще бъде насилствена – ще настъпи фаза, наречена „диктатура на пролетариата“, в която избрано правителство на работническата класа ще започне да управлява икономиката. Средствата за производство, банки, транспорт и земя ще станат публична собственост и ще бъде изготвен централен план, който да гарантира, че произведените стоки отговарят на нуждите на населението.
След дълъг период на развитие – който може би ще продължи поколения – „държавата“ ще престане да съществува като извънземна организация, притежаваща воля и интерес, отделни от тези на населението. В крайна сметка ще бъде постигнато „комунистическо общество“, при което повечето форми на принуда и експлоатация (като използване на труда на другите без справедлива награда) няма повече да съществуват.
Как Карл Маркс развива идеите си?
Маркс се основава на анализите на редица по-ранни социалистически писатели – най-вече Робърт Оуен, Шарл Фурие и Анри дьо Сен Симон – които от около 1815 г. нататък твърдят, че капитализмът трябва да бъде заменен от система, основана на обща собственост и/или управление. Към 1845 г. Маркс се убеждава, че капитализмът – тоест икономическа и политическа система, основана на пазарна конкуренция и нарастващ технологичен напредък – е уязвим към циклично повтарящи се кризи, при които богатството става все по-концентрирано в ръцете на малцина.
В Парижките ръкописи от 1844 г. Маркс описва „отчуждението“ на работника от производствения процес; от собствения си продукт; от други работници; и от другите „същества от вида“ – общностно самосъзнание, което осигурява основата на общителността. Той също така теоретизира, че разделянето на труда на малки, повтарящи се задачи пречи на работниците да постигнат „всестранно“ развитие на своите интелектуални способности. Това, твърди Маркс, отдалечава работниците един от друг, като ги прави конкуренти, като по този начин подкопава естествената солидарност между „съществата от вида“.
В Немската идеология Маркс изглежда изоставя концепцията за „същество от вида“ в полза на по-исторически разказ за капитализма като най-новия „начин на производство“. Сега той вижда и солидарността, която работниците постигат чрез сътрудничеството си на работното място. Според него това е доказателство за общителността, на която ще се радва новото общество. На този етап Маркс разглежда капитализма като играещ до голяма степен прогресивна роля в изкореняването на феодализма [доминиращата социална система в средновековна Европа] и повишаване на перспективата за народен суверенитет, макар и ограничен от буржоазното управление.
В по-късните години Маркс се отклонява от възможността да елиминира „отчуждението“ и приема възгледа, че нарастващата механизация на труда ще предложи много повече свободно време за работническия клас. Въпреки това, както през 1844 г., той разглежда „осакатената“ личност на работниците като ключов резултат от капитализма. „Те осакатяват работника до фрагмент от човек, деградират го до нивото на придатък на машината“, пише той в Капитала (1867 .).
Колко отговорен е Карл Маркс за разпространението на комунизма през 20 век?
В началото на 20 век се предлагат много разновидности на марксизма, най-известната от които е свързана с водещата партия на работническата класа в Европа, Партията на социалдемократите в Германия. Тези така наречени „ревизионисти“ – по-специално Едуард Бернщайн – не са съгласни с голяма част от предложенията на Карл Маркс, включително идеята, че капитализмът ще доведе до последна голяма революционна катастрофа. Вместо това, смятат социалдемократите, системата може да бъде реформирана постепенно и спокойно чрез гласуване.
Междувременно в Русия болшевишката революция от 1917 г. настоява за революционна интерпретация на идеите на Маркс. Болшевиките са малка партия в Русия, водена от Владимир Ленин, чиято цел е да свали Временното правителство и да създаде правителство за пролетариата. Ленин настоява, че специална конспиративна група може да постигне политическа власт. Но за да я поддържа, властта ще трябва да остане в ръцете на малка група, а след това дори в ръцете на един диктатор.
Самият Маркс никога не е подкрепял подобна стратегия – той остава демократ през целия си живот, настоявайки, че лидерите трябва да бъдат избирани, да подлежат на отзоваване и да им се плаща не повече от средната работна заплата. Въпреки това Ленин твърди, че неговата система все още е демократична, наричайки я „демократичен централизъм“, за да покаже, че вземането на решения включва консултации с масите, но след управлението произтича отгоре надолу.
