Варварските екзекуции на Япония и последната екзекутирана жена
Във френския двор можем да проследим раждането на един универсален уред, който по един или друг начин успява да сложи край на човешкия живот. Както можем да се досетим, става въпрос за гилотината. Устройството е разработено от Жозеф Игнас Гийотен – професор по анатомия, който вярвал, че с това творение ще позволи по-хуманно премахване на различни престъпници и затворници. За дизайна на машината е нает офицер от Стасбург – нотката на ирония е, че днес там се намира Европейският съд за правата на човека. След като първите модели са представени на Луи XVI, той заявява, че предпочита да бъдат използвано триъгълно острие, вместо сърповидно, за да се намали болката.
Главата живее около 2 минути, когато се отдели от тялото, но никога няма да разберем дали гилотината е била толкова безболезнена, колкото се твърди. След него е изпратена и Мария-Антоанета, която така или иначе никога не разбрала своите поданици и практически била фиктивната кралица, от която нищо не зависило. За самата революция може да бъдат отговорни редица фактори, включително и изключително лошата година за земеделието, тя е обвързана с така нареченото топло течение Ел Ниньо, което променя значително хода на историята. И двете кралски особи приключват живота си през далечната 1793 г.
Смъртната присъда е наказание, което можем да видим в твърде много случаи, но за жалост, докато Европа променя курса и става значително по-хуманна, традициите в Япония продължат и още по-лошото е, че там липсва гилотината. В страната на изгряващото слънце можем да забележим наличието на катаната, която има последната дума в ръцете на екзекутора. Присъдата там се изпълнява по следния начин. На първо място осъденият коленичи с вързани ръце зад гърба, докато екзекуторът премерва няколко пъти удара си. Екзекуцията практически прилича на първобитен опит за цепене на дърва, но след като законите са сурови, можем да забележим, че престъпността продължава да е особено ниска, впрочем смъртната присъда продължава да е активна в Япония, а инженерната мисъл е проектирала специално помещение за изпълнението ѝ.
С оглед на това, искаме да ви запознаем с Такахаши Оден. Тя е последната екзекутирана с катана през далечната 1879 г. Нейното име остава не само като последната екзекутирана, но и като феноменът, който дава едно добро начало на вестниците да започнат да се разпространяват в Япония. Както се досещаме, всяка лоша новина продава повече, от най-добрата възможна, човешката природа е изградена по този начин, следователно във всеки от нас живее по един песимист. Историята ѝ е особено оскъдна, като никой не може да потвърди кога точно е родена, дори годината 1848 е под въпрос, защото архивите не са категорични. Нейната майка се обвързва със старейшина, който има извънбрачна връзка с нея, а след като съпругът ѝ разбира за изневярата, просто събира багажа си и опозорен напуска семейството.
Снимка: Wikipedia
Такахаши и нейната майка са изпратени да живеят в дома на старейшината, който има друга съпруга и още няколко деца. Младото момиче не може да се похвали като човек с щастлив детство, впрочем целият ѝ живот е лишен от подобни моменти. След известно време напуска дома си и се омъжва. Нейният съпруг Наносуке обаче се разболява от проказа и по това време тя не само не е лечима, но и социалната дистанция, която се пази около двамата, става невъобразима. Такахаши не изоставя своя любим и работи винаги за него.
Труди се неуморно и точно тук има две версии. Едната е, че е продавала тялото си, за да може да го гледа, другата е, че е работила какво ли не, но е запазвала семейната чест. В последствие се смята, че когато болките на Наносуке са станали немислими, именно той е пожелал да бъде убит. Съпругата му дава отрова и след това е свободна да продължи живота си. За беда среща друг също не толкова подходящ човек на име Ичитаро Огава. Въпросният е страстен комарджия, който за кратко време успява да прахоса всичко, което притежава, а заедно с него заминават и парите, които Такахаши изкарва. Когато мизерията вече властва в дома им, тя е принудена да отиде и да поиска пари на заем от търговеца на антики Йошизо Гото. Обикновено японците са изключително горди хора и това е най-големият позор, който може да изпитат през живота си.
Самата Такахаши ще признае, че обикновено тези проблеми се решават в семейството, но след като била прокудена от дома си, а и нейните роднини отдавна са били мъртви, нямала от кого да поиска и петаче. Йошизо бил готов да помогне, но срещу едно малко по-различно условие – да получи тялото на младата дама за даването на заем. В безизходицата, тя се съгласява, когато прекарва една вечер с търговеца, тя напомня за първото условие, а Гото се усмихва и заявява, че се е шегувал. Точните ѝ думи са:
„Тъй като спазих обещанието си, ще ми заемете ли малко пари?“
В гнева си, Такахаши се сбива с любовника си и започва една сериозна и зловеща битка, чийто край завършва с бръснач във врата на Йошизо. Убийцата, която по-късно ще намери място в първите японски вестници, се нарича „отровната съпруга“. Макар и да се защитава, правителството не гледа на това престъпление с добри очи. Нещо повече, всички очакват нейната присъда. Започва издирване и след десет дена, жената е изправена пред съда. Заради опита си да избяга, властите не са очаровани и дори не я изслушват. Осъдена е на смърт и изпратена в затвора заедно с останалите убийци. Непоклатима и осъзнаваща, че скоро цялата тази трагедия, наричана живот, може да приключи, дамата изпитва и някакво облекчение.
Останалите затворници треперят, а тя се усмихва и заявява, че иска да мине първа под ножа, за да им покаже, че няма нищо страшно. В последните мигове, преди да излезе, моли за милост и иска да види своя партньор, но ѝ е отказано. В деня на екзекуцията, дамата коленичи и чака последният удар. Изпълнител е Асаемон Ямада, който има натрупан стаж и много добре знае как да използва своята катана. До днес не е ясно колко точно човека е убил, но има потвърдени поне 20 успешни изпълнени присъди.
Такахаши щяла да се окаже 21-та, която за жалост не приключва толкова добре. Според различни източници, Ямада не успял да прицели точно жертвата, тя трепнала и острието свалило част от задната част на черепа, където се намира малкия мозък. Докато агонизира от болка, екзекутурът нанася още няколко удара и отново без успех, едва към 10-я е успял да я избави от мъките ѝ. Когато вестниците разказват историята на убитата по особено жесток начин, двама писатели от японски произход превръщат Такахаши във фаталната жена, която работи като проститутка и избива мъже.
Истината обаче е, че през целия си живот е била само с трима мъже, като последният видно ѝ се подиграва. Нейният гроб, както и паметник, се посещава редовно и до днес от редица дами. Самата тя се превръща в символ, както на една грешна присъда, така и на един особено нещастен живот. След смъртта ѝ, тялото е нарязано и изпратено за изследване от лекар на име Каору Осанай. Лекарите търсили причина, за да си обяснят този социален феномен. В последствие същото е изпратено в университетската болница в Токио, а след това и във военната болница.
Никой не знае какво точно е било изследвано, а и не вярваме изобщо да е останало нещо за изследване. Макар обаче да се смята, че Такахаши е последната обезглавена и убита по този начин, архивите подсказват, че до 1886 г. в затворите продължават да се убиват хора, като изпълнените методи продължават да стават посредством катана! Такахаши обаче остава последната жена, екзекутирана по този начин, всички останали са мъже, така че до някаква степен можем да имаме достоверност в историята. С оглед на тези методи, трябва да бъдем сигурни, че французите поне са създали нещо много по-специално в това отношение.
