Ули Вегнер създава шест шампиона, но нито един не е в тежка категория
През спортната си кариера, всеки професионален атлет е принуден в един момент да смени своя треньор. Забелязахме, че това се случи при Тайсън Фюри – на 31-годишна възраст вече е сменил четирима треньори: Питър Фюри, Хюи Фюри, Бен Дейвисън и в момента е с Шугърхил Стюърд. Владимир Кличко сменя Фриц Сдунек с легендата Емануил Стюард, с когото се изковава ерата на двамата братя.
В историята на Кубрат Пулев можем да забележим, че всичко започва от бащата – Венко Пулев, преминава през Ото Рамин и към настоящия момент треньор е Уле Вегнер. 5-те години с този треньор обаче трябваше да предложат много повече от първа позиция за шампионска битка. След като станахме свидетели на противоречиво представяне, нека обърнем внимание на Ули Вегнер като треньор и защо точно той се смята за съвършеното немско величие.
78-годишният поляк има впечатляваща история и може да се похвали с резултати в спорта, но сякаш магията и познанията не бяха достатъчни в този спорт или просто самият Ули вече не може да намери правилната рецепта за победа. Нека не забравяме, че боксът е изключително динамичен спорт, но фактите не могат да се изкривяват в този момент. Ули се смята за един от най-успешните немски треньори и през кариерата си създава 6 световни шампиона.
За периода като треньор, Ули излиза на ринга около 103 пъти и в 89 от случаите си тръгва с шампионския пояс, поставен през кръста на неговия играч. Освен това е успял да изведе и две дами до финалите. Една от сериозните гордости е шампионът в средна категория – Свен Отке, който успешно успява да защити своята титла в повече от 20 пъти. Артур Ейбрахам държи титлите на IBF в средна категория от 2005 до 2009 и печели още два пъти титлата на WBO през 2012 и 2016 г.
Сред други интересни имена можем да забележим присъствието на Марко Хук, който държи пояса от в категория до 90 килограма за период от 6 години, което го поставя сред най-дълго властващите царе в тази дивизия, а по пътя освен пояса на WBO, добавя и пояса на IBO в същата дивизия. До тук можем да направим заключението, че Ули познава този спорт и в по-атрактивният си период е успял да превърне своите играчи в шампиони.
Джак Кулкай също може да се похвали с отличие, а към него добавяме и Йоан Пабло Ернандес. Една интересна подробност, която забелязваме при шампионите на Ули е, че няма нито един, който да се състезава в тежката категория. Някои от най-известните шампиони остават в категория до 90 килограма, което подвига въпроса относно познанията в тежката категория. Разбира се, боксът е спорт, в който мнозина не биха забелязали нищо различно, необходима е скорост, умение и техника, както и здрава мисъл, когато дойде време за представянето на ринга, но тогава какво се обърква с настоящия атлет?
Ули прекарва много от времето си в аматьорския лагер на Германия и дълго време предпочита да произвежда медалисти за аматьорските състезания. Единствената причина да започне професионална кариера като треньор е именно заплащането. И така през 1995 г. получава предложение за работа при промоутъра Клаус-Петер Кол.
Ули отказва да се включи веднага, ангажиментът му към аматьорите от 1996 г. в Олимпийските игри ще се смята за предателство, ако евентуално реши да ги пропусне и точно по таи причина се чака една година. В Атланта успява да спечели сребърен медал с Октай Уркал и бронзов с Томас Улрих.
В периода, когато подготвя своите боксьори за олимпиадата, Ули живее единствено на заплатата на жена си, не знае какво ще прави и как ще се изхранва, докато не получава предложението за професионания бокс. Всичко останало е история и мнозина запомнят треньора като един от най-страстните хора, които може да имаш на ринга. 16 пъти е номиниран за треньор на годината. Опитът е елемент, който не може да бъде закупен.
Така един ден на вратата на треньора ще почука Артър Ейбрахам, който няма никакви пари в джоба си, както и никакъв опит в бокса. Бъдещият шампион дори не е влизал в зала, но изведнъж решил, че иска да се състезава. Съпругата на Ули ще купи неговите първи обувки за ринга. Неговият легендарен момент ще е през 2006 г. със счупването на челюстта. Ейбрахам получава тежки удари в мач за защита на титлата си. В 4-я рунд получава много жесток удар, а след това и в 12-я е на косъм да бъде повален, но накрая съдийското решение го вади от неприятностите.
Ули танцува на ринга от радост, а докторът казва, че няма травми, които могат да застрашат живота му. След като приказката продължава така, въпросът е: къде се обърква всичко? Работата с професионалистите има своите плюсове и минуси и на финала Вилхелм Зауерланд заявява, че няма да спонсорира залата на Ули. 23 години от историята на немския бокс приключват точно така. Що се отнася до проблемите в бокса, Вегнер смята, че всичко започва със свободния пазар на треньори през последните години. В Източна Германия традицията е унищожена и треньори пристигат от Ирландия и Англия, за да обърнат в ядрото цялата боксова федерация.
Традициите не са това, което някога са били и по-всичко личи, че е време за продължаването напред. Когато Вилхелм приключва отношения с Улрих, както и с Пулев, двамата трябва да намерят друг вариант за продължението напред. Ули продължава да твърди, че най-голямата грешка на един боксьор е да се оплаче от своя треньор и той бързо да бъде заменен. Що се отнася до родният боксьор, последното мнение на немския треньор насочва вниманието именно в тази посока.
Причината за толкова време никога да не е бил поставян в предните карти, както и да не е успял да получи повече шансове за титли – Вилхелм Зауерленд. Според немския треньор, Кубрат е попаднал на грешното място в грешното време, когато по-важен остава рейтинга, отколкото боксьорите и възможностите им.
Немският треньор имаше възможност да успее да добави още един шампион, при това първият в тежка категория с щастливото число седем, но очевидно това няма да се случи тази година. Спортното величие претърпява операция и за втори път трябва да влезе в болницата, пропускайки възможността да бъде близо до ринга и да дава правилните съвети. Какво следва, предстои да разберем. Дали е време за нов треньор, дали е време за нов стил, дали изобщо има време вече за промени или приказката ще приключи, предстои да разберем в следващите години.
