Tamam Shud – една вечна австралийска мистерия, която и до днес няма отговор
Светът на криминологията е като пътуване във времето, но с тази разлика, че вместо напред, повечето детективи трябва да се връщат назад и с помощта на тренираното си око да намерят отговора на много въпроси. Проблемът, както мнозина знаят е, че мъртвите не говорят. Лека полека можем да забележим, че редица изследователи намират най-различни методи за изследване на жертвите. Благодарение на ДНК анализите все по-често някои от много старите престъпления успяват да се решат, при това с доста сериозни успехи.
Историята обаче познава и много случаи, където отговорът просто не съществува. И ако има една голяма загадка, която през последните 73 години кара повечето разследващи да гадаят, това е историята на неизвестния мъж в Аделаиде – столицата на Южна Австралия. Въпреки многото опити на разследващите да разгадаят случая, през годините става само още по-сложен и почти невъзможен. През декември 1948 г. на плажа Сомертън се появява тяло на мъж, който никой не познава.
Историята разказва, че в топлата вечер в последния ден на ноември, Джон Ляънс и неговата съпруга, решават да се разходят по плажната ивица и да се насладят на приятното време. Докато минават, забелязват добре облечен мъж, който лежи на пясъка с подпряна глава срещу вълноломите. Докато го наблюдават, двамата забелязват как мъжът вдига ръка до главата си и след това я пуска безжизнено. Джон решава, че най-вероятно става въпрос за пиян мъж, който се опитва да пуши цигара. Половин час по-късно, двойката се връща и забелязва, че мъжът продължава да лежи в същата позиция.
Гледайки го от по-високо, дамата забелязва, че непознатият е с лъскави обувки, които не са най-предпочитаното облекло за плаж. Лявата му ръка стои безжизнена в пясъка, двамата решават, че най-вероятно е заспал, а лицето му цялото е в комари. На тръгване Джон се шегува, че най-вероятно е мъртво пиян, за да не ги усеща. Едва на следващата сутрин става ясно, че непознатият наистина е починал. Връщайки се от сутрешно плуване, Джон забелязва, че човекът от снощи продължава да стои по същия начин. Доближавайки се, забелязва, че тялото е студено.
Снимка: By Australian police. File originally uploaded on English Wikipedia in November 30, 2008 by Bletchley – http://www.sapolicehistory.org/Oct07.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10949815
Липсват всякакви следи, които могат да говорят за насилие, В устата си има догоряла наполовина цигара, а пепелта е паднала по дрехите. Няколко часа по-късно и патолозите ще могат да го разгледат. Д-р Джон Баркли Бенет заявява, че часът на смъртта е настъпил около 2 след полунощ. Най-вероятно същият е бил отровен. Съдържанието в джобовете също е интересно, билети от столицата до самия плаж, дъвки, кибрит, две кутии цигари, в които присъствала и различна марка цигари. Липсва портфейл и паспорт, а самите дрехи нямат нито етикет с име, нито такъв на производителя – вторите били много внимателно изрязани. Единият джоб на панталона е бил зашит, при това доста некадърно с оранжев конец.
До края на аутопсията, полицаите нямат абсолютно никакви улики. Ясно е само, че по брадичката има следи от лиги, а това подсказва на лекарите, че най-вероятно не е можел да преглъща. Патолозите забелязват и доста сериозно уголемяване на далака, черният дроб е пълен с кръв. В стомаха е открита и вечерята – спагети и повишено съдържание на кръв. Направените изследвания показват, че макар и да се говори за отрова, тя не е попаднала с храната. Изследва се и кръвта, но в нея също няма следи от отровно вещество. Нито един тест не показва каква точно е била отровата, а това в историята на съдебната медицина остава прецедент.
Единствените интересни и видими следи са, че жертвата е на около 40 години, има доста добре развити прасци. Лекарите допускат, че при мъжете това е рядка деформация и може да се случи, ако се ходи на високи токове или остри обувки с платформи. Един от патолозите заявява, че е възможно мъжът да е танцувал балет. Това е всичко, което господата могат да предложат, докато съдебния лекар Томас Клеланд продължава да реди пъзела, макар и без никакъв отговор. Единственото, което може да сподели на своя колега п-р Хикс е, че е използвана много рядка отрова.
Веществото най-вероятно се разгражда много бързо след смъртта и не оставя никакви следи. Поради факта, че подобни отрови могат да бъдат смятани за изключително опасни и трудни за намиране, Клеланд отказва да ги сподели в съда. Вместо това подава листче с имената, които може да бъдат използвани. Едната е Строфантин – изключително рядка и добивана от семената на африкански растения. Исторически погледнато, същата е използвана за отровните стрели на не толкова известните сомалийски племена.
