Спортни хроники: Как Lancia влезе в историята и срази Audi в ерата на 4х4 задвижването
В автомобилните състезания можем да открием доста интересни битки, както между конструкторите, така и между пилотите. В много от случаите ще открием, че скоростта на пистата прераства в една сериозна война, а имайки предвид промяната на технологиите, всеки човек може да се наслади на сериозната вражда – често за милиони долари. Ако ви попитаме за някои от най-жестоките съперничества в спорта, мнозина ще се сетят за Хакинен и Шумахер, за Сена и Прост, както и за прословутата битка на Карл Шелби с Ferrari. В това отношение не трябва да пропускаме и пътя на Audi в създаването на дизелов болид за Льоман – пътят там наистина е дълъг и впечатляващ.
Разбира се, ако потърсим някои от най-класните шофьори, тогава ще се наложи да се запознае с битката от 80-те години, в която могъщото Audi Quattro доказва своето съвършенство пред останалите. Както обаче се случва най-често, дори и най-големият хулиган си намира майстора, а в този случай не можем да забравим, че става въпрос за господата от италианската компания Lancia. Италианците и до днес получават славата си на автомобилен производител, който може да създаде кола с душа. Може да е странно и мнозина днес да виждат тази марка с много забравена слава за чиста подигравка, но не винаги е било така.
В своя апогей, господата зад Lancia са използвали някои от най-добрите си дизайнери, получават правото си да се наричат първи в много случай и най-важното, когато дойде време за ралита, те са автомобилната компания, която знае всички тайни. И ако попитаме днес някои от най-големите автомобилни гурута, те винаги ще потвърдят, че марката с най-много емоция може да е именно тази компания. За съжаление тази слава не е на висота днес, но старите фенове, които са имали възможност да се докоснат до нещо подобно, осъзнават какво същност е изгубено.
И през далечната 1983 г. автомобилните фенове са се настанявали пред екрана, за да вземат своята сериозна доза адреналин. Причината е само една? Немският производител Audi вече е дебютирал със своята 4х4 система или quattro, както е позната. Именно тази значка на задната част подсказва, че това е возило, което спокойно може да се справи с всички предизвикателства на пътя, а когато дойде време за рали, германците са спокойни по няколко причини – разполагат с неограничен ресурс, сериозно количество познания, все пак са разработвали военни автомобили за армията и разбира се, гигантът Volkswagen продължава да налива сериозни средства, за да засили продажбите.
Екипът им също не страда от липса на кадри – зад волана можем да видим хора като Хану Микола (7-кратен световен шампион), Стиг Бломковиц, Франц Уитман и дори Джон Буфум. Последните тепърва ще спечелят своите трофеи, при това зад волана на Audi. Освен това не трябва да забравяме, че към задвижването откриваме турбиниран 5-цилиндров редови двигател, който дава мощност от приблизително 350 конски сили – достатъчно за влизането в B групата на Световния рали шампионат.
Предната година е била повече от зашеметяваща, немският производител успява да качи своите пилоти на почетната стълбица, заемайки 1-во, 2-ро и 3-то място. Практически никой не може да спре възхода на германците по една единствена причина – всички колела се въртят, а имайки предвид трудния и почти невъзможен терен, това предимство определено печели пред останалите производители. В този момент компанията практически е отишла с автомат на бой с ножове.
Очевидно победителите са били известни от първия до последния старт. Следващата година, когато идва време за нулиране на резултата. През изминалият сезон Audi и Opel са хегемони. Със своето 4х4 задвижване, германците печелят 116 точки, следвани от Opel със 104. Що се отнася до останалите конкуренти, разликата е твърде жестока – Nissan се класират 3-ти с 57 точки, следвани от Ford с 55. Lancia, дори не са очаквали някакъв резултат, печелийки едва 25 точки. Ръкавицата е хвърлена и редица екипи решават да покажат класата си на технологичното чудо, никой обаче не е подозирал, че това ще бъдат именно господата от Lancia.
И така през 1983 г. претендентите отново влизат в битка, Audi докарват своето Qauttro A1 и A2, докато Lancia пристигат с Rally 037. Никой не подозира обаче колко работа има върху машината. На първо място за създаването ѝ работят няколко конструктора. Господата от Abarth помагат за по-сериозния тунинг, Pininfirina работят върху визията, Dallara разработват двигателя, а ако погледнем резюмето им, можем да открием, че компанията е работила върху създаването на двигатели за Ferrari, Lamborghini и Maserati – компании известни със скоростта си.
