Защо Свети Бенедикт изостави люлката на цивилизацията и остана в историята като основоположник на монашеството
Често можем да открием историята на отшелници, които се откъсват от света, който познаваме и експлоатираме днес. Истината е, че тази практика се превръща все по-често в мода, особено след като забележим достатъчно интересните преживявания и възможности. В Япония се смята, че когато човек достигне до определена възраст, трябва да прекарва времето си възможно по-дълго сред природата, изоставяйки уютния и вече построен живот.
Изненадата често идва от факта, че въпросните отцепници остават под радара и за техният живот можем да знаем сравнително малко. Може би един от позабравените хора в това отношение е именно Бенедикт Нурсийски. За него не се знае много, впрочем дори съществуването му остава под въпрос. Смята се, че е роден около 480 г. в Нурсия – близо до Перуджа. Някои скромни доказателства могат да бъдат открити в кратка поема в манастира в Монтекасино, докато другото по-сериозно доказателство идва от папа Григорий I и неговите записки.
Бенедикт живее във време, в което Западната Римска империя претърпява своя финален крах. Роден в благородническо семейство, бъдещият светец се оказва изпратен в Рим, където трябва да изучава изкуство и да живее охолно. По това време Рим е мегаполис, който предлага разнообразен и красив живот на всеки, който пожелае да го потърси. Мнозина мечтаят да стигнат и да зърнат тази цивилизация, но не и младият римски благородник.
Решава да се оттегли от Рим, за да се радва на спокойствието и възможностите, които се предоставят в тази платформа. Когато се установява в Енфиде, Бенедикт успява да се срещне с човек, който преобръща живота му – Романус от Субиако. Манастирът, който обитавал въпросният духовник, се намирал на върха на планината в близост до града, извисявайки се на скала и често създавал впечатление в околните, че всеки момент може да се сгромоляса в подножието. След кратък разговор, двамата разискват по-сериозно начина на живот и положителните страни на животът в изолация. Опознавайки по-сериозно възможностите за живот, Бенедикт се отдава на новите порядки. Отказва се от всичко, което притежава и в следващите години живее в пещера, като не се знае дали изобщо е срещал хора.
В тези години се говори, че е живеел повече като син на Бог, отколкото като син на човек. Монасите обикновено го посещавали и оставяли хранителни дажби. Времето не е изгубено или пропиляно, бившият творец започнал да опознава повече себе си, както и да обръща внимание на човекът изобщо в природата. Мнозина го уважавали, но никой не можел дори да разбере кой е този човек – връзката с миналото е била прекъсната и заличена именно с постоянството на времето. Когато умира абатът на близкия манастир, жителите на града отиват и го молят да заеме мястото му. Бенедикт приема тази роля, но много скоро забелязва, че повечето монаси изобщо не живеят по правилата, които религията повелява, а да не говорим, че неговите лични били далеч по-строги.
Наложената дисциплина се оказва доста тежка и за мнозина опитът на отшелника да въведе монасите в дисциплина, се оказал пълен провал. В един момент всички се опитали дори да го отровят. Легендата разказва, че неговите братя се опитали да отровят водата му, но след като Бенедикт я благославя, чашата се чупи. Малко след това става и си тръгва обратно към пещерата. При завръщането си, свещеник на име Флоренциус решил да повтори опита за убийство, след като завиждал много сериозно на харизмата и силата, която непознатият имал върху града, макар и той самият никога да не е търсил подобно уважение. Флоренциус предоставил отровен хляб, а легендата разказва, че след благословяването му, черен гарван прелетял и го отнесъл. Свещеникът се опитал да го изкуши с група проститутки, но отново без успех.
Някъде през 530 г. Бенедикт напуска пещерата и търси друго убежище. Създава 12 манастира и през същата година създава Бенедиксткия манастир във висотите на Монтекасино. Същият е разположен в планините между Рим и Неапол. Друга легенда разказва, че когато готите нападнали Италия, кралят накарал един от генералите да облече кралска роба и да посети отшелника. Крал Тотила пожелал да види дали величието, с което се слави въпросният, било оправдано. Бенедикт попитал защо не е дошъл истинският крал и на другият ден наистина се срещнал с правилният човек.
По това време чудесата около тази личност започнали да стават все по-често и мнозина го търсили за съвет и наставления. Свети Бенедикт създава правила, които да бъдат следвани от монасите под ръководството на игумена на манастира. Пише около 73 глави в описание на правилата за живот и половината от тях са обвързани с подчинението и смиреността. Само една четвърт от тях е насочена към правилната служба към Бог, а останалото е ръководство за ръководенето на самия манастир. Златното правило в неговите записки изисква работа и молитва. Всеки монах трябва да прекара около 8 часа от деня си в молитви, останалите 8 часа остават за сън, а свободните часове продължават в четене или работа, както и развиване на благотворителност.
Интересен факт е, че Бенедикт до голяма степен живее толкова далече от обществото, че по-голямата част от историята и живота му, са изгубени. Вярва се, че е починал около 21 март 547 г. от треска. Мнозина смятат, че Бенедикт е умрял, докато е бил пред олтара, молейки се. През 1964 г. обявен за патрон на Европа от папа Пол VI. През 1980 г. към него са добавени Кирил и Методий, а това признание идва от папа Йоан Павел II. Свети Бенедикт се смята и за патрон на спелеолозите – хората, които се занимават с по-подробно изучаване на пещерите. Православната църква почита Свети Бенедикт на 14 март всяка година.
Папа Бенедикт XVI заявява, че светецът изиграва огромна роля в създаването на Европейската цивилизация и култура и помага на Европа да излезе от по-тъмните дни на историята, последвали непосредствено след падането на Римската империя. Неговият принос за създаването на манастири и монашество, е практически огромен. Правилата му се използват за създаването на религиозни общности през средновековеието и около 1400 години по-късно, думите на светеца продължават да упражняват сериозен контрол върху всички видове манастири.