Снимка: By Australian police. File originally uploaded on English Wikipedia in November 30, 2008 by Bletchley – http://www.sapolicehistory.org/Oct07.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10949864
Точно това накарало полицаите да се изненадат още повече. Ако някой използва толкова рядка отрова, то най-вероятно ще става въпрос за особено важна личност, но след като няма информация и нищо не подсказва неговата идентичност, следващият голям въпрос е: кой е той? Разследващите свалят отпечатъци и ги разпращат из цяла Австралия. След това продължават да разширяват периметъра и в посока всички останали англо-говорящи страни – отново няма никакъв резултат. Нито една база с данни не можела да потвърди, че този човек някога е имал криминално досие. Австралийците започнали да водят и всички жители на града в моргата и ги накарали да се опитат да идентифицират тялото, но отново без успех.
Някои от жителите заявяват, че са го познали от снимката, която била публикувана във вестника малко по-рано, всички останали, които имали изчезнал роднина, заявили, че никога не са го виждали. До 11 януари всички надежди били изгубени. След като никой не го познавал, решили, че може да е чужденец и започнали да проверяват забравения багаж в хотелите. Минали и през химическото чистене с надеждата, че ще открият някаква следа. В последствие продължили да проверят и автогарите – отново нищо. На 12 детективите отиват на главната жп гара на града и получават кафяво куфарче, което било изоставено на 30 ноември.
Персоналът не си спомнял нищо, нито кой го е носил, нито кой го е намерил. Вътре обаче присъствал оранжевият конец, който бил използван за зашиване на панталона. Документи също липсвали, сякаш някой умишлено е премахнал всяка следа, която може да доведе до идентифициране. Етикетът бил скъсан. Намерените дрехи обаче имали етикет Кейн или Т. Кейн. Както можем да се досетим, в нито един архив не присъствало такова име. Разследващите съобщават на медиите, че някой нарочно е оставил този артефакт на гарата и със сигурност не е забравен. Сред вещите са открити маркери, с които се отбелязва съдържанието на товарните контейнери. Моряците често използват точно такива, но в този случай, австралийските екипажи виждат подобен за първи път.
Снимка: By Australian police. File originally uploaded on English Wikipedia in November 30, 2008 by Bletchley – http://www.sapolicehistory.org/Oct07.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10949997
Моряците допускат, че тази вещ се използва най-често от американци. Намереното палто доказвало, че притежателят му най-вероятно е пътувал с него през войната. Връщайки лентата назад, архивите отново не показват емигрирането на моряк по време или след Втората Световна война. Полицията наема втори експерт по патология, който да се запознае с тялото и да се опита да намери следи. Джон Клеланд започва работа и около април намира следващата голяма следа. В панталона и точно около линията на колана, докторът открива малко съшито джобче.
Неговите колеги го забелязват, но смятат, че джобът е бил направен за часовник и по тази причина не му обръщат много внимание. От него излиза малко листче, на което печатно написано е само „Tamam Shud“. Франк Кенеди, полицейски репортер от Аделаиде, познава думите като персийски и телефонира веднага в управлението, предлагайки им да вземат книгата „Рубаят“ на Омар Хаям. Неговата поезия става доста популярна в Австралия и преведена от Едуард Фитцджералд. Репортерът смята, че най-вероятно фразата е откъсната от книга, но шрифтът е особено непознат. Следва проверка на всички библиотеки, книжарници и дори магазинчета, но нито едно австралийско издание няма търсения шрифт.
Снимка: By Omar Khayyám – http://blogs.smithsonianmag.com/history/2011/08/the-body-on-somerton-beach/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22963883
Написаното означавало „Приключи“. С оглед на това, инспекторите решават, че най-вероятно става въпрос за самоубийство. Впрочем, никой дори не помислил да прави разследване за убийство. В разстояние от четири месеца, тялото вече започнало да се разлага. Патолозите го балсамират и правят отливка на лицето и горната част от тялото. Последното е необходимо при нужда от ексхумация. Около 1978 г. се намират цветя на четни интервали около гроба, никой не може да разбере кой ги е оставил там и защо. През юли се появил човек с правилното копие на книгата. Непознатият мъж споделя, че в началото на декември, когато полицията намира тялото, той се разхождал с тъста си на плажа Сомертон.
Когато се връщат обратно в колата, те забелязват книгата на задната седалка. През 1948 г. никой не заключвал автомобилите си, но и двамата не обърнали толкова внимание – единият преценил, че книгата е на другия. Литературата стояла дълго време в жабката на автомобила. След като вестниците публикуват необичайната история на неизвестния литературен критик, двамата решават да обърнат малко повече внимание. Именно последната страница била скъсана, заедно с финалните думи на писателя. Детектив Лионел Лейн започва по-обстойно преглеждане на единственото доказателство и с лупа изследва страница след страница.
Снимка: By Australian police. File originally uploaded on English Wikipedia in January 11, 2008 by Bletchley – Scanned from South Australian police poster created in 1949 to seek information on identity of the man., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10950307
На една от всичките ще открие телефонен номер, който е бил написан с молив и след това изтрит с гумичка. Натискът от графита обаче е оставил достатъчно следи. Телефонният номер е бил на медицинска сестра, която живеела близо до самия плаж. По данни на телефонистите, номерът бил закрит. През следващата година полицията обявява, че ще включи всеки свидетел в програмата за защита, всеки който може да даде някаква следа. Дълго време медицинската сестра продължава да се издирва, докато накрая сама не се появява и не разказва историята. Вече била омъжена, но си спомня, че по време на войната е дала няколко копия на въпросната книга.
