Ву Зетиан – най-успешната китайска императрица в историята на империята
За повече от 3000 години в историята на Китайската империя, само една жена успява да се изкачи до висотата на император, при това добър в историята на Средното кралство. За този пост се демонстрират доста специални качества, а изискванията са особено завишени. В битката за най-свещената титла можем да видим присъствието на Ву Зетиан.
Именно тя показва особена смелост, за да надвие конкуренцията и същевременно да привлече към себе си огромни дози омраза и почитание. Както всеки владетел, Ву се оказва в средата на една вълнуваща история, която би изисквала доста предизвикателства. Бъдещата императрица проплаква през 624 г. след Христа в малко градче на Сечуанската провинция в Китай. Нейният баща е бивш военен офицер и заможен земевладелец. И докато той получава необходимото реноме, неговите подъници не спират да разказват историята за красивата дъщеря и нейният невероятен интелект.
Снимка: By Dash, Mike (10 August 2012). The Demonization of Empress Wu. Smithsonian., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63883456
С годините мнозина само започнали да проявяват интерес към дамата и да очакват от нея сериозни изяви, но тронът продължавал да бъде твърде далечна възможност. Славата се носила с висока скорост и очаквано Ву е поканена в двореца на император Тайзонг. Там работи като прислужница и благодарение на нейните познания и литературна дарба – твърде малко жени в Китай получавали възможност да четат – новото попълнение в двореца било изпратено да работи върху поддръжката на имперската библиотека. Един ден императорът пристигнал жаден за знания и именно библиотекарката започнала да разказва приказките за трите кралства и Лу Бу, както и други герои от историята на страната.
Ораторските умения на Ву успяват да донесат още един суперлатив от негова страна – чаровната дама. Поне веднъж в седмицата, владетелят ще отделял време за опознаването на собствената си историята, както и за опознаването на различните династии. Ву била изпратена в харема на императора, където да е значително по-близо до владетеля си. Тайзонг умира през 646 г. и очаквано от традицията, всички дами обръснали своите глави и били изпратени в изгнание.
Има едно изключение, една от начетените съпруги вече е успяла да намери път до сърцето на принца, и само 3 години след смяната на властта, тя успява да избяга от монашеството и да се върне обратно там, където принадлежи – омайването на владетели и ръководенето на Китай в сянка. Император Гаозонг последвал стъпките на баща си и бързо поставил новата дама в любима конкубина. Императрицата не харесвала новите залитания, особено след като можела на първа линия да забележи намесата на тази придворна дама. Преди да се превърне в една от много лесните мишени за отстраняване, Ву успява да роди около 3 сина на новия император, а след това обвинява императрицата в убиването на един от наследниците.
Снимка: By Yan Liben – File:Emperor Taizong gives an audience to the ambassador of Tibet.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1114923
По нареждания на конкубината, същата е арестувана, ръцете и краката й са отрязани като наказание, а за да няма как да има разплата, същата е удавена в бидон с вино. Първо трябва да отбележим, че никъде до този момент именно жена от харема е способна да издаде такива заповеди, ала за всичко има първи път. Императорът има нужда от нова партньорка и бързо попълва свободната позиця с майката на трите деца. Не е сигурно колко точно време е било необходимо на Гаозонг да умре от сърдечен удар, но мнозина са очаквали събитието да се случи точно по този начин. Оставайки на позицията регент, Ву започва да се разпорежда с всички важни политически функции на двореца и управлява самостоятелно една от най-богатите империи по това време в света.
Осъзнавайки, че е сериозна мишена за китайските аристократи, новата владетелка организира тайна полиция, която да я предпазва и да отстранява всички възможни противници. Още в началото на нейното управление са екзекутирани около 36 от най-високо поставените министри, някои изпреварват събитията и се самоубиват, за да избегнат униженията. Нейният най-голям син е изпратен на заточение в Монголия, след като отказва да изпълни заповеди. Вторият син е лишен от всякакви кралски почести и е обявен за селянин – неговата присъда е следствие на подозрения за опит за убийство на новата императрица.
