Джейсън Вукович и саморазправата с педофилите – един противоречив герой на Аляска
Какво е необходимо, за създаването на сериен убиец, педофил, психопат, садист и всякакви други? Нека започнем с лошо детство, малтретиране, системен тормоз и още много други. Майката на Андрей Чикатило му казвала никога да не излиза от дома си, за да не бъде изяден от съседите. Майката на Тед Бънди пък дълго време играела ролята на сестра, докато не се разкрива истината. До днес можем да видим, че голяма част от психолозите и експертите не могат да изчислят до каква степен се уврежда детското съзнание и какви ще бъдат последствията, когато един малък човек бъде изложен на това количество стрес, едно е сигурно – щетите са безвъзвратни.
Точно по тази причина обаче няма да говорим за хората, които извършват жестоки престъпления и влизат във вечерните новини като изверги. Ще разкажем историята на Джейсън Вукович. Известен е още като „Отмъстителят на Аляска“. Неговата история до някаква степен може да се смята за доста трогателна, особено след като разберем, че той самият е бил подлаган на разнообразен тормоз и може да се смята за жертва на педофил. През 2016 г. мъжът влезе във вечерните новини като човекът, който отмъщава на педофилите.
Интересен факт е, че докато повечето организации в тази посока са обвързани да дават публичност, Джейсън има само едно желание, да причини същото, което е било причинено на него, както и да отмъсти за всички онези жертви, имали нещастието да срещнат подобни „личности“ в живота си. След като е заловен, Вукович признава, че е изпитвал нуждата да се разправи с педофилите, след като пастрокът му се оказал доста зловещ. Историята започва през 1975 г. Джейсън е отгледан от самотна майка, която по-късно се омъжва за Лари Лии Фултън. Вместо мъжът да даде правилните посоки на момчето, както и да го подготви за по-суровия живот, Лари решава да задоволява себе си. Макар и семейството да е отдадено на християнството и да посещава църквата по няколко пъти на седмица, за детето късните молитви се превръщат в нещо съвсем различно и доста зловещо.
Сексуалният тормоз е бил само една форма на наказание, другата била насилието, което се изразява под формата на бой с колан. Неговият брат разказва по-късно каква е истината и какво се е случвало в дома им. Историята е, че вечер, когато бащата се прибере, кара двете момчета да се обърнат на една страна на двуетажното легло и след това извращенията започвали. Джул (големият брат), предпочитал да провокира баща си първи, за да може след това по-малкият да бъде в безопасност. Понякога тези планове не се случват точно така, както момчетата са мислили. През 1989 г. след години на тормоз, бащата е осъден с условна присъда, но не лежи в затвора. По-късно минава през дома, за да провери дали семейството е добре. Това означавало още тормоз за Вукович до 16-годишната му възраст, когато бяга с брат си от дома.
Момчетата заминават за Вашингтон без никакви документи и пари. Започват да крадат и да създават име в различните не толкова приятни места на света. Местните полицаи ги познават много подробно, но дори тогава споделят, че омразата в двамата е впечатляваща, имайки предвид възрастта им. По това време всеки от тях знае, че не струва нищо и животът му е пропилян. Необходимо е точно толкова, за да видим в какво ще се превърнат момчетата и какво наистина ще се случи в последствие. До 2008 г. Джейсън има няколко досиета във Вашингтон, Орегон, Идахо, Монтана и Калифорния, а през 2008 г. се завръща в Аляска. Там продължава да трупа престъпления на гърба си, които включват обири, притежание на наркотици, нападение на съпругата си – последното е отречено многократно от самия него.
През 2016 г. цялата омраза ескалира в една друга посока – педофилите. Трябва да признаем, че ако тази фантазия, описвана като болесно състояние от абсолютно всеки експерт, се е смятала за заплаха, то в лицето на Джейсън Вукович, силите не просто се изравняват, но жертвите взимат много сериозен превес. Същата година човекът намира най-ценната информация – регистърът на педофилите. Записвайки подробно техните адреси, започва една много интересна обиколка. Набелязва домовете на Чарлз Алби, Андрес Барбоса и Уесли Демарест. Първи го посреща Алби на 24 юни 2016 г. Изблъскан от вратата, 68-годишният мъж е принуден да седне на леглото си. Джейсън го удря няколко пъти през лицето и го пита дали знае какво изобщо е извършил. Мъжът го обира и след няколко други тежки удара си тръгва. Два дена по-късно посещава дома на Барбоса.