Получателят е Алфред Боксал. Името този път фигурирало и дори присъствал адрес – Мароубра, Нови Уелс. Когато полицаите отиват в дома на Боксал отново са изумени – човекът не само бил там, но и се чувствал отлично в добро здраве и най-вече жив. Когато показали книгата, мъжът извадил своето копие, в което присъствало дори посвещението от въпросната приятелка. Последната страница също била непокътната. Следователно книгата е дошла отнякъде другаде. Свидетелката е разпитана още един път и след като показват гипсовата отливка, някои от детективите разбират, че тя най-вероятно е виждала този човек, но просто не признава кой е.
Снимка: By Australian police. File originally uploaded on English Wikipedia in January 11, 2009 by Bletchley – Police scan of the handwritten code., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10950240
Лейн продължава да изследва книгата и под ултравиолетова светлина ще намери няколко реда букви. Тези на втория ред са били зачеркнати. Над останалите присъстват две линии с „Х“ през средата. Да се разбие код, не е особено лесна работа, а само фрагмент от код може спокойно да подсказва за невъзможна мисия. Написаното е изпрателно във военноморското разузнаване, където се намират и някои от най-добрите експерти за разбиване на шифър в Австралия. Следващата стъпка е полицията да публикува съобщението във вестника, за да може и всеки друг да се опита да си поиграе с думите. Що се отнася до флотата, там връщат съобщение, че кодът е непробиваем:
„От начина, по който завършва всеки ред, можем да допуснем, че това е изречение. Има твърде малък брой от букви, за да може да се стигне до някакво заключение и да се направи по-обстоен анализ. Тази комбинация представлява шифър или код, който в никакъв случай не трябва да се смята за прост.
Честотата на появата на букви, макар и неубедителна, съответства по-благоприятно на таблицата с честоти на първите букви на думи на английски, отколкото с която и да е друга таблица; съответно разумно обяснение, би било, че редовете са началните букви на думи от стихове на поезия или подобни.“
С това приключват и всички окончателни следи. Нито един австралиец не успява да разбие кода, а самоличността никога не се установява. Медицинската сестра, за която мнозина смятат, че познава въпросният мъж, никога не признава кой е и в последствие умира. Накрая дори лекарите ще дадат заключение през 1958 г. и ще заявят, че не са в състояние да идентифицират мъжа, нито да разкрият от какво е починал. В последните няколко години става ясно, че все още има много аматьори, които искат да се включат в надпреварата и разследването.
Те установяват, че непознат мъж е търсил въпросната дама по телефона в дома ѝ, а след това тя го сменя с молба по пощата. След това става ясно, че същата правила подаръци на всички свои гаджета, които е имала през годините. Втората добра хипотеза е, че най-вероятно през Втората Световна война е бил в Австралия и съответно се е завърнал. Оказва се, че жената има и син, а същият притежава много сериозни прилики с починалия, следователно възможно ли е да се е самоубил, когато е разбрал, че няма как да види и двамата? Относно отровата, човек може да закупи такава от аптеката, защото се използва като медикамент за облекчаване на сърдечната дейност. За закупуването е необходима рецепта. Друга вълнуваща хипотеза е, че въпросният може да бъде шпионин.
Снимка: By Australian police. Originally uploaded to en.wikipedia by Bletchley in January 2009 (file log). – Self-scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10960768
Все пак само на около 200-300 километра от града била построена секретна британска база за тестване на далекобойни ракети. Мнозина вярват, че отровата е поета през цигарата в ръката. Това много лесно обяснява и наличието на друга марка цигари в кутията. Аматьорите най-накрая успяват да намерят и книгата, която най-вероятно е използвана. Публикувана е в Нова Зеландия от издателство Whitcombe & Tombs, но била квадратна. Архивите показват още една изненада. Намерена е друга жертва с персийските поеми до себе си. Откритият е Джордж Маршал – еврейски емигрант от Сингапур. Неговото копие е било издадено в Лондон – седмо издание. Според издателите, всички издания на въпросната книга били ограничени само до пет. Следователно двамата мъже са разполагали с издание, което не би трябвало да съществува.
Въпросът тогава е дали книгите изобщо са били книги или са пазели други тайни? Последното парче улика идва от още едно доказателство, което е било пренебрегнато. Според записите, очевидец разказва, че е видял двама мъже да вървят по плажа, като единият носил другия през рамо на въпросния плаж. Описание липсва. Самият свидетел не видял нищо странно, все пак често по плажа ходили и добре почерпени господа. До днес няма никакви доказателства кой е точно този човек, каква е неговата история и защо е невъзможно да се идентифицира.