Първата поява през 1982 г. не започва без проблеми, скоростната кутия се оказва особено главоболие за пилотите, но всеки път, когато победата е близо, нещо се случва и състезанието приключва много по-рано. Италианците влизат в битката с един цилиндър по-малко в двигателя си, дори не могат да използват V6 двигателите си. Разполагат и с много по-малко мощност – приблизително 280 конски сили.
С други думи още тук можем да видим разликите. Добрата новина е, че инженерите успяват да поставят компресор и турбо в автомобила, за да може да елиминират турбо лагът при ускорение. На хартия и настоящата година е обречена, но тук се изпускат някои особени подробности. Lancia има сериозен опит в ралитата и много добре знае къде точно отива. И точно по тази причина можем да забележим присъствието на Серджо Лимоне – инженер, който в ранните си години представя автомобилни проекти. През 1975 г. работи и като тестов инженер на различни рали автомобили. Освен разработката върху 037, той отговаря и за Lancia Delta S4, която в златните си години ще накаже всеки опонент от това състезание.
В този момент дори той знае, че е въоръжен с нож в престрелка, но съдбата обича смелите. Необходим е и добър пилот, който да вкара 037 в правилния път и се оказва, че екипът избира един особено смел човек в лицето на Уолтър Рол. Въпреки, че миналата година е зад волана на Opel, пилотът дълго време е правил чудеса за Fiat Abarth, следователно познава много добре състезателната фигура. Опитът на Рол не е малък и в 24-часовите състезания, следователно предстои много интересно състезание за мнозина. Първото състезание започва със старта на Рали Монте Карло. Изненадващо за мнозина, двете италиански возила пресичат финала на първо и второ място, но с помощта на доста интересни тактики.
Лимоне постоянно да се почистят пътищата, защото са опасни за публиката, както и за шофьорите, оставя бус в средата на курса, за смяната на гумите, както и постоянно изпраща екипа си да ръси сол, за да премахне ледените участъци. Лимоне практически елиминира всички шансове за грешка и бързо скопява легендарната quattro система. Рол пресича финала и оставя 12 секунди разлика за Стиг Блоковиц. Уолтър се оказва много висока лъжица. Следващият етап е в Швеция, където Lancia дори не си прави труда да отиде – просто няма смисъл. 3 Audi-та успяват да прекосят финала особено лесно, при това без някаква конкуренция. В Португалия Рол финишира на 3-то място, но разликата е толкова минимална – около под 2 секунди, че е трудно да се отличи победител, но все пак точките отиват в полза на немския тим. Кения ситуацията се променя и пилотите от Opel успяват да вземат първото място, следвани от 2 автомобила на Audi.
Големият звучен шамар идва директно от Франция, когато след близо 1008 километра, 3-те автомобила на Lancia успяват да пресекат финала, оставяйки всички останали на задна позиция. В Гърция само Стиг Бломковиц успява да се качи на почетната стълбица, но заема далечното 3-то място. В Гърция ситуацията се повтаря, Нова Зеландия се размества единствено от присъствието на Nissan-a на Тимо Салонен. Цялото състезание е доста вълнуващо, порадо простата причина, че в Аржентина отново Audi доминира, а във Финландия Уолтър просто отказва да отиде, защото не харесва скокове. Макар и The Grand Tour да споделят, че Audi-тата доминират, 3-тото място в ралито се заема от Марку Алън, а най-забавното е, че финалът се пресича с разлика от секунди, като 037 финишира само 59 секунди разлика.
В Санримо, Lancia подготвят своята съвършена армада от коли, с които да атакуват родната територия. 5-те автомобила Това е и последното им състезание. Остават точно два кръга от края на ралито, но Lancia повече не се състезава. Първо Уолтър не иска да стане световен шампион, защото не иска тази публичност и второ, Lancia официално нямат никаква нужда от повече изяви. Причината е елементарна – компанията официално печели състезанието при конструкторите, докато Рол се нарежда на второ място и е достатъчно възможен. Микола печели шампионата със 125 точки, докато Рол завършва със скромните 102 точки.
И до днес германецът признава, че е можел да спечели титлата, било е необходимо да участва в още две състезания, но това изобщо не било необходимо за самия него. Освен това не трябва да забравяме, че в ерата на 4х4 предаването, наградата отива при автомобил със задно предаване. Не трябва да забравяме, че следващата година Lancia отново се състезава, но редица опоненти вече са успели да разработят такава система и да изравнят силите.
037 просто няма шансове, но по-важното е, че след края на този сезон и двата пилота – Микола и Рол – влизат в автомобилната Зала на Славата. Не трябва да забравяме, че германският пилот се състезава през следващите 4 години само за Audi, но остава далече на задни позиции, финиширайки на 11-то място, 3-то, 22-ро или отново 11-то през 1987 г. Сякаш никога не може да забрави страстта, която Lancia носи.