Появява се в 4 часа сутринта и води със себе си две жени, като съучастници. 25-годишният мъж е поканен да седне, този път обирджията вади сериозен чук и споделя, че ако се премести за секунда или просто мръдне, черепът му ще бъде отворен. Според думите на Барбоса, Джейсън бил в дома, за да прибере това, което било негово. Отново го обират и си тръгват. Третата среща обаче се извисява много по-сериозно и променя цялата посока. Когато последният педофил е посетен, съпротивата е налична, защото нападателят е провокиран. Чукът влиза в употреба. Демарест си спомня, че неговият нападател е кажел, че е ангел на отмъщението и идва да търси възмездие за хората, които е наранил. Джейсън прибира лаптопа му, пари и други вещи, оставяйки Уесли да се разходи до полицията в собствената си кръв. Не е особено трудно след това и властите да се намесят.
Мъжът е открит в своята Honda Civic, заедно с откраднатите вещи и чука. В колата намират и тетрадка с адресите на пострадалите, както и на още много други, които трябвало да минат по дневния ред. В съда получава 18 обвинения за нападение и обир. На всички тях заявява, че е невинен. Признава се за виновен за опит за нападение и обир само по един случай, а в замяна съдията сваля всички останали обвинения. Осъден е на 28 години затвор, като първите пет са без право на помилване. Пред журналистите споделя, че съжалява за сторенето, но дава и много разумно обяснение:
„Мислих си, че всичко, което ми се случи, трябваше да бъде заплатено и нападнах трима педофила. Ако сте като мен и сте изгубили своята младост, заради педофил, моля ви, не хвърляйте настоящето си в кофата за боклук и не търсете отмъщението.“
Интересен и още един факт, докато властите са категорични, че мъжът е успял да причини толкова злини, обществото в Аляска го подкрепя и разбира. Мнозина заявяват, че всички обвинения трябва да бъдат свалени, но е вече късно затова. Съдът е убеден, че никой не трябва и не бива да води самостоятелни битки. Когато присъдата е официално обявена, Уесли Демарест заявява, че се надява неговия нападател да прекара доста дълго време в затвора. Странна е политиката и отношението спрямо различните престъпници – единият получава 28 години затвор за обир, докато другият – „жертвата“, е свободен. Впрочем Уесли се оказва в много неизгодна позиция, когато забележим, че е понесъл доста тежки и сериозни наранявания. В следствие на черепна травма, същият не може да си намери работа.
Междувременно и до днес Джейсън Вукович се радва на обществената подкрепа, мнозина продължават да се борят за неговата свобода, организират се онлайн петиции и още много други. Насилието ражда насилие, но мнозина заявяват, че ако вижданията на някогашната жертва, се бяха пренесли и върху останалите, най-вероятно следващият педофил щеше да се замисли. Адвокатът му заявява, че няма нужда от наказание, като дете, той е понесал всичко, което един човек на този свят може да преживее, следователно няма смисъл от още лежане в затвора.
„Започнах живота си с присъда още от самото начало, преди много години. Бях мразен, обиждан, унижаван. Сега изглежда, че ще изгубя и останалата част от живота си, защото съм взел грешните решения и трябва да страдам заради други хора. Надявам се, че ако сте преминали по моя път, да имате близък човек, който да се грижи за вас и да разбира тази болка.“
До днес Вукович продължава да бъде в затвора, но посланието му е доста ясно и мнозина се опитват да намалят влиянието, което затворникът има. Впрочем нито една правораздаваща система не желае да използва обществото като краен инструмент. Не по друга причина, а защото хората могат да бъдат много ефективни. И най-странното е, че ако присъства толкова подкрепа за въпросния господин, това означава ли, че правораздаващата система не работи?