Когато двама офицери започват да събират армия, за да свалят самозванката, бързо се разделят с главите си, а същите се превръщат в нова украса за портите на двореца. Посланието е изпратено и прието – всеки опит за заговор ще бъде наказан особено сурово и не само извършителят ще бъде поставен на сериозни санкции, но и семейството ще изплаща неговите основни грехове. И ако основната тайна полиция не може да свърши работа, ордата от убийци, призована от всички най-далечни краища на Китай може да се намеси и да премахне препятствията. Методите на новата императрица можели да граничат единствено с абсолютен деспотизъм, но по нейното управление популацията за първи път стига 50 милиона души.
След като не забравя своите основни селски корени, императрицата започва да прави реформи и да олеснява именно тях. На първо четене драстично намалява данъците им, определя някои основни работнически закони, изчиства армията от дългогодишните началства и създава малко по-ефективни сили за противодействие. По-интересните реформи се наблюдават директно в правителството. Ву нарежда всеки един от служителите да премине сериозен изпит, с който да докаже каква точно работа върши за народа си. Ненужните хора са изгонени и заменени с достатъчно кадърни и обучени кадри.
Снимка: By G41rn8 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47898296
Те започват да работят за олесняването на земеделието и създаването на нови закони с шанс за по-сериозна почивка. По това време Китай предпочита Будизма, но често се наблюдават и отклонения от основното правило. Старата традиция все още не се предава и в някои региони се строят традиционни храмове. Будистите решили, че единственият начин да противодействат е с помощта на малко по-сериозно творчество. Те побързали да парират неверниците, създавайки огромна статуя на буда, високо около 100 метра близо до столицата и понеже желаели да спечелят вниманието, лицето имало особени сходства с Ву.
През 683 г. или около 2 години след създаването на Българската държава, можем да забележим, че в Китай се издига император Веджетабле – единственият син на Ву, който не е обвинен в нищо и не е изпратен в изгнание. Издигнат е и по още една причина – твърде млад е, за да може да управлява без регент. Една година управлява страната и създава смесени вълнения сред тълпите. Някои искали първата дама да се върне, други предпочитали новият владетел да демонстрира своите качества. Опитът се провалил и за пореден път Ву детронира един император, основава своя собствена имперска династия – Жоу и продължава плана си.
Столицата е сменена, правилата за онаследяване на трона вече ще се предават по майчина линия, а не по бащина, както се очаква. Всички почитатели на Конфуции получили задачата да пишат биографии и бляскави подвизи за новата императрица. Онези, които не виждали вдъхновението, били погребани живи. До тук можем да забележим, че владетелката на Китай използва всички правилни пособия – отстранява противниците си, печели масата и създава невероятни истории, които могат до оставят правилното наследство за бъдещето поколение.
Снимка: By 猫猫的日记本 – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29181257
В следващите 22 години било особено трудно да се говори за демокрация. Владетелката използвала всички сили, за да охлажда страстите на онези, които възнамеряват да я детронират. Селяните били достатъчно доволни от нейното управление и се радвали на облекченията, правителството става значително по-силно, а новата и ефикасна армия успява да се разпише с победи в редица бойни кампании. Най-често бойните действия се водили именно във вътрешността на Китай – малцина все още искали да признаят, че са управлявани от жена. Една практика не се променя – Зу създава мъжка версия на харем и до 70-годишна възраст не спира да посещава сданието пълно с млади мъже, които да предоставят въпросните услуги.
През 705 г. предава трона на своя син и на 80-годишна възраст умира в леглото си с усмивка на лицето, поне така казват историците. Синът обаче няма намерение да управлява така и връща всичко с първоначалния си облик. Старата династия продължава своето съществуване, но винаги ще бъде втората, след огромната реформа на Ву.
По стара традиция, когато император се погребе, неговата надгробна плоча остава празна и историците трябва да напишат своята оценка върху нея. Когато императрицата е погребана, никой не се осмелява да напише и ред, някои се страхуват, а други няма какво да добавят. До днес все още е трудно да се признае дали именно Ву Зетиан се оказва една от най-успешните дами в управлението или не, но със сигурност е сред фаворитите на Китай.
