Павел от Егина (на основната снимка)
Византия, 625 – 690 г.
Павел е един от най-видните лекари през византийския период. Учи медицина в Александрия, Египет, а също така се запознава и с арабска медицина при пътуванията си до Близкия изток.
Той пише „Epitomes iatrikes biblia hepta“, състоящ се от седем книги по различни теми, включително хигиена и токсикология, комбинирайки работата на Хипократ и Гален с нови медицински процедури, като каутеризация (обгаряне на тъкан с електричество или химично вещество). Текстовете му имат силно влияние и остават като стандартно ръководство за медицина и хирургия в продължение на 800 години.
Абу ал-Касим ибн ал-Абас ак-Захрауи
Испания, 936 – 1013 г.
Широко определян за „бащата на съвременната хирургия“, ак-Захрауи е най-големият хирург на ислямската златна ера. Приблизително през 1000 г. той завършва своята 30-томна илюстрирана медицинска енциклопедия „Ал-Тасриф“, предназначена за студенти по медицина. Документирайки почти 50-годишния си медицински опит, наред с други теми, той обсъжда човешката анатомия и патологията на заболяванията. Трудът му има влияние върху развитието както на ислямската, така и на европейската медицина и хирургия, като остава стандартен учебник в медицинските университети в продължение на 500 години. Освен силната си енциклопедия, ак-Захрауи въвежда около 200 нови хирургически инструменти в средновековния свят.
Византия, 1083 – 1153 г.
Византийската принцеса Анна Комнина изучава медицина от ранна възраст като в крайна сметка си създава репутация на добър лекар. Баща й, император Алексий I, я назначава начело на голяма болница, както и на сиропиталище в столицата Константинопол. Докато е в тази роля, се смята, че тя лекува хиляди пациенти и става известна и с това, че преподава медицина в различни други болници. Интересното е, че Комнина се счита за експерт по подагра и лично лекува баща си, когато той страдаше от болестта.
Авицена
Персия, 980 – 1037 г.
Редовно посочван като един от най-значимите лекари на ислямския златен век, Авицена пише стотици произведения, много от които са посветени на медицината. Най-известната му е енциклопедията „The Canon O Medicine“, която остава в употреба до 17 век като един от най-авторитетните и известни медицински учебници в света. Авицена е повлиян от работата на гръцкия лекар Гален, както и от персийските и индийските лекарства. Въпреки че по-голямата част от методите му вече са развенчани от съвременната медицинска наука, Авицена предоставя голяма яснота в области като анатомията и симптоматиката и често се определя като основател на превантивната медицина.
Ибн Зур
Испания, 1094 – 1162 г.
Ибн Зур е смятан за най-известния лекар на мюсюлманска Испания. Роден в семейство на лекари, той от ранна възраст се обучава в тайните на медицината и се запознава с произведенията на Хипократ и Гален с помощ от баща си, който го кара да положи клетвата на Хипократ. Най-изявената му творба е „Китаб ал-Тайси“, в която се фокусира върху клиничните описания и диагностиката на заболяванията – по искане на съвременника му Аверроес, за да служи като спътник на „Колигет“, неговата медицинската енциклопедия. Известен също с въвеждането на тестовете върху животни за оценка на нови медицински процедури, работата на Ибн Зур допринася значително за развитието на хирургията в средновековния свят.
Хилдегард фон Бинген
Германия, 1098 – 1179 г.
Хилдегард е бенедиктинска монахиня, която е известна с холистичния си подход на лечение и с билковите си лекарства. Тя е автор на девет тома „Physcia“ и пет тома „Causae et Curae“, които заедно обхващат редица теми, включително човешката физиология, лечебните свойства на растенията и билковите лечения. Въпреки че остава неизвестно къде точно Хилдегард изучава медицина, нейните текстове предполагат, че е запозната с народната медицина, арабската медицина и работата на Гален.
Моисей Маймонид
Испания, 1135 – 1204 г.
За първи път изложен на медицина, докато живее в Мароко от 1160 до 1165 г., репутацията на Маймонид като лечител му донася място като придворен лекар на египетския султан Саладин. Повлиян от гръцката и арабската медицина, заедно със собствения си опит, Маймонид пише най-малко десет медицински трактата, в които се обсъждат състояния като астма и пневмония. На неговата работа се приписва разпространението на медицински познания сред еврейската общност през Средновековието.
Ибн ал-Нафис
Сирия, 1213 – 1288 г.
Ибн ал-Нафис прави едно от най-големите медицински открития в средновековния свят, когато правилно описва белодробната циркулация, където кръвта се движи от дясната страна към лявата страна на сърцето през белите дробове. Това противоречи на традиционно възприетия възглед на Гален, при който кръвта се просмуква от дясната към лявата камера през стените на камерата – на европейските учени ще им трябват още 3 века, за да докажат, че Ибн ал-Нафис е прав. Той също така предсказва съществуването на коронарни и капилярни циркулации, 400 години преди те да бъдат открити, доказвайки, че е лекар далеч надминал своето време.
Авероес
Испания, 1126 – 1198 г.
Авероес, лекар в двора на краля Алмохад, се прославя заради проницателността и познанията си в областта на медицината. Той създава редица медицински трудове, най-важният от които е първият му, енциклопедията „Книга на общите положения в медицината“, която пише през 1162 г. Също известна с латинското си име „Colliget“, тя е разделена на седем книги, които обсъждат редица теми, включително анатомия, хигиена и терапия. „Colliget“ се фокусира върху теоретичните основи на медицината и обобщава работата на Гален, спечелвайки признание на Авероес в латинския медицински свят.
Ги дьо Шолиак
Франция, 1300 – 1368 г.
След като изучава медицина в Монпелие, Париж и Болоня, Шолиак практикува като лекар в Лион и служи като личен хирург на трима папи от папството на Авиньон. Той пише „Chirurgia Magna“, в която обсъжда различни медицински лечения и хирургични процедури, до голяма степен повлияни от работата на Гален. „Chirurgia Magna“ бързо се превръща в един от най-важните учебници по хирургия в средновековния свят и остава такъв почти 400 години.